Джаки Колинс
Опасна целувка (86)

Глава 86

Въпреки волята си Лъки бе развълнувана. В главата й се бяха въртели какви ли не ненормални идеи — да се разведе с него, да започне нов живот, може би дори ще се събере с Алекс. Но ако бе честна със себе си, тя знаеше, че на тях двамата с Лени им е съдено да са заедно завинаги.

Усмихна се на себе си. По-късно щеше да се срещне с него в къщата, която той смяташе да наеме за Клаудия и момчето. Това бе хубаво от негова страна. Лени имаше принципи. Като я караше да види къщата, той я превръщаше в част от решението си. Да, ако настанеше Клаудия и момчето в отделен дом, това със сигурност щеше да улесни нещата. Не че беше във възторг от цялата работа, но лека-полека започваше да я приема.

Може би. Щеше да види. Всичко зависеше от действията му. Лени бе доста самостоятелен, тя винаги бе уважавала това у него. Никога не я оставяше да поеме контрола. Нещо, което лесно й се удаваше.

Тя отново се усмихна на себе си. Господи, колко й липсваше. Дори не бе осъзнала до каква степен, докато не го видя.

Хмм, помисли си тя, ако успееха да преодолеят това, значи можеха да преодолеят всичко.

Беше вторият ден от процеса и Лени все още не бе повикан, така че успя да се измъкне няколко минути по-рано.

Обади се на Клаудия от колата.

— Ще те заведа да видиш къщата, която намерих за вас с Леонардо — каза той. — Чакай ме на долния етаж.

Той бе планирал всичко. Щеше да покаже къщата на Клаудия, да я остави в хотела и да се върне да се срещне с Лъки. По този начин всички щяха да са щастливи.

Той се зарадва, че Лъки дойде да го види сутринта. Познаваше я и имаше представа какво означава това: че тя е почти готова да му прости. Не че имаше какво да му прощава. Просто това се бе случило много отдавна. Но той не можеше да я обвинява, задето се ядоса и разстрои от появата на Клаудия със сина му. Това не беше от нещата, които се случват всеки ден.

Той се спря да хапне един хамбургер на път за хотела, като внезапно откри, че е гладен като вълк. Пенелъпи Макий му каза, че може би утре ще го викнат на свидетелската скамейка. Той нямаше търпение да разкаже историята си, да я извади за обществена консумация. Медиите излизаха с всякакви нелепи версии. Настъпваше моментът да се чуе истината.

Когато пристигна в Шато Мармон, Клаудия и Леонардо го чакаха, както им заръча. Той бързо влезе и взе ключовете за къщата от бюрото.

Клаудия стоеше до колата. Бе като извадена от някой старомоден италиански филм с пищното си тяло, вълниста кестенява коса и средиземноморски тен. Тя не би имала никакви проблеми да си намери мъж.

Леонардо бе облечен с нови дънки и тениска с Батман. Ухили му се и Лени му се ухили в отговор. Почваше да се привързва към хлапето. Може би ако успееше да убеди Лъки, Леонардо можеше да прекарва известно време с тях.

Клаудия скочи в колата.

— Толкова се вълнувам — каза тя.

— Почакай да видиш къщата — отвърна той. — Прекрасна е.

Чувстваше се добре, понеже правеше нещо за нея. Щеше да се грижи за нея, щеше да гледа тя да има достатъчно пари и да си намери работа.

Това нямаше как да разгневи Лъки.

Пред хотела Дюк седеше в колата, наблюдаваше и чакаше. Той обичаше да чака, да удължава момента. Това бе като дълга загрявка. „Никога не бързай с нещо. Гледай да протакаш, колкото по-дълго, толкова по-добре.“

Той бе гледал как Лени нагъва хамбургера, а после го проследи до хотела, където една жена и малко момче го чакаха отвън.

Още щом зърна жената, Дюк разбра, че трябва да я има. Тя бе най-апетитното парче, което някога бе виждал.

И трябваше да е негова.

За час-два.

Той имаше право на малко забавление.