Джаки Колинс
Опасна целувка (15)

Глава 15

Вместо да си тръгне, както искаше, Бриджит остави Лина да я убеди да направят една обиколка на клубовете. Лина настояваше, макар че Бриджит щеше да е много по-щастлива да се прибере вкъщи, да си легне и да гледа телевизия.

Фредо продължи да я засипва с внимание, но тя го пренебрегваше. Бе прекалено заета с мисли за мъжете в живота й и колко опасни се бяха оказали всички. Понякога, когато бе сама, мислите й отлитаха към Тим Уийлт и как бе загубил живота си заради нея. Привиждаше й се изпитото му лице. Разбира се, той се бе възползвал от младостта й и се бе отнесъл зле с нея, но не заслужаваше да умре заради това.

Тим Уийлт бе хроничният й кошмар.

Лина продължаваше да моли Карло да танцува с нея.

— Не танцувам — отвърна любезно той, като я отпъди с елегантен жест.

— Тогава предполагам, че ще трябва да се задоволя с теб, Фредо — рече Лина и скочи, а дългото й кльощаво тяло вече се поклащаше в такт с ритъма. — Да идем да им покажем как се прави — рече тя, като завлече Фредо към претъпкания дансинг.

Бриджит се бе втренчила право напред, все още замислена за Тим.

— За какво си мислиш? — попита Карло, като се плъзна по седалката на сепарето и се приближи притеснително близо.

Бриджит забеляза, че той почти няма акцент, и се запита къде ли е научил английски. Лина бе права, той наистина беше сладур, само че нея изобщо не я интересуваше.

— Ами… за разни неща — отвърна тя неясно, като отпи още малко шампанско, понеже той я притесняваше.

— Ти си различна от останалите момичета — отбеляза той.

— Кои „останали момичета“ имаш предвид? — попита тя с насмешка.

— Всеки път като идвам в Ню Йорк, Фредо се опитва да ме впечатли с приятелките си манекенки. Обикновено са доста тъпички. Красиви, но празноглави.

— Това вече е мит — рече Бриджит, подразнена, че той слага всички манекенки в един кюп. — Не всички модели са тъпи.

— Виждам — отвърна Карло, а пронизващите му леденосини очи я караха да се чувства все по-неудобно.

Тя отпи още една глътка шампанско.

— Ъъъ… доста съм уморена — рече тя. — Нали не възразяваш, ако си взема такси до вкъщи?

— Още е рано — изтъкна Карло. — Освен това не мога да ти позволя да се прибереш сама. Един джентълмен никога не прави така.

— Кой обръща внимание на това? — попита тя, като внезапно й стана горещо и главата й се размъти.

— Аз — рече той, слагайки ръка върху нейната.

Докосването му я притесни още повече. Тя се отдръпна.

— Между другото — каза тя, като се бореше да остане трезва, — Лина наистина те харесва.

— И аз я харесвам — отвърна той меко. — Но това не значи, че трябва да съм с нея, нали?

Очите му отново я обходиха и тя не знаеше какво да прави. За пръв път от дълго време усети леко потрепване. Привличане ли беше? Страх? Твърде много шампанско? Не бе съвсем сигурна.

Стана от масата, като се олюляваше леко, понеже не бе свикнала да пие толкова много.

— Наистина трябва да тръгвам — рече тя, като се чувстваше замаяна и унесена. — Моля те, пожелай приятна вечер на всички от мое име.

Той също се изправи. Беше много по-висок от нея и имаше изключително широки рамене. Ухаеше на някакъв мъжествен аромат, който й се стори опияняващ.

— Ще те придружа до вас и ще се върна — рече той.

— Казах ти, не е необходимо — каза тя и малко се стресна, когато залата се завъртя пред погледа й.

— Ще бъда по-обиден, ако не ми позволиш.

„На кой му пука?“, искаше да изкрещи тя. „На кой му пука дали ще те обидя?“

— Ела — подкани я той, като я хвана под ръка. — Ще поръчам на келнера да съобщи на приятелите ни, че скоро ще се върна.

Какво можеше да направи? Лина и Фредо бяха на дансинга, изгубени в море от въртящи се тела. И тя знаеше, че ако не излезе бързо оттам, може да припадне.

— Добре — рече тя накрая, макар и да знаеше, че категорично трябва да откаже, но по някакъв начин Карло бе успял да парира защитата й.

Качиха се на едно такси пред клуба и пътуваха мълчаливо до апартамента й. Тя затвори очи и почти заспа. Като пристигнаха, Бриджит се наведе и му подаде ръка за довиждане.

— Благодаря, че ме доведе. Лека нощ.

— Един италиански джентълмен никога няма да позволи на някоя дама да се качи сама до апартамента си — рече той. — Ще те придружа до вратата ти.

— Не, моля те — запротестира тя, като слезе от таксито. — В безопасност съм.

Но той вече бе застанал до нея.

Качиха се в сградата заедно, като минаха покрай нощния портиер, влязоха в асансьора и се качиха до апартамента й. Тя започна да рови из чантичката си за ключа, намери го, но не можа да уцели ключалката.

Много внимателно той измъкна ключа от треперещите й ръце и сам го пъхна. Преди да се е усетила, той бе в апартамента с нея.

„Защо ми треперят ръцете?“, запита се тя, бясна на себе си. „Защо му позволявам да пресече линията?“

Запали лампата. Апартаментът й беше издържан в бледобежови тонове и мрамор, с огромни марокански възглавници, пръснати по пода, големи маси за кафе, лампи от Тифани и истински картини на стените.

— Имаш много интересен стил, Бриджит — рече той. — Може ли да приготвя по едно питие?

— Съжалявам — отвърна тя бързо, като се чувстваше още по-дезориентирана и замаяна. — Не можеш да останеш. Лина те чака, както й Фредо. Трябва да се върнеш в клуба.

И тя се обърна.

Грешката бе нейна. Той я сграбчи изотзад, изненадвайки я напълно, обърна я към себе си и залепи устни върху нейните с такава сила, че за момент тя спря да диша.

Започна да се бори, за да се освободи, но докато го правеше, стана нещо странно — тялото й реагира по такъв начин, че тя не можеше да устои. Все едно бе безсилна.

— Защо правиш това? — успя да попита тя.

— Понеже и двамата го искаме — отвърна той и я целуна отново.

Това бе лудост. Беше издържала толкова време и сега изведнъж се появяваше този непознат италианец, живеещ в Лондон, и я целуваше, а тя не можеше да го отпъди.

Твърде много „Кристал“. Никакво пиене повече, млада госпожице.

— Карло, трябва да си вървиш — рече тя, най-после събрала сили, за да го отблъсне.

— Защо? — попита той спокойно. — Омъжена ли си?

— Не, разбира се, че не съм.

— Сгодена?

— Не.

— Имаш си приятел?

— Не.

— Тогава какво ни спира? Лесбийка ли си?

— Това е нелепо…

Той зарови пръсти в дългата й руса коса и отново впи устни в нейните.

Тя се опита да се отдръпне, но тялото й беше безсилно. Освен това всичко отново започна да се върти…

— Бриджит — промълви той между дълбоките, чувствени целувки. — О, моя сладка, прекрасна Бриджит…