Джаки Колинс
Опасна целувка (78)

Глава 78

Лъки чу историята в новините в десет. Беше шокирана. Веднага се обади на Винъс, понеже знаеше, че е приятелка на Прайс Уошингтън.

— Какво по дяволите става? Това има ли нещо общо с делото?

— Откъде да знам? — отвърна Винъс. — Не съм говорила с Прайс от седмици насам.

— Не е ли някак странно? — попита Лъки. — Да оберат точно неговата къща?

— Не чак толкова. Някой е знаел, че той е в съда, и се е възползвал от ситуацията.

— В това има нещо, което не е съвсем наред — рече Лъки. — Защо не му се обадиш да видиш какво ще ти каже?

— Няма да му се обадя, за да разбера какво е станало — възпротиви се Винъс. — Това е много лешоядско.

— Не, не е — настоя Лъки.

— Добре, може би по-късно.

Лъки си взе една цигара.

— Как мина всичко, след като си тръгнах? — попита тя.

— Страхотно. Още седем актьори се явиха на прослушването. Единият беше невероятно готин.

— Алекс хареса ли го?

— Нееее.

— Не е лесно да му направиш добро впечатление.

— Точно така. И освен това е много взискателен.

— Именно това го прави велик режисьор.

— И страхотен досадник понякога — рече Винъс с ироничен смях. — Но не искам да ме разбираш погрешно: много обичам да работя с него. Алекс ме вдъхновява. Той има душа.

Лъки си пое дълбоко дъх, като си мислеше, че наистина е така и точно затова толкова я привличаше — като приятел, разбира се.

— А сега — рече тя, — може би ще искаш да ми кажеш какво беше това нахвърляне върху ми днес? Защо бе всичко това?

— Понеже двамата с Алекс виждаме какво става — обясни Винъс. — Ти си прекалено афектирана и не можеш да разсъждаваш спокойно — тя си пое дълбоко дъх. — Ето каква е работата. Алекс иска теб. Това не е изненада за никого, знаеш го от пет години насам. Но той знае, че за да бъдеш негова, трябва да забравиш Лени. И така, Алекс съзнава, че няма шансове, докато Лени не се превърне в история, което е почти невъзможно.

— И за това ли се опитвате да ме принудите да се върна при Лени? Това е безсмислено.

— Кое? — пауза. — Е… какво мислиш?

— За кое?

— За Лени, разбира се — отвърна изнервена Винъс. — Трябва да му се обадиш, да излезете, да поговорите.

— Аз… вече не знам — рече неуверено Лъки. — Винаги съм смятала, че най-голямото предателство е да спиш с друг, когато си женен. Докато не си обвързан, можеш да спиш с когото си искаш, но сключиш ли брак, слагаш край на всичко това. То е като да си на диета и непрекъснато да виждаш невероятни шоколадови торти, луд си по шоколада и ти се иска да си хапнеш от тортата. Но знаеш, че ако си вземеш дори само едно парче, в крайна сметка ще излапаш целия сладкиш. Знам, че звучи налудничаво, но за мен това означава да си верен на някого.

— Разбирам те — отвърна Винъс. — И двете живяхме живота си като мъже. Правихме това, което искахме, и се омъжихме за хора, които също са си отживели. Така че никой не се оглежда, за да види какво е пропуснал, понеже никой нищо не е пропуснал!

— Точно така — съгласи се Лъки. — И когато тази жена изникна на прага ми с детето на Лени, как мислиш се почувствах?

— Знам, че се повтарям — каза Винъс, — но не е като да е избягал и да е започнал връзка. Бил е отчаян, трябва да разбереш това.

— Защо? — попита твърдоглаво Лъки.

— Защото е честно. А Алекс е съгласен с мен. Трябва да приключиш случая.

— Май си права — въздъхна Лъки. — Може би наистина ще му се обадя.

— Това ще е най-доброто, което може да сториш — рече Винъс. — Вечеря. Само двамата. Никаква външна намеса. Гледай да е на неутрална територия.

— Добра идея.

— Между другото — добави любопитно Винъс, — какво имаше предвид Алекс, като спомена за единствената ви луда нощ заедно?

— Нищо — отвърна бързо Лъки.

— Звучиш ми гузна — рече радостно Винъс. — Нещо случи ли се между вас двамата?

— Ако се е случило — но не казвам, че е така — то е било, докато съм смятала Лени за мъртъв.

— О, лошо момиче — скара й се Винъс, като се наслаждаваше на всяка секунда. — Спала си с Алекс, нали?

— Не, не съм.

— Да, спала си.

— Хайде, Винъс, стига. Трябва да вървя. Да поговорим утре.

Тя затвори телефона. Нещо я човъркаше. Това, че бяха обрали къщата на Прайс Уошингтън и бяха изнасилили камериерката. Дали не беше свързано с делото?

Тя се обади на детектив Джонсън.

— Има ли някаква връзка? — попита тя.

— Сега разглеждам докладите — отвърна той.

— А има ли някакви следи за извършителя?

— Още не. Но един съсед е видял някакъв мъж да пристига в къщата същата сутрин. Ще ви държа в течение.

— Мерси — рече тя, като най-накрая остави телефона и влезе в детската стая, където хвана Мария и малкия Джино насред яростен бой с възглавници. — Как са малките ми немирници? — попита тя, като прегърна и двамата.

— Здрасти, мамо — отвърнаха те в хор.

— Здравейте, непослушни мишоци.

— Къде е тати? — попита Мария.

— Постоянно ви повтарям: тати работи.

— Искам да го видя — занарежда малкият Джино. — Искам да го видя! Искам да го видя! Искам да го видя!

— Добре. Този уикенд ще ходите у дядо си и татко ви също ще е там.

— Суперупер! — възкликна Мария, новата й любима дума. — Можем ли да идем да плуваме заедно?

— Аз няма да идвам този уикенд, милички — обясни тя. — Имам твърде много работа тук.

— О, мамо, хайде де — замоли я Мария. — Много обичам вие с тати да сте в басейна. Изглеждате толкова прекрасни заедно.

Лъки не можеше да спре да се смее.

— Хората не са прекрасни заедно, миличка. Те могат само да изглеждат добре заедно.

— Не, мамо, вие с тати сте прекрасни.

— Е, благодаря. Радвам се, че мислиш така.

След като им прочете приказка за лека нощ, тя целуна и двамата, зави ги и се върна в спалнята си, където остана известно време втренчена в телефона.

Може би Винъс бе права. Приключване. Тя се нуждаеше от приключване на случая.

 

 

— Това беше хубаво — рече Лени, като избута чинията си настрана.

— Радвам се, че ти е харесало — каза Клаудия, загледана в него с очи, пълни с обожание.

Той имаше ужасното чувство, че се е влюбила в него. Естествено, знаеше защо. Понеже й помагаше, а тя очевидно не бе свикнала да има някой, който да се грижи за нея. Той си мислеше, че определено бе време тя да излезе и да се запознае с нови хора.

— Мисля, че намерих къща — каза той, ставайки от масата.

— Къща за нас ли, Лени? — попита тя нетърпеливо.

— Не, къща за вас с Леонардо.

— А ти къде ще бъдеш? — попита разочарована тя.

— Ще си остана тук.

— Защо да не живееш с нас?

— Защото, Клаудия — отговори търпеливо той, — вече се опитах да ти го обясня. Имам жена, която обичам страшно много, и тя не е много радостна от появата ти тук с детето. Разбирам, че ти не си виновна, но аз трябва да се върна към предишния си живот. И това, че живея тук с теб, не улеснява нещата.

— Съжалявам, Лени — рече тя, свеждайки очи. — Опитах се да не създавам проблеми. Не можех да остана в Италия. Леонардо е твой син и се нуждае от помощ.

— Зная, Клаудия, зная — каза той, като се опита да е търпелив и добър. — И му помагаме. Ще говоря с лекарите след ден-два, като излязат резултатите от изследванията.

— Благодаря ти, Лени.

— Ето какво реших — рече той. — Ще преместя двама ви с Леонардо в къщата, която намерих. После можеш да започнеш работа. Английският ти е доста добър, така че не би трябвало да имаш проблеми. Можеш да работиш като преводачка или пък в италианското посолство.

— Както кажеш.

— Казвам, че можеш да водиш добър живот тук, Клаудия, но трябва да осъзнаеш, че той няма да е с мен.

— Разбирам — промълви тя, въпреки че не беше така.

— Ще си взема душ — рече той, доволен, че й е казал как стоят нещата. — Ако звънне телефонът, вдигни, сигурно ще е брокерката.

— Да, Лени.

Той влезе в банята и пусна душа. Утре щеше да се постарае да поговори с Лъки. Това бе продължило твърде дълго. С всеки изминал ден те се отчуждаваха все повече и той не можеше да понася това.

В мига, в който влезе под душа, телефонът иззвъня.

Клаудия го вдигна.

— Ало? — каза тя.

От другата страна Лъки се поколеба за момент.

— Дай ми Лени — рече тя най-накрая.

— Съжалявам — измърка Клаудия. — Лени е под душа.

Лъки тресна телефона.

Така няма да стане.