Джаки Колинс
Опасна целувка (5)

Глава 5

Лъки летеше по магистралата покрай тихоокеанското крайбрежие в червеното си ферари. От уредбата в колата гърмеше класическо парче на Марвин Гей и тя беше в страхотно настроение. Надяваше се само, че взима правилното решение. Джино изглежда го одобряваше.

— Трябва да правиш това, което ти показва инстинктът — каза й той. — Така че, ако го чувстваш, направи го!

Е, скоро щеше да узнае, като види реакцията на всички след изявлението й — най-вече на Лени.

Вече бе твърде късно, но си помисли, че може би трябваше да каже първо на него. Проблемът бе, че Лени вечно анализираше нещата, а Лъки не искаше той да изследва решението й. Искаше просто да го направи.

В къщата край плажа всички се събраха в просторната удобна кухня с изглед към океана. Там бяха малките Джино и Мария с жизнерадостната им чернокожа бавачка Сиси, както и Боби, който изглеждаше страхотно за петнадесетте си години. Беше одрал кожата на дядо си Джино.

— Здрасти, мамо — посрещна я Боби. — Почакай да видиш фрака ми „Армани“. Ще паднеш.

— Не се съмнявам — каза сухо Лъки. — Кой ти каза, че можеш да си купуваш „Армани“?

— Дядо — отвърна Боби, загризал един морков.

— Джино те глези — отбеляза Лъки.

— Да — рече Боби през смях. — А аз изобщо не се дърпам!

Лъки се бе съгласила да вземе Боби на приема довечера. Но Джино и Мария бяха твърде малки. Нямаше намерение да ги възпитава като холивудски деца, беше се нагледала на шестнадесетгодишни лигльовци с поршета и без никакви обноски.

Сиси, която бе със семейството от раждането на Боби, сервираше ориз и боб на по-малките.

— Ммм — рече Лъки, като закръжи около масата. — Изглежда вкусно!

— Къде е татко? — попита Мария. — Обеща, че ще идем да потичаме по плажа.

Мария бе истинска красавица с огромни зелени очи и права руса коса. Много приличаше на Лени, докато Джино се бе метнал на майка си.

— Татко е на работа — обясни Лъки. — Ще тича с теб през уикенда, става ли?

— Тази събота и неделя ще ходя на гости при най-добрата ми приятелка — важно заяви Мария. — Ще прави голямо празненство за рождения си ден.

— Напускаш ни за целия уикенд? — попита Лъки, като направи тъжна физиономия.

— Нали ми каза, че мога да ида, мамо — заяви сериозно Мария. — Обеща ми.

Лъки се усмихна.

— Знам — отвърна тя, като си спомни каква беше тя на осем години. Нямаше майка, която да се грижи за нея, само мрачните стени на къщата им в Бел Еър и Джино за надзирател. — Ще се кача да се приготвя за довечера — каза тя. — А като сляза, искам да сте омели чиниите. И искам да видя две малки човечета по пижами, готови да ме прегърнат и да ме целунат за лека нощ.

Малкият Джино се засмя. Тя се наведе и го прегърна, после се качи в спалнята си, където търпеливо я чакаше Нед, личният й стилист. Обикновено си правеше прическата сама, но предстоящата вечер беше важна, затова тя реши, че ще е добре да положи повечко старания.

Нед изглеждаше доста развълнуван.

— Какво става? — попита Лъки.

— Ти ме изнервяш — оплака се той. — Вечно бързаш.

— Особено днес — рече тя, като го накара да се засуети още повече. — Трябва да съм облечена, гримирана и седнала в лимузината до пет и половина.

— Добре, сядай на стола — подкани я Нед, като плесна с ръце. — Каква прическа ще ти правим?

— Вдигната. Нещо по-така.

— Искаш да кажеш нещо, което изобщо не е в стила ти.

— Ха-ха! — засмя се Лъки. — Веднъж и аз да изглеждам като възрастна, нали?

— Разбира се — рече Нед. — Само не ме ръчкай. Това ми докарва алергия.

— Имаш двадесет минути — рече тя, като погледна часовника си. — Не мога да седя по-дълго на едно място.

— О, господи — изстена той. — Предпочитам филмовите звезди. Те поне с часове могат да стоят пред огледалото и да не продумат думица.

Нед й направи прическата за нула време. Лъки му благодари, плати му и бързо го изпрати. Веднага щом той си замина, тя се втурна под душа, като внимаваше да държи главата си назад, за да не развали произведението му. После бързо се изсуши и се напръска с любимия парфюм на Лени. След това се гримира и облече дълга прилепнала червена рокля с тънки презрамки, остро деколте и цепка до средата на бедрото. Роклята бе доста разголена, но Лъки нямаше от какво да се притеснява, защото й стоеше великолепно.

Погледна се в огледалото. „Сега вече наистина изглеждам пораснала“, помисли си тя с усмивка.

Лъки Сантанджело. Малкото ангелче Лъки, както й викаха в училище. Истинската й самоличност така и не се разкри и никой не разбра, че тя е свързана с небезизвестния Джино Сантанджело — хотелския магнат от Лас Вегас със сенчесто минало.

Джино. Баща й. Какви спомени имаха. Никой не би могъл да разруши връзката между тях. Абсолютно никой.

Тя си спомни как на деветнадесет го помоли да я остави да поеме семейния бизнес. На Джино тази идея изобщо не му харесваше. Накрая тя му доказа, че нищо не може да я спре.

— Всяко момиче трябва да се омъжи и да роди деца — повтаряше й той.

— Аз не съм „всяко момиче“ — отвръщаше му тя, изпълнена със стоманена решителност. — Аз съм от рода Сантанджело, точно като и ти. За мен невъзможни неща няма — и накрая бе спечелила.

Тя отвори сейфа си и взе диамантените халки, които Лени й бе подарил за четиридесетия й рожден ден. После добави една широка гривна с диаманти и смарагди — подарък от Джино. Беше готова за тръгване точно в пет и двадесет.

Долу Боби се перчеше с новия си фрак пред брат си и сестра си.

— Защо не можем да дойдем и ние? — замрънка Мария, която изглеждаше толкова сладка в пижамата си със Снупи.

— Понеже не е за деца — обясни Лъки, — а само за възрастни.

— Тогава защо Боби ще ходи?

— Защото е по-висок от всички ни — отвърна Лъки, като си помисли, че това е доста добър отговор. — Лимузината тук ли е? — обърна се тя към Боби.

— Да, мамо, току-що дойде.

— Да вървим тогава — рече тя, като целуна Мария и малкия Джино.

 

 

— Миличка — рече Стивън, като затършува нервно из горното чекмедже, а телефонната слушалка нестабилно се крепеше на рамото му. — Не мога да си открия вратовръзката.

— Стивън — рече Мери Лу, — как можеш да ми се обаждаш по време на снимки? Току-що провали една сцена — скара му се тя, докато се опитваше да се отдалечи от партньора си, който не можеше да повярва, че е оставила клетъчния си телефон включен по време на снимки.

— Съжалявам, скъпа — рече Стивън. — Но случаят е спешен. Лъки ще пристигне всеки момент.

— Вратовръзката ти е на шкафа, където я сложих тази сутрин. Казах ти къде е, преди да тръгна.

— О, да, вярно — рече той, като внезапно си спомни.

— Ще ме подлудиш, Стивън — рече тя сърдито.

— Хубава лудост ли ще е?

Последва тих кикот.

— Естествено.

Той придаде на гласа си сексапилен нисък тембър.

— По-късно тази вечер наистина ще те подлудя.

Мери Лу подсвирна. После и двамата се разсмяха, след като се увериха, че все още са луди един за друг и че сексът се подобрява с всяка изминала година от брака им.

— Мери Лу — извика Лени иззад камерата си. — Искаме да си ходим по някое време тази година. Това устройва ли те?

— Извинявай, Лени — рече гузно тя. А после добави в слушалката. — Доскоро, мили. Трябва да ти кажа нещо специално.

— Какво? — попита той с надеждата да не е подписала договор за нов филм, без да му каже, защото според него и двамата имаха нужда от една хубава дълга почивка.

— Ще видиш — отвърна тя провокиращо и изключи телефона.

— Можем ли вече да се връщаме на работа? — попита Лени.

— Няма проблеми — рече Мери Лу, като пусна в ход подкупващата си усмивка и никой не можеше да продължи да й се сърди.