Джаки Колинс
Опасна целувка (12)

Глава 12

— Къде е тоя твой мъж? — попита Джино.

— И на мен ми се иска да знам — отвърна Лъки, като стисна устни.

— Тръгнал ли е от снимачната площадка? — попита Винъс, като се наведе и се намеси в разговора им.

— Да — отвърна Лъки. — Обадих се. Двамата с Мери Лу са потеглили преди десетина минути.

— Къде снимат?

— В центъра. Ще им трябва най-малко половин час да стигнат дотук.

— Не и както кара Лени — намеси се Стивън. — Надявам се Мери Лу да не изхвръкне от седалката.

— Да не намекваш, че Лени е лош шофьор? — изсумтя Лъки.

— Той е истински воин на пътя — рече Стивън, като прозвуча развеселен. — Мисли, че шосето е само негово.

— Той е внимателен шофьор — възрази Лъки. — И със сигурност е по-добър от теб, Стивън. Ти караш като стара баба, наведен над волана, като че ли ще изскочи и ще те прасне по мутрата!

— Моля?

— Сериозно — рече Лъки. — Какво да правя? Речта ми вече закъснява с половин час, но няма да я произнеса без Лени.

— Защо? — попита Стивън.

— Защото не мога, затова.

— Той сигурно я е чул? Ти не репетира ли?

— Не. Изненада е. Разбра ли?

— Е, сигурно ще имаш възможност да му я прочетеш по-късно. В леглото например.

— Страшно тъпа идея — провлече саркастично тя.

— Недей да се нервиш. Иди кажи на организаторите да я отложат.

— Те вече са наясно. Речта ми трябваше да бъде преди вечеря. После идва ред на забавленията.

— Защо не им кажеш да сервират, докато вечерята свърши, Лени ще е тук и ще можеш да изнесеш речта си.

— Страхотно! — рече Лъки. — Да стана, когато всички се натъпчат и са се разплули самодоволно.

— Слушай, това си е твой проблем. Ако бях на твое място, щях да я направя сега.

— Не, Стивън, ще чакам. Ясно?

— Както искаш.

„Точно така“, помисли си тя. „Историята на живота ми. Винаги съм постъпвала както искам.“

Тя бе бясна на Лени. Е, добре, наистина снимаше филм, но той бе режисьорът, така че, ако си беше планирал нещата както трябва, можеше да приключи по-рано.

Тя стана и отиде да говори с организаторите, като по пътя се спря на няколко маси да поздрави някои приятели и познати от филмовата индустрия. О, да, сега всички й се умилкваха, защото притежаваше и ръководеше филмово студио. Но когато не беше във филмовия бизнес, щеше ли да е вярно това, което разправяха. Че в Холивуд, ако нямаш хит, хората пресичат улицата, за да те избегнат?

Може би да, може би не. На нея изобщо не й пукаше, понеже винаги бе вървяла по собствения си път. Лъки не бе стандартна в нито едно отношение. Може би затова бяха такива добри приятелки с Винъс.

Организаторите взеха да се тръшкат, когато им съобщи плана си. Тя не отстъпи. Най-накрая те се съгласиха. След като тя бе звездата на вечерта, нямаха избор.

Алекс се приближи до нея, когато тя тръгна да се връща към масата им.

— Съпругът закъснява, а? — рече той и собственически я хвана под ръка.

— Хей, никой не знае по-добре от теб как е по време на снимки — рече тя хладно.

— Така е — рече той. — Но ако аз бях на негово място и знаех, че това е твоята вечер, щях да приключа рано.

Алекс изричаше на глас мислите й и това я натъжи. Той имаше странната способност да се настройва на нейните вълни.

— Как е майка ти? — попита тя, като знаеше много добре как да го накара да стисне зъби.

Алекс имаше изключително властна майка, французойката Доминик, която до последните няколко години управляваше живота му с железен юмрук или поне се опитваше.

— Чудесно — рече той уклончиво.

— Продължава ли да се бърка в живота ти? — попита Лъки.

— Не си наясно — рече спокойно Алекс. — Тя спря да ми се меси преди известно време.

— Хмм… — рече невярващо Лъки. — Някой ден ще си признаеш. Знаеш, че винаги се стараеш да й се харесаш.

— Аз вече почти не я виждам — отвърна той.

— Щом казваш — рече тя. — Нямам желание да навлизам в личните ти работи. И може би ще ми отвърнеш със същото.

— Аз харесвам Лени — възропта той. — Не мога да му се сърдя само защото тази вечер постъпва като дръвник.

— Не е дръвник — сопна му се Лъки, вбесена от критиките му. — Всеки момент ще пристигне.

— Добре, добре. Междувременно позволи ми да те придружа до масата, за да не се налага да спираш да разговаряш с всеки тъпанар, който ти се изпречи.

— Благодаря ти, Алекс. Сигурна съм, че това ще направи светските хроникьори много щастливи.

— Какво искаш да кажеш?

— Лъки Сантанджело Голдън придружавана през залата от лошото момче, режисьора Алекс Уудс.

Алекс се засмя.

— Голяма работа, да му се не види.

— Къде е Пиа? — попита Лъки. — И как попадна на нея?

— Ти явно си останала с впечатлението, че излизам само с безмозъчни кукли и артистки — рече Алекс. — Е, нека ти кажа, че тази е много добър адвокат.

— Така ли? — рече Лъки, като се опита да не издава веселата нотка в гласа си.

— Какво ти става? — рече сприхаво Алекс. — Да не мислиш, че привлекателни жени не могат да са адвокатки?

— Разбира се, че могат. А ако тази е толкова умна, може и да издържи повече от пет минути.

— Понякога си такава кучка.

— Но мога да бъда и добра приятелка. Никога не го забравяй, Алекс.

— Има нещо, което никога няма да забравя.

— Какво? — попита тя, преди да може да се спре.

— Спомняш ли си онази далечна и отдавнашна нощ?

— Не, Алекс, не я помня. И двамата си обещахме да забравим, че я е имало. И ако някога кажеш на Лени, аз лично ще ти клъцна топките с тъп нож. Ясна ли съм?

— Да, мадам — отвърна той, като си мислеше, че само от Лъки може да чуе толкова описателен израз.

— Не е смешно — рече тя строго. — Говоря напълно сериозно, така че прибери си усмивчицата и да се връщаме на масата, където аз ще се опитам да съм любезна с Миа, Пиа или както там й беше името.

— Ако не те познавах по-добре — рече Алекс, като я погледна озадачено, — щях да си помисля, че ме ревнуваш от всичките ми приятелки.

— Казах ти какъв е проблемът, Алекс. На мен ми се налага да водя разговори с тях, а после ти ги чукаш.

— Ей — рече той със сериозно изражение. — Да не мислиш, че ми е забавно? Една свирка и после очакват да им върна комплимента.

Тя поклати глава.

— Ти си абсолютно непоправим.

— Благодаря — рече той с голяма крокодилска усмивка. — Обожавам, като ми говориш мръсотии!