Джаки Колинс
Опасна целувка (57)

Глава 57

Колкото и да му беше неприятно, Прайс се свърза с бившата си жена Джини с мисълта, че трябва да я привлече на своя страна, преди пресата да надуши историята.

— Двамата с Теди имаме проблем — съобщи й той по телефона. — Трябва да те видя незабавно.

— Кой се обажда? — попита Джини, сякаш не знаеше.

Мина му през ума да каже: „Глупакът, дето през последните дванадесет години ти плаща издръжка, която ти изобщо не заслужаваш.“ Но се въздържа. Искаше услуга от нея и трябваше да се държи като джентълмен. Не че Джини беше дама, тя бе абсолютно изперкала от кокаина, винаги си е била такава. Ожени се за нея, когато беше на същото дередже, а после в мига, в който спря да взима наркотици, осъзна грешката си. По това време вече имаха дете — Теди — и кошмарен брак.

Да премахне Джини от живота си му бе отнело дълго време, понеже тя не си тръгна без злобна, протакаща се битка. А като се ожени за втората си жена — десетмесечната грешка — макар че това се случи четири години по-късно, Джини наистина откачи.

Оттогава той неизменно й плащаше издръжка.

— Не се ебавай с мен — рече той остро. — Това е важно и засяга и двама ни. Можеш ли да дойдеш?

— Защо пък аз да идвам? — подигра му се тя.

— Защото става въпрос за сина ти.

— О — рече тя саркастично. — Да не би да имаш предвид синът, чиито родителски права настояваше да получиш? Този син ли?

Кучката си остава кучка.

— Престани, Джини — рече той, като мразеше факта, че се налага отново да говори с нея след всичките тези години.

Гласът й натежа от сарказъм.

— Още е при теб, така ли?

С големи усилия успя да запази спокойствие.

— Щом е по-лесно за теб, аз ще дойда.

— Трябва да довтасаш тук до десет минути — каза тя накратко. — Ще излизам.

И по всички правила на етикета Джини затвори, без да изчака отговора му.

Като псуваше под нос, той грабна едно яке и се забърза към колата, понеже познаваше Джини — тя нямаше да го изчака.

На път за апартамента й в Уилшър той си пусна изпълнения на Ал Грийн в опит да си възвърне душевния комфорт. Нищо не помагаше. Докато стигне дотам, главата му щеше да се пръсне. Имаше нужда от един джойнт и едно питие. И то още преди час.

Джини го посрещна на вратата, стиснала един миниатюрен френски пудел в ръцете си. Изненадата бе, че красавицата, за която някога се бе оженил, бе натежала с двадесетина, че и повече килограма. Сега беше едра дебелана с изрусена коса и даже още по-войнствено настроена, отколкото я спомняше.

Планината от плът тръгна към него, облечена в шарен клин и винена плетена блуза. Огромни отпуснати гърди, тресящи се бедра и нелепо тънички крака балансираха на червени лачени обувки с висок ток. Каква гледка!

Той се правеше, че не забелязва чудовищната й метаморфоза. Тя знаеше, че се преструва, и това я вбеси.

— Сигурно ти прави впечатление, че съм наддала едно-две килца — предизвика го тя.

Едно-две ли! Да не беше откачила? Та тя бе като ходеща планина, за бога.

— Мога ли да вляза? — попита той.

— Ха! — изсумтя тя. — Прекалено известен, мама му стара, за да стои в коридора.

Тя се обърна и Прайс се затътри след слонския й задник в апартамента. Вкусът й не се бе променил, откак се бяха разделили. Розово, розово и пак розово. Огромни розови дивани, претенциозни розови възглавнички и килимчета — дори голяма розова масичка за кафе с формата на мида. Над камината висеше огромен портрет с маслени бои на една много по-слаба Джини, облечена в прозрачна рокля и облегната на грамаден роял. Просташката картина приковаваше погледа в стаята.

— Ти, Прайс Уошингтън, си шибано копеле — заяви тя, преди той да успее да си поеме дъх. — Съсипа живота ми, страхотното ми тяло, всичко!

Коронованата кралица на трагедиите — нищо у Джини не се бе променило, освен теглото й.

— Теди е загазил — рече той кисело, като седна на един от пухкавите й розови дивани.

— Какво е направил? — попита тя, а тежките й изкуствени мигли запърхаха над малките й очички като ято птици, хванати в капан.

— Забъркал се е в убийство.

— Знаех, че от теб няма да излезе свестен баща — изписка тя. — Оставил си го да се мотае с разни улични банди и да стреля по хора. Това не е хубаво!

— Не е в банда.

— Тогава какво е правил? Минавал е наблизо ли?

— Джини, повтарям ти, той не е в банда. Свързано е с едно момиче, което му е завъртяло ума и го е подвело.

— Какво момиче? — попита тя подозрително.

— Мила.

— Коя е тя?

— Дъщерята на икономката ми.

— Исусе! — възкликна Джини. — Оная кучка, рускинята. Сигурна бях, че гадната й щерка няма да прокопса. Трябваше да я уволниш още преди години.

— Ами не го направих — отвърна той търпеливо. — И грешката не е на Айрина.

— Тая крава никога не беше виновна за нищо — промърмори Джини, а двойната й брадичка се тресеше от негодувание, докато кучето се мъчеше да избяга от задушаващата й прегръдка. — Сигурно си оглупял от свирките, които ти върти, иначе нямаше да я оставяш да й се размине за толкова работи.

Той се съсредоточи върху причината, поради която бе дошъл.

— Може ли вече да се върнем към Теди? — попита той начумерено.

— Разбира се, миличък — отвърна тя със захарна усмивка. — Само кажи какво ти трябва, аз ще ти кажа колко ще струва.

Пари. О, да, за малко да забрави. При Джини никога нищо не беше безплатно.