Джаки Колинс
Опасна целувка (16)

Глава 16

Минаваше девет и вечерята приключи.

— Трябва да направиш речта си без Лени — подкани я Стивън. — Става твърде късно, за да чакаме повече.

— Къде са те? — попита Лъки, като нетърпеливо барабанеше с пръсти по масата. — Тръгнали са преди час. Трябваше отдавна да са тук.

— Не знам, Лъки, но ти трябва да изнесеш речта си. Не можеш да го направиш след забавленията — половината хора ще са си тръгнали дотогава.

— Добре, Стивън, престани да ми натякваш — рече раздразнено тя, като направи знак на един от организаторите. — Готова съм — рече тя енергично. — Да започваме.

— Добре — каза мъжът с облекчение. — Ще ида да намеря мистър Долар. Той ще изнесе встъпителното слово.

— Чарли Долар ще ми даде думата? — рече тя, неспособна да скрие изумлението си. — Чие блестящо хрумване е това?

— Трябваше да е изненада, но ъъъ… поради забавянето трябваше да го държим отзад. Надявам се още да е там.

— Искате да кажете, че сте оставили стария Чарли сам с бутилка скоч. Ей това вече е смело!

— Изчакайте няколко секунди, ще се опитам да го открия.

Чарли Долар бе един от любимците на Лъки. Беше актьор, попрехвърлил петдесетака, с каменни очи и непринудено, непочтително отношение. Жените го обичаха въпреки щедрото му шкембе, леко оредяващата отпред коса и слабостта му към осемнадесетгодишни призьорки от конкурси за красота. Беше спечелил Оскар за последния си филм и го държеше подпрян на вратата на тоалетната за гости в къщата си. Типично за Чарли.

Когато го откриха, той бе надрусан и пиян до козирката — нищо необичайно за Чарли. Стигна с олюляващи се стъпки до подиума с обичайната си непукистка усмивка, маркови очила с тъмни стъкла и бутилка уиски в ръка, която никой не бе успял да изтръгне. Веднага започна речта си.

Лъки се заслуша с усмивка, докато той изброяваше добродетелите й, като завърши с:

— А сега… искам да ви представя една от най-страхотните мадами в тоя град. Тя е истинска приятелка. Тя е красавица. И аз я обичам. Представям ви… Лъки Сантанджело.

Публиката реагира ентусиазирано на увода, като скочи на крака и топло заръкопляска. Чарли бе известен зевзек.

Лъки си пое дълбоко дъх, докато се качваше на подиума. Бе научила речта си и нямаше нужда от подсещащи листчета. Единственото разочарование бе, че Лени го нямаше, за да я чуе.

Публиката бе притихнала, когато тя стигна до микрофона. Тя отново си пое дълбоко въздух и започна бавно. Разказа им колко се радва, че е там, и колко е доволна, че е помогнала да се съберат толкова много средства за информационни материали и изследвания за СПИН. После разказа история за две малки братлета, болни от СПИН, наследен от майка им, която била заразена с вируса след преливане на кръв. Двете момчета я убедили да се заеме с това.

— Марк и Матю вече не са сред нас — рече тя тихо. — Но аз съм сигурна, че щяха да са щастливи да видят как напредва процесът за намиране на лечение — публиката започна да аплодира. След кратка пауза Лъки продължи: — На финала бих искала да споделя нещо с вас: след дълго обмисляне реших да се откажа от ръководството на студиите „Пантър.“

Все едно избухна бомба. Публиката зяпна.

— След множество филми и стотиците приятни мигове усещам, че е дошло времето да продължа напред и да се заема с други неща. И макар че ще ми липсва безспирният поток на събитията в Холивуд, реших да се съсредоточа върху мъжа си и семейството си. И може би да напиша книга за всички вас — публиката отново ахна. — Сериозно — продължи Лъки, — ако наистина издам книга, тя ще е посветена на жените и на начините да успяват в този все още предимно мъжки свят. Чувствам, че щом аз мога да го направя, значи всеки е способен. И така… май няма какво друго да кажа, освен да продължавате добрата работа за изследване на СПИН. Лека нощ и благодаря. Оставам с най-искрени чувства и нека най-доброто студио да спечели.

Чарли чакаше, за да я придружи от подиума.

— Ти си направо невероятна! — промълви той.

— Нима?

— Да си тръгнеш от студиото, когато си стигнала до върха.

— Отегчена съм.

— Отегчена?

— Филмовите звезди са досадни.

Той повдигна невярващо вежда.

— На мен ли говориш?

— Не. Ти, Винъс и Купър сте единствените изключения.

— Мамка му!

— Какво?

— Ти си по-луда от мен. А това хич не е лесно.

После пресата я наобиколи, а червените лампички на камерите и магнетофоните светеха. Понесе се глъч от гласове и въпроси.

Тя бе спокойна и любезна.

— Казах всичко, което имах да казвам — промълви тя, продължи напред и стигна някак до масата си, където всички чакаха обяснение.

— Защо? — попита Винъс.

— Кога? — поинтересува се Купър.

— Мамо — оплака се Боби, като си мислеше за всички допълнителни облаги, които щеше да пропусне. — Решението ти е кофти.

— Мерси, Боби — рече тя с равен глас. — Но забравяш най-важното — то е мое, а не твое.

— Поздравления, дечко — рече Джино, грейнал. — Караш един старец да се чувства горд.

— Лени тук ли е? — попита угрижено тя.

— Още не.

— Тогава предполагам, че не знае — рече тя разочарована, че още не се е появил. Надяваше се, че никой няма да му каже, докато влиза — това наистина щеше да е върхът.

Сега съжаляваше, че не е обсъдила нещата първо с него, понеже, доколкото познаваше Лени, щеше да е бесен — може би дори обиден — ако го чуеше от другаде.

Тя го обмисляше от няколко месеца. Ръководството на студиото отнемаше твърде много време и енергия. Винаги трябваше да се взимат решения, продуценти и агенти се опитваха да й пробутат тоя филм, оная звезда. Проблеми с разработката, довършителните процеси, гигантските самомнения, дистрибуцията. Откакто пое „Пантър“, тя бе направила радикални промени в студиото, което бе целта й. Бе направила няколко филма, с които много се гордееше, филми, които обрисуваха жените като силни, независими, сексуално равнопоставени и способни да постигат всичко, което си наумят. И в този период на дискриминация спрямо възрастните и жените това бе истинско постижение.

Сега всичко, което искаше, бе известно време да не прави нищо.

Може би наистина щеше да напише книга — това би било предизвикателство, а тя обичаше предизвикателствата.

Може би Лени щеше да й помогне.

Не. Лошо хрумване. Тя не се нуждаеше от помощ.

Хвърли поглед към другия край на масата да види как Алекс приема новината. Той изглеждаше потънал в разговор с Пиа и нарочно не обръщаше внимание на Лъки, вероятно защото бе вбесен, че не му се е доверила.

Божичко! С колко души трябва да се съветвам, преди да направя една стъпка?

Тя седна до баща си точно когато Дейвид Фостър обяви, че шоуто започва. Конферансието, Хауи Мандел, прекрасен и много забавен актьор, трябваше да представи участниците: талантливия певец и продуцент Бейбифейс, очарователната Натали Кол и накрая Прайс Уошингтън, комедианта суперзвезда. Каква поредица.

Лъки се облегна, за да се наслади на представлението.