Джаки Колинс
Опасна целувка (58)

Глава 58

Карло даде на Бриджит това, което й бе нужно и след малко тя се почувства готова да посрещне света. Смени роклята си, пооправи грима си, вдигна косата си нагоре и след всичко това двамата поеха към приема.

— Сега вече изглеждаш като моята прекрасна Бриджит — рече Карло, взе ръката й в своята и я стисна окуражително, докато се запътиха към чакащата ги лимузина. — Хайде, скъпа, сигурно умираш от нетърпение да ме покажеш на всичките си приятели.

Когато той се държеше добре, Бриджит имаше чувството, че лошите му настроения са плод на въображението й. Тя се усмихна замечтано. Всичко бе наред. Всичко бе прекрасно… освен факта, че скоро трябваше да се срещне с Лъки. Ужасяваше се при мисълта за срещата, защото Лъки умееше да прониква до дъното на душата й.

„Ти си голямо момиче, рече един глас в главата й. Лъки не те контролира. Ти направляваш собствената си съдба.“

„Не, обади се друг глас. Карло контролира всичко, което правиш. Ти си изцяло под негово влияние.“

— Карло — каза тя, като се настани на меката кожена седалка на лимузината.

— Да, скъпа моя?

— Искам да ми обещаеш, че ще се държиш мило с Лъки. Това е важно за мен. Те с Лени, децата им и Джино са семейството ми.

— Бриджит, Бриджит — въздъхна Карло, като поклати глава съжалително. — Сега аз съм семейството ти. Ти сама ми разказа как е минало детството ти. Майка ти никога не се е интересувала от теб, почти не си познавала баща си и са те отгледали цяла поредица бавачки. Сега аз ще се грижа за теб, Бриджит. Аз съм най-близкият ти човек. Тази Лъки ти е само приятелка, нищо повече.

— Тя ми е кръстница, Карло.

— Това не означава нищо, повярвай ми. Тя ще се увери, че си добре с мен, а ако не мисли така — той направи жест с ръце, — много жалко.

— Обещай ми да се държиш добре — рече нервно Бриджит, като се ужасяваше от предстоящата вечер.

— Разбира се, графиньо моя, аз се държа добре с всички — заяви той, удостоявайки я с надменната си усмивка, и покровителствено я потупа по коляното.

 

 

Лени най-после се появи. На Лъки вече й беше прекипяло. Първо на първо, Бриджит закъсняваше страшно много за собствения си прием, а Лени, който я остави да се справя сама с всички гости, я бе вбесил.

— Хубаво е, че се присъедини към нас — просъска тя, когато той мина покрай нея. — Сигурен ли си, че не представлява твърде голямо затруднение за теб?

— Писна ми да взимаш всичките си решения, без да ме включваш — отвърна той с тих гневен глас. — Ние сме женени, ако случайно си забравила.

— Казах ти, Лени, не се нуждая от разрешение, за да правя това, което искам.

Тя му обърна гръб и се запъти към бара, където Джино бе заобграден от групичка хора и ги забавляваше с истории от ранните си години във Вегас.

— Всички ли се веселят? — попита тя, престорено жизнерадостна. Наближаваше девет. Приемът бе започнал в седем и половина. Обслужващият персонал вече я тормозеше с въпроси кога да сервират вечерята. Обикновено им казваше да започват в девет, но след като почетните гости още не бяха пристигнали, тя им заръча да не избързват.

— Къде е Бриджит? — попита Джино. — Чакам да видя това дете.

— Всеки момент ще пристигне — увери го Лъки, като си мислеше, че не е присъщо на Бриджит да постъпва толкова невъзпитано.

Лина мина край тях, хванала Чарли Долар под ръка. Изглеждаха като двойка.

— Я гледай ти — рече Лъки. — Какво е това? Нова двойка?

Чарли се засмя.

— Не казвай на Далия — рече той, подобно на малък пакостник, хванат да отмъква бонбони.

— Тъкмо това се канех да направя — отвърна Лъки.

— Лина играе във филма ми — обясни Чарли. — И е направо невероятна.

— О! — изписка Лина развълнувана. — Наистина ли смяташ така?

— Не бих го казал, ако не го мислех, кукло.

Лъки поклати глава.

— Чарли, Чарли… — промърмори тя.

— Да? — попита той с широка непукистка усмивка.

Тя отново поклати глава.

— Нищо.

Нямаше смисъл да предупреждава Чарли, че Далия няма да остане доволна, ако го снимат с Лина. Далия изтърпяваше малките безименни момиченца, които споделяха леглото му за една-две нощи, но в никакъв случай не би приела Лина, която бе прекалено известна.

— И къде е Бриг? — попита Лина. — Умирам да я видя.

— Ти ми кажи — рече Лъки.

— Хмм… обикновено не закъснява — зачуди се Лина. — Ти каза ли й, че съм тук?

— Не, ти си голямата изненада.

— Мисля, че Карло ще ти се стори голямата изненада — рече Лина, като обърна очи. — Нямам търпение да го видя отново. Той е абсолютно зашеметяващ, ако харесваш такъв тип мъже, но имам чувството, че си пада малко гадняр. Не знам… най-добре сама си състави мнение.

— О, да — рече Лъки, — непременно.

 

 

Партньорът на Стивън, Джери Майерсън, много се радваше, че е в Лос Анжелис. Още повече се радваше, че е поканен на истински холивудски прием, фрашкан с ослепителни жени. Джери наскоро се бе развел за трети път и сега се държеше като разгонен тийнейджър, пуснат в съблекалнята на момичетата. Стивън се чувстваше неудобно. Възрастта не намаляше темпото на добрия стар Джери. Той бе готов да се спусне с жар във всяка авантюра.

— Коя е тази? — питаше той всеки път, когато някоя привлекателна жена минеше покрай него.

— Хей, успокой топката — рече Стивън и си помисли, че няма нищо по-лошо от минал петдесетака разведен мъж с неспадаща ерекция. — Цялата нощ е пред теб.

— Исусе! — възкликна Джери. — Как можеш да живееш тук? Жените са прекалено много, мамка му.

— Свиква се — отвърна спокойно Стивън.

— Нищо не те впечатлява, нали? — рече Джери, като намигна на една свръхнадарена червенокоса хубавица. — Но пък мацките никога не са били изгарящата ти страст.

Стивън го погледна студено. Намираше за доста нетактично Джери да обсъжда с него жените толкова скоро след смъртта на Мери Лу.

Кариока бе отишла да си играе с Мария. Щеше му се да не е така. Предпочиташе да прекара вечерта с дъщеря си, отколкото да си говори за жени с Джери.

— Егати! — възкликна Джери, а очите му щяха да изскочат. — Ей на това му викам сексапилна женска.

— Издаваш възрастта си — отбеляза Стивън. — Женска вече не е добре приета дума.

— На кой му пука? — рече Джери. — Виж я: това е оня топмодел, Лина. Какво тяло!

Името му прозвуча познато. Стивън последва пламенния поглед на Джери и веднага позна момичето, в което се бе втренчил колегата му. Беше се запознал с нея на приема на Винъс, докато стоеше пред тоалетната за гости с Кариока.

— Да, това наистина е Лина — потвърди той.

— За бога, само не ми казвай, че я познаваш — каза Джери, като му потекоха лигите.

— Разбира се, че я познавам — отвърна нехайно Стивън.

— Мисля, че е с Чарли Долар — каза Джери. — Исусе! Тук не можеш да се обърнеш, без да попаднеш на някоя звезда.

— Това е то Холивуд — рече Стивън.

— Щом я познаваш, представи ме — рече Джери, като отпи няколко големи глътки бърбън.

— Нямам намерение да ида при нея и да я прекъсна.

— Няма нужда — рече Джери, като приглади червеникавата си коса. — Тя идва насам.

И преди Джери да успее да каже още нещо, Лина бе при тях.

— Здравейте — поздрави ги тя с широка усмивка, насочена към Стивън. — Виж ти, пак се натъкнах на теб.

Джери пристъпи напред, като умираше да се запознае с нея, докато Лина залепи на Стивън прочутата холивудска целувка по двете бузи. Ухаеше екзотично и женствено. За миг той се сети за Мери Лу и за уханието й на пролетни цветя. Това бе болезнен спомен.

Лина очевидно очакваше от него да каже нещо.

— Ъъъ… радвам се да те видя отново — успя да измисли той. Джери го сръга остро в ребрата, а малко кървясалите му очи умоляваха да го представи. — Това е моят приятел и партньор Джери Майерсън. Идва от Ню Йорк.

— Здрасти, Джери — рече Лина без особен интерес.

— Аз съм голям ваш почитател — рече Джери, като се изправи. — Много, много голям почитател.

— Благодаря — отвърна Лина небрежно, като го удостои с бегъл поглед.

— Видях снимките ви в каталога на „Виктория'с Сикрет“. Боже мой, бяха невероятни. Вие сте най-добрата.

Стивън му отправи поглед, който казваше „защо не си затвориш устата?“, но Джери се бе отприщил и продължаваше. Стивън се отдалечи, бе забелязал Винъс в другия край на стаята и много искаше да си поговори с нея.

— Ти си лошо момче, Стивън — скастри го Винъс, когато той се приближи. — Никога не отговаряш на телефонните ми обаждания.

— Съжалявам — каза той. — Затрупан съм с работа, а през уикендите гледам да излизаме двамата с Кариока.

— Радвам се, че прекарваш повече време с нея — рече Винъс, облизвайки яркочервените си устни. — Някой ден трябва да я доведеш да погостува на Чайна.

— Може ли да поговорим за Прайс Уошингтън и сина му?

— Боже! — рече тя. — Когато Лъки ми каза, че момчето било замесено, направо бях шокирана.

— Това всеки момент ще се разчуе — рече Стивън. — Не виждам как ще успеят да го опазят в тайна още дълго.

— О, да, таблоидите ще раздухат историята с всички подробности.

— Познаваш ли сина му?

— Веднъж съм го виждала. Прайс го доведе на един от концертите ми. Стори ми се свястно хлапе.

— Приличаше ли ти на член на улична банда?

— Улична банда ли? Не, защо питаш?

— Объркан съм. Лени твърди, че именно момичето е натиснало спусъка, докато момчето е стояло и е наблюдавало. Което го превръща в съучастник. Но Лъки ми каза, че момичето обвинявало момчето, че е стрелял.

— Жал ми е за Прайс — рече Винъс. — Той е свестен човек. Сигурно е голям удар за него. Можеш ли да си представиш?

— Може да е лошо за него — каза рязко Стивън. — Но помисли си за това, което стана с Мери Лу…

— Зная, Стивън — отвърна меко Винъс. — Всички го знаем.