Джаки Колинс
Опасна целувка (45)

Глава 45

Имението на Винъс Мария и Купър Търнър в Холивуд Хилс бе окъпано в светлини и пълно със скрита охрана, когато гостите заприиждаха. Освен това имаше и много хора от охраната, които не се криеха — пазачи на входа, които държаха списъци с поканените гости, ченгета, които не бяха дежурни и обикаляха с кучета огромните пространства, подбрани детективи, които се смесваха с тълпата.

Никакви журналисти. Купър бе непреклонен по този въпрос и през шестте години, откакто бяха женени, Винъс се бе научила да се съгласява с исканията му. Така животът ставаше много по-лесен. Все пак тя бе женена за известна личност, заклет ерген и плейбой, и всички я уверяваха, че той никога няма да се ожени.

Така ли? Тя скоро промени този грешен възглед. След едно малко нестабилно начало сега двамата бяха щастливи, доколкото това бе възможно за хора, живеещи в големия холивудски аквариум. Понеже наистина си беше аквариум. Всяка постъпка на Винъс и Купър се следеше отблизо, наблюдаваше се и се описваше. Веднъж месечно таблоидите печатаха скандални истории за това как Купър се бил влюбил в партньорката си във филма, който снимал в момента, или как Винъс била преспала с най-новия плейбой. Това поне внасяше разнообразие сред пороя изявления, които твърдяха, че страда ту от анорексия, ту от булимия или изпада в нервни кризи. Или пък историите, че еди-кога си Купър бил хванат с три стриптийзьорки в Тихуана — тоест по времето, когато не въртял любов с Мадона — най-голямата съперница на Винъс.

Заглавията във вестниците, естествено, бяха пълни измишльотини. Двамата с Купър бяха решили да ги приемат откъм смешната им страна — да ги съдят за клевета, струваше твърде скъпо и отнемаше много време.

За приема си Винъс бе решила да облече златиста рокля без презрамки, която я обгръщаше като втора кожа. Полагаше големи усилия, за да поддържа най-хубавото тяло в целия град. Това бе тежко и мъчително, но си струваше.

Купър си дооправяше папийонката, когато тя се приближи иззад него. Той огледа отражението й в огледалото.

— Изглеждаш страхотно!

— Ти също — отвърна тя, понеже знаеше, че Купър обожава комплиментите не по-малко от жените. Все пак бе актьор и колкото и да бе известен, си оставаше неуверен и се нуждаеше от постоянно насърчаване, както повечето звезди.

— Мерси — отвърна той. — Готови ли сме да слезем?

— Щом мислиш, че е шик да бъдем първите гости на собствения си прием.

— Защо не? — каза той. — О, да, и преди да тръгнем, имам нещо малко за теб.

— Не сега, Купър — спря го тя с циничен смях. — Моля те. Ти си ненаситен. Ще го направим по-късно.

— Отлепи за миг мислите си от панталона ми — пошегува се той.

— Защо? Там ми харесва!

Той бръкна в джоба си и й подаде малка кожена кутийка. Тя я отвори. Вътре имаше прекрасен пръстен, украсен с брилянти и смарагди.

— Честита годишнина — рече той.

— Я! — възкликна тя и го извади от кутийката. — Невероятен е!

— Става ли ти?

Тя плъзна пръстена на безименния си пръст.

— Като по мярка.

— Тогава, мила — каза той, като я хвана под ръка, — да слизаме и да се забавляваме на приема си.

 

 

— Закъсняваш — рече припряно Лъки, която изглеждаше поразително красива в черен костюм без нищо под него.

— Дори не знам защо съм тук — рече Стивън.

— Тук си, защото Кариока иска да дойде на приема, а не е зле и ти да се позабавляваш. Освен това означава, че можеш да си тръгнеш рано.

— Тя няма ли да остане да пренощува у вас?

— Не, Стивън. Тази вечер Кариока ще се прибере с теб у вас. Не знам колко пъти трябва да ти повтарям това, но малкото ти момиченце загуби майка си и ще е още по-трагично, ако загуби и баща си. Между другото тази вечер си изключително красив.

— Благодаря — отвърна той кисело. — Не се чувствам такъв.

— Да ти приготвя ли нещо за пиене, преди да тръгнем? — попита тя, приближавайки се до барчето.

— Не — отвърна той. — Къде са момичетата?

— Горе, обличат се — съобщи тя, като си наля малко водка. — Трябва да ги видиш колко се вълнуват. Толкова се радвам, че промени мнението си и реши да дойдеш.

— Винъс нахлу в офиса ми и го промени вместо мен.

— Трябва да се чувстваш поласкан, че си е направила труда.

— Да, много мило от нейна страна.

— Ти имаш приятели, Стивън, приятели, които те обичат. Не забравяй това.

Преди да успее да отговори, Лени влезе в стаята.

— Радвам се да те видя, Стивън — поздрави го той.

Стивън кимна.

— Аз също, Лени.

Лъки знаеше колко натегнати са отношенията помежду им, но се надяваше, че тази вечер нещата ще се променят.

Няколко минути по-късно Мария и Кариока се втурнаха засмени по стълбите, накипрени.

— Маймунчета малки, изглеждате фантастично! — рече Лъки, като взе апарата си „Никон“. — Хайде, съберете се. Време е за снимки!

Мария прехвърли ръка през рамото на Кариока, издаде крак напред и наклони глава, заела поза като професионален модел.

„Ще си имам проблеми с това момиченце, помисли си Лъки. Тя е точно като мен, като бях на нейните години. Много е вироглава.“

— Стивън — инструктира го тя, — влез в кадър. Застани между момичетата.

— Никакви снимки — рече той, като поклати глава.

— Хайде де, тате — замоли го Кариока. — Моля те! Моля те! Моля те!

— Чичо Стивън, ела! — нареди Мария.

Стивън с неохота се съгласи. Лъки ги снима.

— Добре — каза тя. — Достатъчно. Време е да се забавляваме.

 

 

— Много съм натруфена, нали? — рече Лина, като за първи път прозвуча неуверена.

— Изглеждаш несравнима — отвърна Макс, като й помогна да се качи в неговото мазерати.

— Не, прекалих — рече тя, като съжали, че не избра лъскавия черен тоалет на Версаче, вместо шокиращата розова рокля на Бетси Джонсън.

— Лина, направо ще ги сразиш!

— Мислиш ли?

— Сигурен съм — рече той, въпреки че наистина намираше роклята й за прекалено натруфена. Шокиращо розова, с воланчета и набори, къса отпред и дълга отзад, в нея Лина приличаше на нагиздена младоженка. За щастие той познаваше жените дотолкова, че да не изкаже на глас мнението си.

— Мога ли да казвам на хората, че ще играя в новия филм на Чарли Долар? — попита тя, като извади гланц за устни от чантичката си.

— Не. Нито думичка, преди да подпишеш договора.

— Ясно — рече тя, като си сложи още гланц с пръст.

— А и какво ти пука? — попита Макс. — Всички знаят коя си. В годината на топмоделите сме, а ти, скъпа, си точно това!

Тя се ухили щастливо.

— Прав си.

— Говорих с Чарли, преди да тръгне — рече Макс, като престрои мазератито си в скоростната лента.

— Така ли? — подхвърли небрежно Лина. — Той спомена за мен, нали?

— Смята, че си истинска омайница.

— Омайница, значи — рече тя с доволна усмивка.

— Нали знаеш, че си има приятелка?

— Да. Той измърмори нещо в смисъл, че можела да нахълта и да ме застреля.

— Бъди уверена, че наистина може да го направи! — рече Макс, като си представи заглавията по вестниците. — Далия е силна дама и като казвам дама, имам предвид точно това. Не е от приходящите хубавици, с които Чарли понякога преспива.

— Коя е тя? — попита любопитно Лина.

— Далия Съмърс е сериозна актриса. Двамата с Чарли вече няколко години се карат и сдобряват. Имат двегодишен син, Спорт.

— Така ли се казва?

— Чарли сам му избрал това име.

— Напълно в негов стил. Както и да е — добави тя. — Нямах намерение да се женя за него.

Макс се засмя.

— Отдъхнах си, защото не обичам да спя с омъжени жени.

— Какво те кара да мислиш, че ще спиш с мен тази вечер? — попита тя, като го подразни с бавен сексапилен поглед.

— Понеже… ми напомняш за мен самия. И двамата сме хищници. И двамата обичаме да дебнем дивеча.

— Така ли? — попита тя.

— Да — отвърна той.

Лина се усмихна. За филмов агент Макс Стийл бе доста проницателен. А тя харесваше това у един мъж. Проницателен и със страхотен задник. Довечера, ако продължаваше да е на ниво, мистър Макс Стийл можеше да извади необикновен късмет.