Джаки Колинс
Опасна целувка (43)

Глава 43

Докато обядваше с Карло, Бриджит добре разиграваше картите си. Седяха един до друг в „Сан Лоренцо“ — моден италиански ресторант в Найтсбридж.

Какво правиш?

Отмъщавам си. Точно както Лъки ме учеше. Понеже отмъщението е сладко. По-късно ще се тревожа за това, че съм бременна.

Карло продължаваше с изтърканите си приказки за това как в мига, в който погледът му попаднал върху нея, разбрал, че с годежа му е свършено и трябва да го прекрати незабавно. Определено не умееше да омайва с приказки, по-скоро бе банален.

Но тя се престори, че налапва въдицата, като през цялото време го наблюдаваше внимателно и се чудеше как е възможно толкова привлекателен мъж да е такъв гадняр.

— Фиона не е лоша — рече тя внимателно. — Но щом си сигурен, че се чувстваш по този начин…

— Като се върнах в Лондон, след като се запознах с теб — каза той, — знаех, че трябва да приключа с Фиона и да се преместя в Ню Йорк.

— Но най-напред трябваше да прекратиш годежа си — каза тя, навивайки спагети около вилицата си.

— Сега ще го сторя.

— Ами баща й и бизнесът, който сте обсъждали?

— Това е без значение.

Тя вдигна чашата си с вино и отпи.

— Ще й кажеш ли какво се случи между нас в Ню Йорк?

— Не е добра идея — каза той, като си мислеше, че всъщност е изключително лоша. Ами ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата нещата с Бриджит не потръгнеха? Трябва да си остави Фиона за резерва. И баща й. И парите на баща й. — Кога заминаваш? — попита той.

— Утре.

— Тогава довечера ще дойда в хотела ти и ще прекараме една незабравима нощ.

„О, да, помисли си Бриджит. Без съмнение.“

 

 

Закусваха в трапезарията на хотел „Бел Еър“.

— Получи ролята — рече Макс Стийл, когато Лина влезе и седна, привличайки погледите на повечето посетители. Дори в този град, пълен със звезди, Лина изпъкваше.

— Знам — отвърна тя с лукава усмивка. — Получих и всичките двадесет сантиметра!

Макс за малко да се задави с кафето си.

— Значи това за Чарли е истина?

— За старчок като него направо няма равен — отвърна тя и му намигна съзаклятнически.

Макс отпи още една глътка кафе.

— Само да не те чуе Чарли, че му викаш старчок.

— Защо?

— Самочувствието му е огромно.

— Точно като оная му работа…

— Добре, добре — прекъсна я Макс. — Няма нужда от подробности. Хубавото е, че според него си идеална за филма му. Дори не иска да правиш пробни снимки.

— Най-после мога да го кажа, Макс — рече тя, ухилена до уши. — Спах със звезда и получих роля във филма.

— Няма значение дали си спала с него или не — увери я Макс. — Работата е опечена. Той те харесва.

— Ами парите? — попита Лина, като размени погледи с един кръжащ наоколо келнер.

— Остави това на мен. Няма да са кой знае колко, но на този етап в кариерата ти участието е по-важно от парите.

— Ще трябва да ти се доверя за това — каза Лина, като прекъсна лекия си флирт с келнера и отново се съсредоточи върху Макс.

— Утре ще се срещнеш с хората в гардеробиерната — каза той. — Помощникът ми ще ти определи час.

— Ще трябва да е рано — каза тя, като преглътна една прозявка, — защото вечерта излитам за Милано.

— Какъв живот! — рече Макс с възхита.

— По-добре е, отколкото да пакетираш дъждобрани, каквато беше първата ми работа. Викахме им специалните облекла за чекиджии!

— Аз пък започнах в пощенския отдел на компанията „Уилям Морис“ — рече Макс.

— Добре сме се справили! — рече тя и пак се ухили до уши.

Макс направи знак да им донесат по още едно кафе.

— Чарли заминава днес следобед — рече той. — Добра се до него точно навреме.

Лина взе поничката си и отхапа големичко парче.

— Винаги съм улучвала момента безпогрешно — рече тя, като удостои келнера с още един бърз поглед. Напомняше Брад Пит в ранните му години. Само ако й се намираше малко излишно време…

— Вярвам ти — отвърна Макс.

— И така, Макс — каза Лина, а в очите й се прокрадна хищнически израз, — какво ще правим ние двамата тази вечер?

— Ти май не обичаш да си седиш тихо и мирно? — попита той. Бе живял в Холивуд вече няколко години, но това момиче беше нещо различно.

— Защо да пропускаме такава страхотна възможност? — каза тя с още една лукава усмивка. — Освен ако не си зает, разбира се… или не се плашиш от сравненията…

— Аз ли?

— Ти.

— Имам чувството, че мога да се справя с всяко сравнение, с което разполагаш — изфука се той.

— О, много добре. Ще извадя късмет два пъти, а?

— Щом ти се иска — рече той. — Довечера има прием, който може да ти хареса.

— Обожавам приемите. Кой го организира?

— Винъс Мария и Купър Търнър. Празнуват годишнината си.

— Запознах се с Купър, преди да се ожени — рече Лина. — Преследва ме из цял Париж.

— И хвана ли те?

Тя тайнствено притвори очи, като си спомни една безкрайна пиянска нощ със страхотен секс.

— Иска ти се да знаеш.

— Най-добре не му напомняй за нея.

— Аз съм голяма почитателка на Винъс Мария — каза тя. — Като малка се обличах като нея.

— На колко години си? — попита Макс, като махна на свой познат, агент, който обядваше с Деми Мур.

— Двадесет и шест — тя направи нещастна физиономия. — Вече съм стара, нали?

— Не е чак толкова много — каза той. — Само че не разправяй на хората в Холивуд, че си им се възхищавала като малка. Това е най-лошото, което можеш да направиш. В града на суетата всички искат да ги смятат за млади.

— Веднъж написах на Винъс писмо като фенка — призна тя.

— Повтарям — рече строго Макс. — Не й казвай.

— Впрочем тя на колко години е?

— Само няколко години по-голяма от теб и повярвай ми, никак няма да се зарадва, ако й кажеш, че си й се възхищавала като малка.

— Момичетата постоянно ми казват това — рече Лина, като неспокойно зашава на мястото си.

— И харесва ли ти?

— Нямам нищо против, ако са на дванадесет! — рече тя, като изпрати една въздушна целувка на Франк Боулинг, който стоеше до вратата с група арабски бизнесмени. — Ще пообиколя магазините — каза тя, като дръпна стола си от масата. — Трябва да си купя нещо ослепително за довечера. Ще бъде ли фрашкано с кинозвезди?

— С кого искаш да се запознаеш? — попита развеселен той.

— Чакай да помисля… Хмм… Винаги съм си харесвала Робърт де Ниро. Естествено, обичам и Дензъл Уошингтън. А и Джак Никълсън не бих изритала от леглото.

— Значи си падаш по по-старички, така ли?

— Опит и дързост. Тази комбинация ме възбужда безотказно.

— Не каза ли, че тази вечер ще е моя? Няма да ме зарежеш заради някоя кинозвезда, нали?

— Ами…

Той щракна с пръсти, за да му донесат сметката.

— Ти си направо невероятна, Лина.

Тя му изпрати една последна усмивка, когато стигна до вратата.

— Така казват.

 

 

Всичко бе готово. Тиха музика, запалени свещи и Бриджит в сребриста рокля, която не оставяше нищо за въображението.

Карло пристигна точно навреме, което бе добре. Разчиташе на това да не закъснее. Обади й се от фоайето на хотела и тя го покани да се качи в апартамента й.

Пристигна след няколко минути.

„Жалко, че е такъв подлец!“, помисли си тя, докато му отваряше вратата. Беше необикновено красив по някакъв арогантен начин. И при други обстоятелства…

Донесе й рози, червени, естествено. Никакво въображение.

Тя взе ухайния букет от него и го остави на масата в коридора.

— Прекрасни са! — възкликна тя. — Ще извикам камериерката да ги сложи във ваза.

— Изглеждаш невероятно — рече той, като докосна ръката й.

— Поръчах шампанско. Ще го отвориш ли?

Той я последва в хола, където шампанското седеше в една кофа с лед на масата.

— А… „Кристал“ — рече той, като вдигна бутилката. — Отличен избор.

— А там има хайвер.

— Бриджит — каза той с възхищение, — ти си много изискана за американка.

„Да, помисли си тя. Толкова съм изискана, че се вързах на номера ти да пъхнеш в питието ми хапче, което ме повали. Колко умно!“

Непрекъснато се чудеше защо му е притрябвало да упоява, която и да било жена, след като сигурно можеше да избира измежду много. Бе строен, красив, с благородническа титла — какво повече би могъл да иска един мъж? Лина би скочила в леглото с него на секундата. Както и стотици други момичета.

— От колко време живееш в Лондон? — попита тя, като се премести до камината.

— Осемнадесет месеца — отвърна той, като гръмна тапата на шампанското. — Тук не ми харесва. Англичаните са прекалено студени. Аз съм италианец. Ние сме с по-топла кръв — Карло й отправи дълъг, замечтан поглед, който явно смяташе за свой специалитет. — Знаеш какво имам предвид.

— Надявам се да разбера тази вечер — прошепна тя изкусително.

Той продължи да я гледа похотливо. Тази примамлива блондинка не само щеше да стане една от най-богатите жени в света, но бе и от най-привлекателните.

Опияняваше го мисълта, че скоро Бриджит ще е само негова, а той ще контролира цялото богатство на Станислопулос. Той, Карло, който никога през целия си живот не бе контролирал каквото и да било, щеше да се сдобие със състояние от няколко милиарда. Тогава щеше да гледа как хората му лижат задника.

— Ела тук, ангелчето ми — каза той, като я повика с ръка при себе си.

Тя се приближи и му позволи да я целуне. Той имаше страшно настоятелен език, който умело се плъзгаше напред-назад из устата й, докато ръцете му заопипваха тялото й и се спряха на гърдите й.

След малко тя нежно го отблъсна.

— Бих искала да вдигна тост — рече тя, леко задъхана.

— Моля те… позволи ми — рече той, като се премести до бутилката шампанско, напълни две чаши и подаде едната на нея. — За най-красивото момиче на света — каза той, вдигайки чашата си към нея.

Още една изтъркана фраза. Не можеше ли да измисли нещо оригинално?

Чукнаха се, той провря ръка през нейната и отпи.

„Най-добре да внимавам да не ми сипе още някое хапче в чашата. Не бива да го изпускам от очи нито за миг.“

— Сигурно изпитваш носталгия по Италия — рече тя, като отпи малка глътка от шампанското.

— Така е — отвърна той. — Само че, докато съм с теб, сякаш нищо не ми липсва.

О, боже, с всяка изминала минута репликите му ставаха все по-банални.

Той се примъкна по-близо към нея, за да я целуне отново. Тя погледна часовника си зад рамото му, всичко трябваше да бъде синхронизирано.

— Да идем ли в другата стая? — предложи тя.

— За мен ще бъде удоволствие — отвърна той, очарован, че вечерта се развива толкова добре.

— Ела — подкани го тя, като го хвана за ръка и го поведе в спалнята, където много бавно свали сребристата си рокля и показа, че отдолу носи само изрязани бикини.

— Белисима! — промълви той, като си помисли, че всичко напредва по-бързо, отколкото бе очаквал. — Толкова си красива!

— Съблечи се, Карло — каза тя.

Не се нуждаеше от втора подкана. Без да се мае, свали всичко и застана пред нея в черните си слипове, издути от ерекцията му.

Бриджит се отпусна на леглото. Той се качи върху нея. Макар и да се чувстваше невероятно уязвима, тя знаеше, че всеки момент ще заликува, понеже настъпваше мигът на отмъщението.

Когато той отново започна да я целува, на вратата се позвъни.

Спаси я звънецът! Най-важното бе да се улучи моментът.

— Не му обръщай внимание.

— Сигурно е камериерката, за да донесе ваза за цветята — каза тя и с мъка се изправи.

— Ще дойде пак по-късно.

— Не, иди да отвориш. Моля те, скъпи. Тези рози са толкова красиви, нека ги внесем тук, докато се любим.

„Хей, щом той може да ръси баналности, значи и на мен ми е позволено.“

— Добре — примири се той и с неохота се изправи. Облечен само по бельо, той стигна до вратата и я отвори.

Не беше камериерката, а Фиона.

— Карло? — каза тя, а очите й се ококориха от шока и изненадата, докато до съзнанието й достигна фактът, че той не е облечен. Тя погледна покрай него към леглото. — Карло, не разбирам…

До нея стоеше баща й.

— Карло! — изрева Леополд, който веднага схвана всичко. — Какво по дяволите става тук?

Бриджит коленичи на леглото и вдигна чаршафа, за да се покрие.

— Аз… съжалявам, Фиона — каза тя искрено, понеже нямаше нищо против горкото момиче. — Мислех… мислех, че Карло ти е казал за нас.

Фиона бе шокирана.

— Кучка! — извика тя, а очите й се напълниха със сълзи. — Отвратителна гадна кучка!

При тези думи тя се обърна и хукна по коридора.

Леополд впери гневен поглед в Карло.

— Ще те срина със земята — изрева той, преди да се обърне и да се втурне след разстроената си дъщеря.

Карло поклати глава, очевидно изумен.

— Това е невъзможно — каза той. По лицето му изби руменина. — Как е възможно да са знаели, че съм тук?

— Може би са те проследили — отвърна Бриджит, изненадана, че тържеството й е толкова нищожно. — И без това щеше да разваляш годежа, не бива да се чувстваш толкова зле.

— Изобщо не съм предполагал, че тя ще открие всичко по този начин — каза той. — Никога.

— Трябва да си вървиш — рече Бриджит, като стана от леглото и си облече роклята.

— Защо да си вървя? — попита той озадачен.

— Прекалено разстроена съм.

— Не говори глупости.

— Аз имам чувства, Карло. След станалото се усещам отвратително.

— Нека седнем и да го обсъдим — каза той, като я хвана за ръка.

— Не — отказа твърдо тя, като се отскубна и влезе в хола.

— Бриджит — каза той, застанал точно зад нея. — Ти си тръгваш утре. Трябва да поговорим.

— Не мисля — рече тя, като най-после се обърна и го погледна в лицето.

— Какво искаш да кажеш?

— Ето какво е положението, Карло — каза тя, като се наслаждаваше на всяка дума, защото това бе моментът, който бе чакала, и се чувстваше добре, застанала пред него. — Току-що ти погодих номер.

Леденостудените му очи притъмняха.

— Моля?

— Аз поканих Фиона и баща й тук — съобщи тържествуващо тя. — Знам какво ми стори в Ню Йорк. Упои ме, за да можеш да спиш с мен. И ако си, си въобразявал, че просто ще преглътна и ще се примиря с такова нещо, значи не си попаднал на когото трябва.

Лицето му притъмня от ярост, докато смисълът на думите й стигна до него.

— Ти си ми погодила номер?

— Да.

— Ти си погодила номер на мен, Карло Виторио Вити? — повтори той.

— Да, Карло, така е — отвърна тя. — А сега бъди така добър да се облечеш и се измитай. И никога повече не се опитвай да се свържеш с мен. Играта свърши.

— Шибана американска кучка! — изръмжа той и без предупреждение замахна и я удари толкова силно в лицето, че тя се препъна и едва не падна.

Не можеше да повярва, че я е ударил, това бе като гръм от ясно небе.

Той се приготви да я удари отново.

— Престани! — извика тя. Не беше предвидила, че ще изпадне в такава ярост. — Махай се, преди да съм извикала охраната.

— Затваряй си мръсната уста, американска кучко! — извика той, а красивото му лице се бе изкривило в маска на ярост.

Тя отстъпи, внезапно уплашена.

Той тръгна след нея, сграбчи я изотзад, сложи ръка на устата й и отново я зашлеви. После я повлече в спалнята и я просна на леглото.

— Ако гъкнеш, ще те убия — заплаши я той с див поглед в очите. — Никой не може да постъпи така с Карло и да се отърве безнаказано. Чуваш ли ме, кучко? Никой. ЧУВАШ ЛИ МЕ!