Джаки Колинс
Опасна целувка (41)

Глава 41

Бриджит разгледа къщата, поговори с някои от гостите и изтърпя Леополд Люйен Уортън да надзърта в деколтето. Откри, че е настанена до него на масата, а от другата й страна седеше някакъв член на парламента. През целия си живот не бе прекарвала толкова отегчителна вечер и не я свърташе на едно място. Но си напомни, че не е дошла в Лондон, за да се забавлява, а за да накара Карло да си плати за стореното.

Имаше три маси с по десет души на всяка, така че едва след десерта, като стана да иде до дамската тоалетна, отново се натъкна на Карло.

Той я настигна на излизане от трапезарията.

— Какво правиш тук? — попита той.

— Моля? — отвърна невинно тя, като забеляза, че изглежда разтревожен. Добър знак.

— Защо каза на Фиона, че се познаваме? — продължи той, а изражението на красивото му лице бе станало доста оживено.

— Нямах представа, че е тайна, Карло — каза тя хладнокръвно. — А тайна ли е всъщност?

— Ами… — той очевидно не знаеше какво да каже. — Заради това, което се случи между нас…

Тя го погледна с големите си сини очи.

— А какво се е случило между нас?

— Не си ли спомняш?

— Не. Кажи ми.

— Любихме се, Бриджит — каза той, като сниши глас. — И ако ми позволиш, бих казал, че на теб много ти хареса.

— О, боже! — каза тя, като се престори на разстроена. — Нямах представа, че ти наистина си бил сгоден. Как ще реагира Фиона, като й съобщиш?

Той отстъпи крачка назад.

— Нямам намерение да й казвам.

— Но ти си длъжен — рече тя, като ококори очи.

— Не съм длъжен да правя каквото и да било — тросна се Карло. Дали наистина видя струйка пот да се стича по аристократичното му чело, или само така й се стори?

— О, боже, сигурно съм си пийнала малко повечко — извини се тя, като си вееше с ръка. — Шампанското е моето падение. Но мисля, че си спомням как на онази вечеря в Ню Йорк ти заяви на всеослушание, че не си сгоден.

— Така е — каза той бързо. — Двамата с Фиона бяхме прекратили годежа си за няколко дни.

— Като по поръчка.

— Повярвай ми, Бриджит — рече той, пренебрегвайки саркастичната й забележка, — най-добре е тя да не научи нищо.

— Защо? — попита Бриджит, загледана в него.

— Ела да обядваме утре и ще го обсъдим.

— Имаш предвид да обядваме тримата? — попита тя, като продължаваше да се прави на съвсем невинна, макар да бе доста апетитна в изрязаната си рокля.

— Не — отвърна той остро. — Само ти и аз.

— Ами… — каза тя, като се престори, че го обмисля. — Щом смяташ, че ще е от полза…

— Междувременно — заяви той строго, — не споменавай за нощта, която прекарахме заедно в Ню Йорк.

— Как бих могла да я спомена — рече тя простодушно, — когато дори не си я спомням?

Карло се наведе по-близо, убеден, че скоро тя ще е негова с всичките си пари. Тогава той щеше да е истински цар.

— Ти си все така прекрасна, както в онази вълшебна нощ, Бриджит — прошепна той. — Ще ти припомня нещата, които правихме заедно. Ще ги поискаш пак.

— Не мога да спя с мъж, който вече е зает — заяви тя целомъдрено. — Ако искаш да се виждаш с мен отново, трябва веднага да развалиш годежа си.

— Знам — отвърна той. — В мига, в който те видях, разбрах, че между нас с Фиона е свършено. Аз съм италиански граф. Ти, моя сладка Бриджит, ще бъдеш моята графиня.

— Има нещо, което не разбирам — рече тя намръщена.

— Какво, скъпа?

— Ако сме прекарали толкова добре в Ню Йорк — а съм сигурна, че е било така, макар че трябва да приема думите ти на доверие — как така не си ме потърсил?

— Нещата не са толкова прости — каза той. — Бащата на Фиона обсъждаше въпроса за моето влизане в компанията му.

— Нима?

— Утре ще ти обясня всичко — последва пауза, в която той я огледа с дълъг, плавен поглед. — Ще дойдеш, нали?

Тя кимна, уверена, че скоро ще покаже на граф Карло Виторио Вити къде му е мястото.

 

 

— Обичам те — каза Лина.

— Какво? — възкликна Чарли и повдигна вежди разтревожен.

— Винаги казвам това — каза Лина, като се задави от истеричен смях. — Направо умирам от кеф да гледам реакцията — тя се отърколи от Чарли и протегна дългата си ръка, за да вземе една цигара от нощното шкафче. — Разбира се, никога не го мисля.

— Ега ти! — възкликна Чарли, като поклати невярващо глава. — Ти наистина си пълна с номера.

— За това трябват двама, нали? — каза тя, като запали цигара.

Той я погледна леко озадачен.

— Много си… енергична.

— Ооо! — отвърна тя подигравателно, като отметна дългата си черна коса. — Изморих те, нали?

— Аз съм филмова звезда, бейби — затапи я той. — Филмовите звезди никога не се изморяват и никога не ходят до тоалетната. Не може да не знаеш това.

— Аз пък съм топмодел, скъпи — каза тя, като му подаде да си дръпне от цигарата й. — Ние също никога не се уморяваме. Винаги трябва да изглеждаме страхотно и да се държим добре с хората.

— Колко удобно — рече той сухо.

— Майната му на доброто държане — рече ядно Лина. — Понякога ми се ще да ги наритам в главите. Особено ония кучки, дето се наричат модни редактори. Те са най-големите гаднярки.

— Много си пряма — рече Чарли. — Харесвам това у топмоделите.

— Няма смисъл да го увъртаме, нали? — каза тя. — Аз съм лондонско момиченце, пожънало успех. Сега искам да стана нещо още по-голямо.

— Амбиция. Още едно прекрасно качество.

— Е? — каза тя, като го погледна проницателно. — Ще ме вземеш ли във филма си?

Той издуха няколко лениви кълбета дим към нея.

— Затова ли се чука с мен?

— Не — каза тя, като си взе цигарата. — Чуках те, защото беше на линия.

Това беше озадачително дори за него.

— Я ми обясни.

Тя се изкиска.

— Майка ми ще припадне, ако разбере, че съм спала с Чарли Долар. Тя те обожава, събира твои снимки като влюбена ученичка.

— Ами баба ти? — провлече язвително Чарли. — И тя ли ме обожава?

Лина отново се заля от смях.

— Много си смешен — каза тя. — Мислех, че американските кинозвезди нямат никакво чувство за хумор.

— Зависи с кои американски кинозвезди си спала.

Лина се протегна лениво.

— Обичам да правя секс. А ти? Много по-добре е, отколкото да взимаш сънотворни.

— Нали не смяташ да прекараш нощта в леглото на големия лош Чарли? — попита той, разтревожен от тази мисъл. — Имам една инцидентна приятелка, която може да ни завари тук и да те застреля. Няма равна с пистолета.

— Аз обикновено се пазя от съпругите — отбеляза Лина, без ни най-малко да се смути.

— Съжалявам — рече Чарли. — В момента страдам от пълна липса на такива.

Лина коленичи на леглото, прегърнала една възглавница.

— Мислиш ли, че Макс е ядосан?

— За какво?

— Че се прибрах с теб?

— Не и Макс. Свикнал е — рече Чарли, като отвори чекмеджето до себе си. — Представи си следната ситуация: имаш агент от едната страна и кинозвезда от другата. Кой според теб ще получи момичето?

— Той е много симпатичен — рече замечтано Лина.

— И него ли искаш да чукаш? — попита Чарли, като извади едно найлоново пликче и пакет цигарени хартии.

— Защо? — рече тя нагло. — Да не си падаш по тройките? Ако е така, можем да му се обадим и да видим дали ще ни даде десет процента от оная си работа!

Чарли се разтресе от смях.

— Имам много хубава трева — каза той, като започна да свива джойнт. — Стига да искаш, естествено.

Лина се ухили.

— Иска ли питане!