Джаки Колинс
Опасна целувка (70)

Глава 70

Лъки пристигна пред съда и бе посрещната от ослепителен залп светкавици. За свой ужас тя се превръщаше в любимка на таблоидите. Журналистите се ровеха в живота й като червеи, които пируват върху гниеща мърша.

Последната им история бе за ранния й брак с Крейвън Ричмънд, сина на сенатора Питър Ричмънд. След като самият Крейвън сега бе сенатор във Вашингтон, Лъки можеше да си представи неудобството му от това разкритие. Да не говорим за нейното — Крейвън бе абсолютен тъпанар.

Тя нямаше какво да крие. Винаги бе живяла живота си по много прям и честен начин. За разлика от Лени, който наистина я вбесяваше с начина, по който се държеше. Направо я подлудяваше фактът, че бе уредил домашна прислуга за сицилианката в Шато Мармон. Тя си имаше свои шпиони и знаеше точно какво става и това не я радваше.

Какво си мислеше Лени? Това не беше начинът да я спечели обратно. Клаудия бе дошла да го търси. Нима това означаваше, че той трябва да се премести да живее с нея?

Дали спеше с момичето? Лъки не вярваше, че може да е толкова безочлив.

Той продължаваше да й се обажда и да твърди, че я иска обратно.

Ако наистина я искаше толкова много, защо не се отървеше от Клаудия? Можеше да й даде пари и да я прати на обратния самолет за Италия, където й беше мястото — на нея и на детето.

Но, естествено, трябваше да се вземе предвид самоличността на италианката. Лъки бе открила, че Клаудия е племенница на Донатела Бонати, което я превръщаше в част от семейство Бонати. Лени не можеше да не разбира това. Нима не бе достатъчно, за да му подскаже нещо?

Сега Лени имаше син, който бе свързан със семейство Бонати. Дори самата мисъл бе ужасна.

Собствените им деца тъгуваха по него и всеки ден питаха къде е. Лъки ги бе излъгала, че той е на снимки, и им каза да свикнат с факта, че татко им няма да се върне вкъщи в скоро време.

Искаше развод. Беше решила. Нямаше връщане назад, чувстваше се прекалено засегната, за да може да му прости.

Алекс бе истински досадник. Не спираше да й напомня, че веднъж са спали заедно. Колко пъти трябваше да му повтаря, че по това време тя смяташе, че Лени е мъртъв? На това отгоре бе абсолютно пияна и не си спомняше почти нищо от въпросната паметна вечер.

Алекс създаваше и други проблеми. На работата той се отнасяше с нея като с човек, когото може да командва. Ако винаги се държеше така, като снимаше филм, нищо чудно, че имаше такава ужасна репутация на страшилище на снимачната площадка.

Алекс Уудс. Проблемният гений. Е, нямаше нужда да изпробва номерцата си на господин Режисьор-звезда върху нея, понеже тя отказваше да ги приеме.

Набирането на актьори за „Прелъстяване“ вървеше с пълна пара и макар че тя не искаше да пропуска нито миг от действието, Стивън се нуждаеше от подкрепата й в съда и, естествено, тя бе готова да му я даде.

Освен това се тревожеше за Бриджит. Имаше нещо много обезпокоително в положението й. Защо двамата с Карло си тръгнаха толкова внезапно от Ел Ей? На какво се дължеше външният вид на Бриджит?

След като премисли нещата, Лъки се свърза с някогашния си бодигард, Буги, който в момента живееше в една ферма в Орегон и го убеди да открие Бриджит и да разбере какво точно става.

— Важно е, Буг — бе казала тя, като го накара да зареже за малко пенсионерските си занимания. — Трябва да се погрижиш за това вместо мен.

С годините Буги стана неин приятел и довереник и тя мълчаливо му вярваше. Той бе заминал за Европа преди няколко дни.

Когато Лъки пристигна, брат й я чакаше.

— Здрасти, Стивън — рече тя, като го целуна по бузата. — Държим ли се?

Стивън кимна.

— Няма как.

Беше забелязала, че напоследък е станал по-непринуден, което я накара да си помисли, че в живота му може да има жена. Това си оставаше предположение, понеже не бе споменал нито дума.

— Не се втурвай в нещо ново — искаше да го предупреди тя. — Не бързай.

Но коя беше тя да поучава някого за любовните му връзки?

Заместник-прокурорът, Пенелъпи Макий, беше привлекателна и делова жена, едва прехвърлила четиридесетте. Стивън я харесваше, знаеше, че под хладната, сурова външност се крие жив и проницателен характер.

Когато Стивън влезе в съдебната зала, тя му кимна. Знаеше, че няма да го извикат за свидетел днес, понеже първия ден на процеса двете страни правеха встъпителните си изявления.

Той забеляза семейството на Мери Лу, седнали заедно в средата на съдебната зала — майка й, леля й и сума ти братовчеди. Той не бе довел Кариока със себе си, макар да знаеше, че това би повлияло положително на съдебните заседатели, не искаше да подлага дъщеря си на шок и да я излага на медийния цирк. Всъщност сериозно обмисляше дали изобщо да я води.

Съдебните заседатели бяха избрани предната седмица. Имаше два екипа, един за Мила и един за Теди. Стивън зае по-предно място и зачака влизането им, за да ги огледа. Той умееше да преценява съдебните заседатели и опитът обикновено му подсказваше на чия страна ще застанат.

Пенелъпи Макий го бе уведомила, че са избрали интересна смесена група. Съдебните заседатели за Теди бяха балансирани добре — шестима мъже и шест жени. Три от жените бяха негърки, както и двама от мъжете. Освен това имаше една азиатка и двама латиноамериканци. Останалите съдебни заседатели бяха бели. Журито за Мила беше съставено предимно от жени и имаше само двама мъже.

Стивън много добре съзнаваше, че когато дойде неговият ред да се изправи на свидетелската скамейка, трябва да се насочи към жените. Не се залъгваше — обаянието му пред противоположния пол бе едно от предимствата в успешната му кариера. Жените си падаха по него. Отначало се опитваше да не се възползва от това — струваше му се евтин трик. Но сега, помисли си той, какво толкова. Джери го бе научил да използва това, което има, и той смяташе да го послуша.

Преди пристигането на съдията Стивън стана и се приближи до семейството на Мери Лу, като поздрави всички. Майка й бе насълзена.

— Защо? — попита тя Стивън, отчаяно стиснала в скута си една снимка на Мери Лу. — Защо?

Самият той често си бе задавал този въпрос през безкрайните си безсънни нощи.

Когато доведоха Мила в съдебната зала, всички притихнаха. Всеки искаше да види момичето, което стоеше в центъра на тази драма. Тя бе облечена в обикновена бяла блуза, синя пола под коляното и евтини ниски обувки. Доскоро платиненорусата й коса, отново бе в естествения си цвят. Беше си сложила съвсем малко грим и не носеше никакви бижута. Изражението й бе толкова скромно, колкото можеше да го докара.

Мейбелин я бе посъветвала как да се държи.

— Знам, че е досадно — бе казала тя, — но трябва да баламосаш ония нещастници, съдебните заседатели. Да ги накараш да ти съчувстват.

И Мила бе послушала съвета й, макар че предпочиташе да каже на всички им да вървят на майната си. Тя не искаше да бъде съдена от когото и да било.

Присвитите й очи претърсиха съдебната зала. Тайфа чекиджии, дошли да зяпат.

Уилард Хоксмит, адвокатът й, докосна ръката й. Костюмът му миришеше на нафталин, от него направо й се повдигаше.

— Какво? — сопна му се тя, като отдръпна ръката си.

— Придай си по-миловидно изражение — прошепна Уилард, а лошият му дъх я отврати.

— Защо? — попита тя шепнешком. — Всички те ме мразят. Никога няма да ме съдят безпристрастно.

Тя не погледна към Теди, макар че той бе само на няколко крачки от нея.

Теди. Какъв жалък тъпанар!

Скоро щеше да приключи с него веднъж завинаги.

Пенелъпи Макий всяваше респект, а това впечатли Лъки и тя се заслуша внимателно, докато заместник-прокурорката представи делото от страна на обвинителите.

Докато Пенелъпи говореше, Лъки огледа съдебните заседатели. Стивън я бе научил как да чете лицата на хората и тя се справяше добре. Представяше си, че е една от тях, че е седнала на мястото им и слуша делото. Кой щеше да спечели симпатиите им? Теди Уошингтън, богат син на известна суперзвезда, или Мила Копистани, обикновено на вид момиче от руски произход, с арогантно и изпито лице?

Или Мери Лу Баркли, млада чернокожа актриса, убита в разцвета на живота си, и Лени Голдън, по когото също бе стреляно?

Лъки огледа обвиняемите. Теди, момчето, изглеждаше уплашено до смърт. А Мила Копистани — да, определено виновна. Лъки нямаше нужда да изслуша целия процес, за да разбере това. Думата на Лени бе достатъчна. Той й бе казал достатъчно за омразата в гласа на момичето и начина, по който вдигнала пистолета си и застреляла Мери Лу, без да й мигне окото.

Лъки не изпитваше жал към никого от двамата. Ако си играеш с пистолети, ще пострадаш. Това момиче бе застреляло Мери Лу съвсем хладнокръвно и заслужаваше да отиде в затвора за много дълго време.

А ако не отидеше…

Справедливостта на Сантанджело щеше да се погрижи.