Джаки Колинс
Опасна целувка (59)

Глава 59

Жената бе млада и с пищни форми, вероятно около двадесет и пет годишна. Беше доста красива по някакъв суров и естествен начин, но бе облечена бедно и изглеждаше неспокойна. Петгодишно момченце с тъмноруса коса и зелени очи я държеше за ръката.

Двамата се мотаеха от другата страна на улицата срещу паркинга на крайбрежната къща на Лени и Лъки. Никой не им обръщаше внимание, а ако някой ги бе забелязал, щеше да реши, че са фенове, дошли да зърнат парада от знаменитости, пристигащи в къщата в Малибу Колъни.

Момчето бе уморено, гладно, и постоянно повтаряше, че е жадно. Самата тя бе уморена до смърт. Бяха преживели уморителен ден, а когато накрая откриха къщата, тя не очакваше да открие голямо празненство.

Бяха пристигнали същия следобед с полет от Рим. И двамата не бяха се качвали на самолет преди това и на момченцето му прилоша и повърна върху роклята й. Тя се почисти, доколкото можа, но знаеше, че не изглежда кой знае колко добре.

Отне им доста време да минат през митницата, докато накрая успя да убеди служителя зад високото бюро, че ще отседнат у леля й в Бел Еър и ще остане в страната само няколко седмици.

Той кимна и удари печати на паспортите им, като си представяше какво ли е да се любиш с такава земна жена. Дори само изгарящите й очи щяха да го поддържат щастлив до края на деня.

Летището бе толкова голямо, претъпкано и шумно. Синът й се бе вкопчил в крака й, докато тя се опиташе да открие как да стигне до мястото, наречено Малибу. Нямаше представа дали е близо или далеч. За щастие английският й бе сносен, а във вида им имаше нещо затрогващо. Скоро успя да открие най-евтиния начин да стигне дотам — с питане.

Един дружелюбен чернокож портиер ги закара до града и ги остави в Уилшър. Оттам се качиха на автобус до Санта Моника.

Като слязоха от автобуса, тя влезе в една закусвалня и купи хамбургер, разделиха го с детето, после се качиха на друг автобус, който ги отведе до крайбрежната магистрала Пасифик коуст.

Докато пътуваха, тя зяпаше през прозореца, изумена от върволицата къщи покрай океанския бряг и високите скали, които се извисяваха от другата страна на пътя. Коремът й се обръщаше от смелото начинание, в което се бе впуснала — приключение, за което бе мечтала от близо пет години.

Америка. Тя бе в Америка.

Мисълта я накара да омекне от вълнение.