Джаки Колинс
Опасна целувка (2)

Глава 2

Лъки Сантейнджело Голдън се изправи зад огромното си бюро в стил арт деко в офиса си в студиите „Пантър“, а после се протегна и се прозя. Беше скапана от умора, но денят още не беше свършил, понеже довечера в хотел „Бевърли Хилтън“ щеше да има прием в нейна чест заради приноса й в набирането на средства за изследвания на СПИН.

Като собственичка и шефка на студиите „Пантър“, Лъки постоянно бе под светлината на прожекторите, така че нямаше как — трябваше да се примири с шумотевицата около себе си.

Тя не обичаше да е център на вниманието. Хич не й се искаше да дават приема в нейна чест, но вече й го бяха натресли и нямаше как да откаже.

Тя се протегна, взе парче шоколад и настървено отхапа от него. „Няма по-добро от нещо сладко, за да издържа следващите няколко часа“, помисли си тя унило. В главата й непрекъснато се въртеше известният холивудски цитат на Майкъл Кейн:

„В град без никаква чест постоянно дават приеми в чест на някого?“

„Да, точно така, Майкъл!“, помисли тя с иронична усмивка. „Но как да го избегнеш?“

Лъки бе стройна, дългокрака жена с истински водопад от гарвановочерни къдрици, стигащи до раменете й, опасни черни очи, чувствени устни и смугла кожа. Екзотичната й красота бе съчетана с интелект. Блестяща бизнес дама, тя управляваше „Пантър“ от осем години, като ги направи едни от най-уважаваните и успешни студии в Холивуд. Лъки имаше нюх, с който даваше зелена улица на всички добри филми и избираше за дистрибуция такива, които винаги жънеха успех.

— Ти си невероятна късметлийка — вечно й повтаряше Лени. — Можеш да постигнеш всичко.

Лени Голдън, съпругът й. Лицето й грейна при мисълта за него. Лени бе любовта на живота й. Двамата се допълваха, просто бяха създадени един за друг. След два предишни брака тя най-после бе напълно щастлива. Лени и децата им — седемгодишният Джино, кръстен на баща й, и осемгодишната Мария — бяха всичко за нея.

Освен това имаше и петнадесетгодишен син, Боби, от брака си с покойния корабен магнат Димитри Станислопулос. Боби изглеждаше толкова красив и зрял — беше над един и осемдесет и страшно атлетичен. И племенницата на Боби, Бриджит, която Лъки смяташе за своя кръщелница. Бриджит живееше в Ню Йорк, където бе един от известните топмодели. Бриджит бе една от най-богатите млади жени в света, след като наследи гръцкото корабно богатство на дядо си Димитри, а майка й Олимпия загина трагично от свръхдоза наркотици.

Довечера щеше да я вземе доведеният й брат Стивън Баркли, понеже Лени снимаше филм в града. Беше режисьор на една романтична комедия, в която играеше жената на Стивън, Мери Лу. Някога Лени бе звезда, изключително успешен комедиен актьор, но откак преживя едно кошмарно отвличане преди няколко години, спря да се снима. Сега се бе съсредоточил изцяло върху писане и режисиране.

Филмът, който снимаше с Мери Лу, не бе за „Пантър.“ И той, и Лъки бяха решили да не дават никакви поводи за раздухване на злонамерени слухове за връзкарски истории.

— Ако ще правя това, ще го направя сам — бе казал той. И естествено успя, точно както очакваше тя.

Тази вечер Лъки щеше да направи изявление в края на речта си — изявление, което да зашемети всички. Тя не бе казала за това дори на Лени — той щеше да е изненадан толкова, колкото и всички останали, но и доволен, надяваше се тя. Само баща й, Джино, знаеше какво се кани да каже. Храбрият стар Джино — на осемдесет и седем, не бе изгубил нищо от характера си и все още будеше възхищение. Лъки го обожаваше. Бяха преживели толкова много заедно — включително дългите години, когато не си проронваха и дума. Сега близостта им бе пословична и Лъки винаги отиваше първо при него, когато трябваше да се вземат решения. Джино бе най-умният мъж, когото познаваше, макар че невинаги бе смятала така.

Общото им минало бе изпъстрено с превратности — още от времето, когато едва шестнадесетгодишна я омъжи за един сенаторски син. После, докато той бе извън Щатите в изгнание заради данъците, тя пое хотелската му империя в Лас Вегас.

Джино Сантанджело се бе издигнал сам. Притежаваше власт, чар и голям успех сред жените. Те открай време тичаха след него. Дори сега все още знаеше как да очарова и да направи комплимент. Лъки помнеше как чичо й Коста й разказа за буйната младост на фамозния Джино.

— Прякорът му беше Джино Овена — довери й Коста със завистлив смях. — Защото имаше всяка жена, която си поиска. Искам да кажа, докато не срещна скъпата ти майка, бог да я прости.

Мария. Майка й. Толкова млада и чиста. Отнеха й я още като малка. Бе брутално убита от семейство Бонати.

Лъки никога нямаше да забрави деня, когато се затича надолу по стълбите и откри майка си да се носи на един дюшек в семейния басейн. Беше на пет годинки и споменът за това не я напусна никога — толкова жив, колкото в деня, когато се случи. Тя седеше до ръба на водата, вперила поглед в жената, просната на дюшека в средата на басейна. „Мама“, прошепна тя тихо. И после гласът й се извиси до писък, като осъзна, че майка й вече не е при нея. „МАМА! МАМА! МАМА!“

Това, че откри тялото на майка си на толкова крехка възраст, остави отпечатък върху целия й живот. След трагедията Джино взе такива мерки за сигурност за нея и брат й Дарио, че животът в къщата им в Бел Еър заприлича на строго охраняван затвор. Когато най-накрая я изпратиха в пансион в Швейцария, тя веднага се разбунтува и се превърна в немирница. Избяга с най-добрата си приятелка, Олимпия Станислопулус, в една вила в Южна Франция, където обърнаха всичко надолу с главата и купонясваха нонстоп. О, да, това бяха луди години. Бе първото й вкусване на свободата и тя се наслаждаваше на всяка минута, докато сърдитият Джино не я откри. Скоро след това реши, че ще е по-добре да я задоми, отколкото да я остави да се размотава на воля. И така, той се споразумя със сенатора Питър Ричмънд да я омъжи за сина му, изключително непривлекателния Крейвън. Какъв капан се оказа този брак.

Като се замисли за това, Лъки осъзна, че животът й бе серия от невероятни възходи и сривове. Възходите бяха толкова неописуеми — трите й прекрасни деца, бракът с Лени, голямото холивудско студио, да не говорим за по-ранните й постижения във Вегас и Атлантик сити, където бе строила хотели.

Сривовете бяха ужасни. Най-напред убиха майка й, последва бруталното убийство на брат й Дарио, а нейният любим Марко бе застрелян в Лас Вегас. Три опустошителни трагедии, за които бе намерила свой собствен вид отмъщение.

Бе оцеляла. Джино я научи, че оцеляването е всичко, и тя бе усвоила добре този урок.

Интеркомът на бюрото й иззвъня и секретарката й я уведоми, че я търси Винъс Мария. Тя побърза да вдигне слушалката. Винъс Мария бе не само обожавана и скандална суперзвезда, но и най-добрата приятелка на Лъки.

— Какво има? — попита Лъки, като потъна в коженото кресло зад бюрото си.

— Добър въпрос — отвърна Винъс. — Ето основния проблем: нямам какво да облека тази вечер.

— Досадно.

— Знам, че не се литкаш по последните модни писъци, мен обаче ще ме снимат до дупка, утре ще се появя на кориците на един куп списания, така че не мога да си позволя да изглеждам семпла.

Лъки се разсмя. Винъс бе коронованата кралица на трагедиите.

— Ти? Семпла? Никога!

— Никой не ме разбира — заоплаква се Винъс. — Очакванията са огромни.

— Какви очаквания? — попита Лъки, като взе някакъв химикал и зашари с него по един тефтер.

— Аз съм суперзвезда, скъпа — заяви Винъс шеговито. — Суперзвезда, от която се очаква всекидневно да променя вида си. Сама не знам вече колко пъти сменях цвета на косата си!

— Каква е сега?

— Платинена.

— Тогава си сложи черна перука, гримирай се като мен и дай да идем като близначки.

— Ти изобщо не ми влизаш в положението — проплака Винъс. — Трябва ми помощ!

Последното нещо, от което се нуждаеше Винъс, бе помощ. Тя бе една от най-организираните и талантливи жени, която Лъки някога бе срещала. На тридесет и три годишна възраст, Винъс бе не само голяма кинозвезда, но имаше зад гърба си и два издадени албума, продадени в милионни тиражи. Кохорти от фенове боготворяха всяка нейна стъпка. Всичко, което направеше, се следеше с интерес от медиите, макар че го правеше вече над десет години.

Преди няколко години се бе омъжила за Купър Търнър, застаряващ, но все още изключително привлекателен киноактьор. След едно малко нестабилно начало бракът им бе потръгнал и сега си имаха петгодишна дъщеричка на име Чайна. В добавка към радостта от детето кариерата на Винъс Мария се развиваше страхотно. Откакто я номинираха за Оскар за появата й в „Гангстери“ на Алекс Уудс, тя имаше възможност сама да подбира ролите си.

— Не е толкова просто — отвърна Лъки. — Трябва да продължаваш да се пробваш. Постави си цел и действай.

— Сигурно ти си постъпила точно така — каза Винъс. — Като се има предвид, че когато си започвала, баща ти те е мразел и…

— Джино никога не ме е мразил — прекъсна я Лъки.

— Е, да, но от теб знам, че винаги те е омаловажавал, понеже си жена, а той е искал синът му да управлява фамилната империя, нали така?

— Е, да — отвърна Лъки. — Но скоро промених мнението му.

— Именно — каза Винъс. — Ти получи каквото искаше. Сега е мой ред.

Лъки слушаше безкрайните обяснения на Винъс за това как ще изглежда довечера. Знаеше, че приятелката й вече е планирала целия си тоалет, но обича да получава одобрение.

— А ти с какво ще си облечена? — попита я Винъс, когато най-накрая спря да говори за себе си.

— Валентино — отвърна Лъки. — В червено. Лени ме харесва най-много в този цвят.

— Хмм… — каза Винъс. — Звучи секси — пауза. После добави: — Алекс ще дойде ли?

— Естествено — отвърна Лъки сухо. — Всички ще седим заедно.

Винъс не можеше да сдържи лукавата нотка в гласа си.

— Какво мисли Лени по въпроса?

— Няма ли да престанеш! — рече Лъки подразнена. Винъс винаги се опитваше да изкара, че между нея и Алекс има нещо, когато изобщо не беше така. — Знаеш, че Алекс и Лени са добри приятели.

— Да, но…

— Никакво „но“ — прекъсна я бързо Лъки. — Използвай развинтеното си въображение за някое ново парче!

Веднага щом затвори телефона, тя дръпна чекмеджето на бюрото си и извади речта, която си бе подготвила за довечера. Разгледа я няколко минути, като промени една-две думи.

Прочете я за последно и остана доволна.

Довечера щеше така да шокира всички в Холивуд, че да изпопадат от столовете.

Но нима животът й досега не бе точно това — да шокира хората?