Джаки Колинс
Опасна целувка (67)

Глава 67

През първия ден от делото Стивън стана в седем и половина сутринта. След като си взе душ, той се обади на Лина на Карибските острови, където тя бе на снимки за някакво списание.

— Здрасти — поздрави го сърдечно тя, като вдигна телефона в стаята си. — Това е телепатия. Тъкмо щях да вдигна телефона, но си помислих, че в Ел Ей е много рано и ти сигурно още хъркаш.

— Знаеш, че не хъркам — рече той, очарован да чуе необичайния й глас.

— Чувала съм едно-две просвирвания — отвърна тя и се засмя.

— Какво щеше да ми кажеш?

— Просто исках да ти пожелая късмет. И да ти кажа, че днес следобед се качвам на самолета и пристигам в Ел Ей.

— Това е страхотно — рече той. — Но нали знаеш, че не можеш да идваш в съда с мен. Общественото внимание към този процес е невероятно. Само ако надушат, че ние с теб се виждаме…

— Прав си — съгласи се тя. — Не съм казала на никого.

— Някой ми показа един от таблоидите миналата седмица — рече той нехайно, като се опитваше да не прозвучи така, сякаш му пука. — Ти и Чарли Долар се разхождате край езерото в хотел „Бел Еър“ и си пушите трева. Как успяват да снимат такива неща?

— Някой мошеник се крие в храстите с телеобектив — отвърна тя спокойно. — Както и да е, това бе преди теб. Сега имам ново мото.

— И какво е то?

— „П.С.“. И нямам предвид послепис — изкиска се тя. — П.С. означава „Преди Стивън“. Нищо не е имало значение Преди Стивън.

— Ти си много импулсивна жена — пауза. — Кога пристигаш?

— Ако зависи от мен, още сега — отвърна тя с лукав смях.

— Не говори така, Лина — смъмри я той.

— О, да, забравих. Някога говорех по този начин, П.С. — тя отново се разсмя. — Ти наистина си голям и красив стар превзет моралист, нали?

— Достатъчно е само голям.

— Трябва да си поласкан. Говорех за пениса ти!

— Пазиш ли ключа, който ти дадох? — попита той, като реши да не обръща внимание на циничната й забележка.

— Нося си го на врата, като спя. Напомня ми за теб.

— Тя била и романтичка.

— Ти не си ли?

— Някога бях — въздъхна той.

— Осъзнаваш ли, че дори не съм поглеждала друг мъж, откакто се събрахме. Това е първият път, когато не се зазяпвам в останалите мъже.

— Това е окуражаващо.

— Ами ти?

— Аз никога не гледам другите мъже — отвърна той, престорено сериозен.

— Радвам се, че не си изгубил чувството си за хумор.

— Вероятно ще го загубя днес, като застана лице в лице с това момиче. Исусе! Ще се срещна с човека, който уби жена ми — застреля я без причина. Що за чудовище е тя?

— Поне са я заловили. Това трябва да те накара да се чувстваш добре.

— Нищо не може да ме накара да се чувствам добре в цялата тая каша, Лина. Само дето сега, когато се събудя сутрин, благодаря на Бога, че те срещнах. Ти успя да върнеш малко щастие в живота ми.

— Каза ли на Кариока, че ще остана при теб? — попита любопитно тя, понеже повече от всичко друго искаше дъщеря му да я хареса.

— Да. Тя е развълнувана. Мисли, че си най-хубавото нещо от пърженото пиле насам.

— О, казвала ли съм ти някога, че мога да приготвям пържено пиле? — похвали се гордо Лина, понеже не бе известна с кулинарните си способности. — Излизах с една рап звезда, който си падаше по готвенето. Той ме научи.

— Не искам да слушам какво са те научили другите мъже, става ли?

— Става — отвърна тя, като се засмя. — До довечера. Да стоплиш леглото. О, Стивън, не забравяй, че ще си мисля за теб.

Той затвори със замислено изражение. Не бе възнамерявал да започва връзка толкова скоро след смъртта на Мери Лу, но Лина беше нещо по-различно. Беше уникална и след като я усмири и я накара да разбере, че да харесваш някого, не означава веднага да скочиш в леглото с него, те имаха време да се опознаят.

Излязоха три пъти, преди нещо да се случи. На втората вечер той й бе връчил свидетелство за СПИН тест и я попита има ли нещо против да направи същото.

— Ега ти — изкоментира тя, надменна и вбесена. — Никой преди теб не ме е карал да правя това.

— И именно затова те моля да го направиш — бе казал той. — Аз имам отговорности. Прекрасна дъщеря. Не че хвърлям някакви съмнения, Лина, но не създаваш впечатление на непорочна весталка.

— О — рече тя ухилена. Харесваше го прекалено много, за да продължава да му се сърди. — Какво е непорочна весталка?

Лина го караше да се усмихва, което бе хубаво. И след като Кариока свикна да вижда друга жена в къщата, тя също я хареса. Не че Лина се бе нанесла при него, просто отсядаше при тях, когато беше в Ел Ей. През повечето време пътуваше по света.

Когато за пръв път се събраха, той започна да я уговаря по същия начин, по който бе уговарял Мери Лу в началото на връзката им.

— Между нас има голяма разлика във възрастта — предупреди я той. — Ти водиш друг стил на живот. Аз имам дете, отговорности. Не си подхождаме.

Тя хвана лицето му в ръце и го целуна много, много бавно. И внезапно всички разлики загубиха значение.

Той се пресегна към телефона и позвъни на Лъки.

— Да те взема ли? — попита той.

— Не, ще дойда с моята кола — отвърна тя, докато се дообличаше. — По време на обедната почивка смятам да ида до работата си. Започваме първите снимки след няколко седмици. Трябва да видя какво става.

— Какво ще направиш, като видиш Лени?

— Не се безпокой — отвърна тя спокойно. — Сигурна съм, че ще се държим вежливо един с друг.

— Слава богу.

— Най-много се дразня от начина, по който вестникарите се ровят в живота на всички нас — рече тя, като си сложи чифт сребърни халки. — Божичко, Стивън, опитах се да живея личния си живот, без да го правя достояние на всички, а сега те изравят всякакви мръсотии само и само да си продават вестниците. Лешояди.

— Мери Лу разбираше това — рече Стивън. — Тя е жертвата, а погледни всички гадости, които пишат за нея.

— Да, и на всичко отгоре изравят глупости за Джино, че уж някога бил мафиотски бос, което са пълни идиотщини. И че аз съм застреляла Енцо Бонати преди толкова години. Беше при самозащита, по дяволите. Какво общо има този случай със сегашната история?

— При самозащита ли? — попита Стивън с озадачен тон. — Аз бях там, забрави ли?

— Хей — възнегодува Лъки. — Той се опита да ме изнасили. Заслужаваше си това, което получи.

— И това няма нищо общо с факта, че той бе човекът, който поръча да убият майка ти, брат ти и приятеля ти?

— Стивън — рече тя, а черните й очи хвърляха искри, докато придържаше слушалката под брадичката си. — Енцо Бонати си получи заслуженото. Справедливостта на Сантанджело се ръководи от свой закон.

— Вече го разбрах.

— Така и трябва, та нали именно ти беше прокурорът по онова време. И после говорят, че нямало съдба.

— Права си. И никога няма да забравя онзи ден.

— Нито пък аз, Стивън — въздъхна тя. — Нито пък аз.