Джаки Колинс
Опасна целувка (71)

Глава 71

Дюк Браунинг бе двадесет и пет годишен психопат. С бебешко лице, слаб и добре облечен в сиви панталони и колежански пуловер, той седеше в една крадена кола на отсрещната страна на улицата край къщата на Прайс Уошингтън, наблюдаваше и изчакваше.

Видя ранното излизане на Прайс сутринта, като си помисли, че този пич наистина е стилен. Негрите, когато имаха добър вкус, можеха да са много шик. Лично Дюк смяташе, че негрите винаги знаят как да си прекарват по-добре от белите си събратя. Бяха по-добри танцьори, обличаха се по-добре и от това, което приятелки му бяха разказвали, определено бяха по-добри в леглото.

Дюк пъхна ръка в джоба си и извади един малък спрей „Бинака“. Отвори уста и пръсна няколко пъти. За Дюк свежият дъх беше от първостепенно значение. Пръскаше се ежечасно и си носеше четка за зъби, която винаги гледаше да използва след ядене. Сутрин най-напред си взимаше душ. Ако се случеше да си е вкъщи за обяд, изкъпваше се още веднъж, а преди да излезе вечер, взимаше душ номер три и накрая, преди да си легне, едно последно измиване.

Чистотата бе богоугодна. Дюк Браунинг много добре знаеше това.

Скоро след като Прайс излезе от къщата си, се появи една жена. Очевидно руската икономка. Сестра му, му я беше описала.

Горката Мейбелин трябваше да кисне в затвора, докато чакаше делото си. Изглежда, че поне успяваше да извлече някаква полза от това. Завързваше контакти, на което винаги ги бе учил дядо им Хари. Да завързваш контакти според него бе най-важното нещо, което човек можел да направи.

Дядо им бе високоуважаван мошеник и за щастие се бе справил много добре. Той бе научил Дюк и сестра му едно-две неща още като малки. О, да, Дюк и Мейбелин получиха страхотно образование.

Майка им и баща им загинаха при катастрофа, когато двамата бяха осемгодишни. Малко ексцентрична двойка, родителите им бяха кръстили сина си на известния джаз-музикант Дюк Елингтън, а Мейбелин на една козметична фирма. Тя не бе очарована от името си. Той обожаваше своето.

След кончината на родителите си те бяха изпратени да живеят при дядо си. Единствената неприятна подробност беше втората жена на Хари, доведената им баба Рени, истинска кучка, злобна и алчна като пираня. Мейбелин ненавиждаше Рени, а тя й отвръщаше със същото.

След нелепата смърт на Хари — той умря, като се задави с парче недоопечен дроб — заживяха заедно в една просторна къща в Холивуд Хилс, оставена на тримата от Хари.

Вече не. Мейбелин бе провалила споразумението със злобните си и непредвидими настроения. Някой път трябваше да я научи как да владее гадните си малки избухвания. Те само я забъркваха в още неприятности…

Дюк тъгуваше, че сестра му гние в затвора. Тя му липсваше. Винаги правеха всичко заедно. Естествено, ако Мейбелин бе демонстрирала повече здрав разум, тя щеше да го изчака, преди да наръга Рени с глупавия нож за хляб. Каква тъпа постъпка. Какво ли си е въобразявала?

Ако той беше там — вместо да излежава присъда във Флорида за серия изнасилвания — щеше да измисли някой много по-добър начин да се отърват от Рени. И със сигурност нямаше да се остави да го хванат.

Той изчака пет минути след излизането на рускинята, преди да слезе от колата, и бавно прекоси улицата. После нехайно се приближи до входната врата и позвъни.

Отвътре се обади Консуела, камериерката, хубава латиноамериканка със закръглен задник и голямо шкембе.

— Добър ден — поздрави любезно Дюк, като показа фалшива карта за самоличност. — Аз съм от кабинета на прокурора. Изпратиха ме да взема някои неща от стаята на Теди Уошингтън. Нали нямате нищо против да вляза? Или предпочитате да се върна по-късно?

Консуела огледа добре облечения, свестен на вид младеж и реши, че е напълно в реда на нещата да го пусне. Все пак, щом бе от кабинета на прокурора, какво лошо можеше да има?

— Заповядайте, моля — рече тя, като отвори входната врата.

И Дюк влезе в къщата. Като да го бяха поканили на гости.