Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dangerous Kiss, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mehche
- Разпознаване и корекция
- ros_s (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Джаки Колинс. Опасна целувка
ИК „Прозорец“, ООД, 1999
Редактор: Флора Балканска
Коректор: Стоянка Душева
ISBN: 954–733–076–4
История
- — Добавяне
Глава 48
И така кошмарът продължи. Бриджит отново се върна в съзнание и този път откри, че лежи на чуждо легло в тъмна, непозната стая. Щорите бяха спуснати плътно върху прозорците и когато стана от леглото, олюлявайки се, и се опита да отвори вратата, откри, че е заключена.
В миг си припомни всичко ужасена — Карло я бе отвлякъл.
Имаше чувството, че е попаднала в откачен телевизионен сериал. Неща от този сорт не се случват в истинския живот, просто не се случват.
„Няма да се паникьосвам, каза си тя. Ще запазя спокойствие и с разумни доводи ще се измъкна от тази каша.“
Но нямаше пред кого да изложи разумните си доводи. Карло го нямаше.
Тя стана, отиде до прозореца и дръпна завесите. Стаята бе на десетия или единадесетия етаж и гледаше към тясна уличка. Прекалено опасно бе да се опита да избяга.
— По дяволите! — промърмори тя. Челюстта я заболя на мястото, където я бе ударил. Тя внимателно отвори и затвори уста и откри, че за щастие явно нямаше нищо счупено.
Върна се до вратата и отново се опита да я отвори, но тя си оставаше все така заключена. Тя разтресе дръжката и извика името му.
Никой не се отзова.
След малко се върна в спалнята и си легна. Нямаше смисъл да изразходва всичката си енергия. Плачеше й се, но не го направи. Бе проляла твърде много сълзи в миналото, за да продължава.
Вместо това започна да си припява наум една мантра.
„Ще бъдеш силна.
Ще оцелееш.
Ще бъдеш силна.
Ще оцелееш.“
Накрая се унесе в неспокоен сън.
Събуди се няколко часа по-късно пред още по-голям кошмар. Над нея се бяха надвесили Карло и някакъв непознат. Мъжът бе около тридесетгодишен, висок и длъгнест, от ушите му стърчаха кичури косми и имаше дълги, мазни бакенбарди, носеше панталон на лекета и захабена риза. Малък златен пръстен пронизваше ноздрата му.
Карло я държеше неподвижна, докато непознатият пристягаше кожен колан около лявата й ръка, като търсеше някоя голяма вена. В другата си ръка държеше спринцовка.
Ужасът на това, което се канеха да направят достигна до нея твърде късно. Когато запищя, мъжът заби иглата в ръката й.
— Сигурен ли си, че кучката иска точно това? — чу го да пита тя.
— Да — отвърна Карло. — Но какво значение има? На теб ти се плаща. Това е всичко, което трябва да те интересува.
И после всичко се завъртя и я заля еуфорична вълна.
Тя лежеше тихо и гледаше сенките на тавана, като се чувстваше някак спокойна и щастлива.
И скоро се унесе в дълъг сън, предизвикан от наркотика.