Джаки Колинс
Опасна целувка (55)

Глава 55

Лъки предложи на Бриджит да се видят преди приема, но кръщелницата й отказа, понеже трябвало да се погрижи за хиляди неща. Лъки я бе попитала кого иска да покани и Бриджит каза само:

— Бих искала да видя Джино и децата, никой друг не ме интересува.

— Чудесно — рече Лъки. — Ще съставя списък с интересни хора — тя не спомена, че Лина е в града. Реши, че това ще е хубава изненада.

На Лъки много й се щеше да греши за новия съпруг на Бриджит и той да се окаже страхотен човек. Помисли си, че ако прави кръщелницата й щастлива, нищо друго няма значение. Въпреки че адвокатите на Бриджит в Ню Йорк бяха доста разтревожени и явно смятаха, че Карло е решил да поеме контрола върху богатството на Бриджит.

— Както знаеш, Лъки — каза й един от адвокатите, — според сегашните клаузи никой не може да пипа основната част от наследството на Бриджит, докато тя не навърши тридесет години. Това означава, че то е в безопасност още пет години.

— Идеално — отвърна Лъки. — Ако бракът продължи пет години, това ще означава, че тя наистина е влюбена. А ако не е — ще се отърве от него.

След като се облече за приема, Лъки накара бармана да й приготви мартини с водка, преди да влезе нехайно в кабинета на Лени. Тя бе решила, че моментът е подходящ да му каже, че ще продуцира филм заедно с Алекс. Макар и да знаеше, че тя чете сценарии, той нямаше представа откъде идват.

— Здравей, мили — рече тя, като застана зад него. — Време е да се обличаш. Гостите скоро ще пристигнат.

Той с мъка откъсна очи от компютъра си.

— Наистина си красива — рече той и подсвирна, като я огледа. — Много ми харесва косата ти така.

Тя я бе пуснала свободно: дълга, буйна и начупена, точно както той я харесваше. И бе облякла дълга червена рокля, любимият му цвят.

— Миличък — рече тя, като започна да разтрива раменете му. — Помниш ли като ти казах, че искам да продуцирам някой филм?

— Аха.

— Ами… мисля, че открих това, което търсех — рече тя, като продължи да масажира гърба му. — А ето и добрата новина: имам си копродуцент, режисьор и звезда. Така че смятам да направя професионално изявление следващата седмица. Естествено исках ти да го чуеш пръв.

— Звучи ми добре — рече той. — Как така не си споменавала за това по-рано?

Тя спря да мачка раменете му и се облегна на ръба на бюрото.

— Ти беше така вглъбен в сценария си, че не исках да те безпокоя.

— Да, наистина малко се поувличам — рече той, като се усмихна тъжно. — Харесва ми това, върху което работя. По-различно е от всичко, което съм правил досега. Въпреки че едва ли ще мога да убедя някое студио да го финансира. И след като ти вече не си в „Пантър“… — голяма усмивка. — Хей, може би ще им кажеш една-две добри думи за мен.

— Ако си много мил с мен, може би ще го направя — каза тя, като му се усмихна в отговор.

— И така — рече той, като изключи компютъра си. — Кажи ми за твоя филм. Какъв е сюжетът?

— Нещо като актуална черна комедия с феминистка нотка. И ъъъ… Винъс се съгласи да изиграе главната роля в него.

— Винъс, а? Двете ще сте голяма комбина. Кой е смелчагата, дето се е навил да режисира този проект?

Последва кратка пауза, преди Лъки да забие гвоздея.

— Алекс — отвърна нехайно тя.

— Алекс — повтори той, а усмивката се смъкна от лицето му.

— Точно така — потвърди тя, като заговори бързо. — Това бе един от сценариите, върху които Алекс бе започнал да работи и реши, че може да е добър за Винъс. И понеже знаеше, че аз искам да работя с нея, той ми го изпрати.

— Алекс Уудс ще режисира филма ти — рече Лени бавно. — Правилно ли чух?

— Не звучиш особено очарован.

— Трябва ли да съм?

— Защо не? Ако правя това, трябва да е с най-добрите, а ти знаеш, че Алекс е един от най-талантливите режисьори в града.

— Алекс Уудс е абсолютен егоманиак — рече кисело Лени. — Прави всичко така, както иска той. Ще изровите томахавките, преди да си се усетила.

— Мисля, че мога да се справя с него — рече тя ядосана, че Лени не вярва на преценката й.

— Да — рече многозначително Лени. — Сигурен съм, че можеш.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, а черните й очи изпращаха сигнали за надвисваща опасност.

— Не примирам от щастие, че ще работиш с Алекс.

— Защо?

— Защото е всеобща тайна, че човекът е здраво хлътнал по теб.

— Лени — рече тя, като стаи гнева си. — Алекс се държа много добре с мен, когато теб те отвлякоха. Винаги бе насреща, като се нуждаех от подкрепа. Обичам го като приятел — нищо повече, така че моля те не разваляй всичко заради някаква дребнава ревност.

— Какво би направила, ако ти кажа, че не искам да работиш с него? — попита Лени, като рязко се изправи.

— Не обичам хората да ми казват какво мога и какво не мога да правя.

— Така си и мислех — рече той и влезе в спалнята.

— Сърдиш ли ми се? — попита тя, като го последва.

— Най-добре да си взема един душ, иначе ще закъснея за приема.

— Пак те питам, сърдиш ли ми се?

Той се запъти към банята си.

— Не ти се сърдя, Лъки. Свободна си да правиш каквото си поискаш. Винаги е било така и предполагам, че така ще бъде и занапред.

И преди тя да успее да каже каквото и да било, той тресна вратата на банята в лицето й.

„Защо трябва да търпя всичко това, помисли си тя, ядосана и разстроена. Не искам да се налага да моля за разрешение, за да направя нещо. Обичам Лени. Вярна съм му. Какво повече би могъл да иска?“

И въпреки това дълбоко в себе си съзнаваше, че ако бе на неговото място, вероятно също щеше да е ядосана.

 

 

Стивън стоеше пред огледалото на банята си и внимателно се бръснеше. Беше се замислил. Арестуването на двамата заподозрени в убийството на Мери Лу го бе накарало да си припомни всяка подробност от тази съдбовна нощ. А сега, след като заловиха извършителите, тях ги очакваше съдебен процес, което означаваше, че машината на общественото внимание щеше пак да се завърти, да се набърка в личния му живот, да върне всички болезнени спомени.

Трудно щеше да е да забрави и да продължи напред, когато историята за безсмисленото убийство на Мери Лу се раздухва целодневно по всички медии. И естествено това бе неизбежно, още повече че момчето, което арестуваха, бе синът на Прайс Уошингтън.

Стивън много добре съзнаваше, че ще трябва да присъства на процеса, да седи на първия ред в съдебната зала всеки ден. Бе казал на Лъки, че е важно да излязат с единен фронт, заедно със семейството на Мери Лу, които все още бяха страшно съкрушени. Кариока също трябваше да присъства.

Господи! Как би могъл да подложи дъщеря си на това болезнено изпитание? Да, присъствието й определено щеше да повлияе на съдебните заседатели, но той в никакъв случай не искаше тя да чуе подробностите за тази ужасна нощ.

Животът без Мери Лу не ставаше по-лесен. Той се бе опитал да компенсира загубата, като се зарина в работа, но нищо не можеше да промени самотата. Нямаше кой да го посреща вечер, никой не лежеше до него нощем, нямаше с кого да се бори за дистанционното, нямаше с кого да си раздели някой хотдог или сандвич с риба тон в съботния следобед, докато седеше пред телевизора и гледаше мачовете. Никой… никой… никой.

И тъжната истина бе, че той не искаше никой. Понеже нямаше друга жена на тоя свят, която да може да замести Мери Лу.

— Аз съм ужасно щастлива, тате — заяви Кариока Джейд, като влезе в банята му, облечена в най-хубавата си празнична рокля.

— Защо, миличка? — попита Стивън, като погледна към дъщеря си.

— Щастлива съм, защото отиваме на прием и ти си ми кавалер — тя наклони глава настрана и го погледна, а големите й кадифени очи се изпълниха с любов. — Може ли винаги аз да съм ти дама, тате?

— Винаги ще е така — увери я Стивън. — Ти си най-важното момиче в живота ми.

— Мога ли да остана у Мария довечера? — попита Кариока.

— Да, не си го правила от доста време.

— Мария е страхотна, тате — каза сериозно Кариока. — Тя ми е като сестра.

Той се избръсна и остави самобръсначката си.

— Така е. И да не правите бели.

— Утре Сиси ще ни води в Дисниленд — уведоми го Кариока.

— Дисниленд, значи? — рече той, като се протегна и взе една чиста бяла риза.

— Тате?

— Да, миличка.

— Къде е мама?

Той усети болката, която чувстваше винаги, когато тя споменеше Мери Лу.

— Знаеш къде е — отвърна той тихо. — Мама спи при дядо Господ.

— А неговото легло много ли е голямо?

— Да. И всичките му любими деца се сгушват при него всяка нощ.

— Иска ми се мама да може вече да си дойде — рече Кариока, а долната й устна затрепери. — Иска ми се да ме идва да ме целува за лека нощ и да ме буди сутрин.

— И двамата го искаме, но няма да стане. Мама я взеха, понеже беше много специална. Ти знаеш това, миличка, вече ти го казах.

Кариока въздъхна тежко.

— Знам, знам. Обаче понякога ми става мъчно, защото мама толкова ми липсва.

— Да, миличка — рече той тъжно. — На всички ни липсва.

— На всички — повтори Кариока. — На всички в целия свят.

— А кой изглежда красив тази вечер? — попита Стивън, сменяйки бързо темата.

— Аз! — отвърна тя, като се изкиска.

— И защо?

— Защото ще видя Бриджит — каза Кариока. — А тя наистина е хубава.

— Не колкото теб.

— Глупавият ми татко — рече Кариока, грейнала.

Стивън протегна ръка към часовника си.

— Най-добре да побързам — каза той. — Ще вземем приятеля ми от хотел „Бевърли Хилс“ и не бива да закъсняваме.

— Кой?

— Чичо Джери, партньорът ми от Ню Йорк.

— Той ще ми носи ли подарък?

— Много ще се изненадам, ако не ти носи.

— Добре, тате, ама побързай!

— Първо трябва да се дооблека.

— Хубаво, ще почакам.

 

 

— Божичко, страшно съм поласкана! — възкликна Лина, ослепително елегантна и сексапилна в една асиметрична копринена рокля на Версаче с цвят на прегорял карамел.

— Така ли? — попита Чарли, а веждите му се вдигнаха над тъмните очила, докато прекосяваха парка на хотел Бел Еър.

— Разбира се — рече тя, като удобно го хвана под ръка. — Великият Чарли Долар оказва чест на скромната ми особа. Поласкана съм.

— Мацката е поласкана — рече Чарли, сякаш се обърна към публика. — Аз съм на косъм от сърдечния удар, а тя е поласкана.

— Да не ти е лошо?

— Само в ума ми.

— Чарли — изкиска се тя. — Престани да ме бъзикаш.

— Това, което се опитвам да ти кажа, скъпо момиче, е, че съм пършива антика, която може да пукне всеки момент — той въздъхна отчаян. — Ужасяващо стар съм.

— Не прекалено стар за мен — рече тя бързо. — Или за всяка друга, която си харесаш.

— Мисля да се оженя за Далия — рече той прискърбно. — Тя е останала с впечатлението, че е време да тръгнем по тънката червена пътека към града на скуката.

— О — рече Лина, като дори не се опита да скрие разочарованието си. — Това означава ли, че не бива да се опитвам да те съблазня тази вечер?

— Мисля да се оженя за нея — рече той с приятна усмивка, — не да го правя с нея.

— Значи има шансове за секс? — подкачи го тя.

Парлив смях.

— Мислех, че спа с мен само за да вземеш ролята.

— Така е. Но сексът беше тооолкова хубав, че ми се иска още.

— Устата и умна — рече той, като вдигна очилата си за миг. — Харесвам това у една жена.

— Егото ми е позасегнато, нали разбираш — рече Лина с негодувание. — Откакто започнахме филма, нито веднъж не си погледнал към мен, освен като приятел.

— По-безопасно е да си приятел с мен — рече Чарли. — Може да пренасям какви ли не ужасни болести.

— Интересен обрат! — възкликна Лина. — Аз обикновено ги погвам с пръчка!

Той я погледна любопитно.

— Да не би случайно да ме преследваш, мила моя?

— Ами — отвърна тя шеговито, — нямам нищо против да си взема още един резен.

— Ех, вие, англичанките — рече той с буен смях. — Вие и смешният ви език.

— Какво ни има на езика?

— Нищо, което един хубав тлъст джойнт да не може да оправи. Последвай ме — рече той, като я поведе по една пътека до спокойното езеро, което няколко великолепни лебеда бяха превърнали в свой дом.

— Охо — рече тя, — така вече ми харесваш. Намира ли ти се кока?

— Не смъркам кока — отвърна той спокойно, сякаш това бе съвсем нормален въпрос. Всъщност в света на киното и модата си беше точно така. — Тревата ме отпуска, прави ме хубав и зрял.

— И джойнт става — рече тя.

— Не ти трябва да започваш с кока — започна да я поучава той. — Да смърка през изтънчените си ноздри — просто не подобава на една дама.

— Ха! — възкликна Лина. — Дама е последното нещо, което можеш да ме наречеш!

— Никога не споря с представителка на женския пол — рече Чарли, като извади един джойнт от джоба си и го запали.

— Хубаво — рече Лина, като си дръпна.

После поеха покрай езерото, като си подаваха цигарата и вдишваха дълбоко един след друг. Като я изпушиха, Чарли каза:

— Сега съм готов да празнувам.

— Аз също — рече Лина и му намигна. — Готова съм да изтанцувам цялата вечер!