Джаки Колинс
Опасна целувка (84)

Глава 84

Джини пристигна в съда на втория ден, облечена в оранжев гащеризон, с прекалено изрязано деколте. Ушите, китките и пръстите й бяха отрупани с фалшиви диаманти, а на краката си имаше пантофки от леопардова кожа — единственото миниатюрно нещо по нея. Тя бе придружавана от екипа оператори на предаването „Хард Копи“.

След като стигна, тя застана на предното стълбище, като даде ексклузивно интервю за „Хард Копи“, докато групичка папараци я снимаха. Джини преливаше от щастие.

Прайс беше бесен. Както и адвокатите му. Тримата се скупчиха в един ъгъл.

— Изглежда като бивша циркова звезда, която сега продава билетите на касата — оплака се Прайс.

— Ще я инструктирам да не идва тук повече — рече Хауърд. — Това е лоша шега. Ще настрои хората против Теди. Превръща ни в посмешище.

— Не съм толкова сигурен, че ще стои настрана — каза Прайс. — Тя се опива от всичкото това внимание.

— Няма да й платим — предложи Хауърд. — От просто по-просто.

— Не е чак толкова просто — възпротиви се Прайс. — Доколкото познавам Джини, тя сигурно печели пари от телевизионното шоу.

— Вероятно си прав — съгласи се Хауърд. — Което означава, че сме безсилни. Най-добре отново да поговоря с нея.

— Няма да е лошо — подкрепи го Прайс. — Това е твърде унизително. Хората я гледат и си мислят що за вкус има той.

— Ще се опитам да подхвърля няколко от сватбените ви снимки на таблоидите — рече Хауърд. — Така ще видят, че някога е била красавица.

— Не — възпротиви се Прайс, като поклати глава. — Самочувствието ми не се нуждае от такъв вид ласки. Ще го преживея.

Той вече бе решил, че сам ще говори с нея. По-късно този ден получи тази възможност.

— Джини — рече той, — от теб се очаква да изглеждаш като майка. Какво ще кажеш да се стегнеш?

— Защо трябва да изглеждам като проклетата майка, когато съм по телевизията? — попита тя. — Те искат блясък, жизненост. „Хард Копи“ ме обожават. Утре искат да им пея!

— Какво ще правиш?

— Гледай го утре. Ще направят един цял епизод само за моя милост, представяш ли си! — усмихна се тя ликуващо. — Сега си имаме две звезди в семейството.

— Исусе! — промълви той. — Ти наистина гледаш да извлечеш максимална изгода от това. Собственият ти син е в беда, а ти мислиш само за себе си.

— Защо не? — рече войнствено тя. — След като ме изхвърли, никога не съм имала тази възможност.

— Аз не съм те изхвърлил. Вече не можехме да живеем заедно и аз ти плащах предостатъчно през годините. Можеше да правиш каквото си поискаш.

— Набий си го в главата, Прайс. Това е големият ми шанс и никой не може да ме спре.

— Говори ли със сина си днес? Обади ли му се вкъщи снощи? Кажи ми опитала ли си се да го утешиш по някакъв начин?

— Да го утеша ли? — изписка тя. — Та аз едва го познавам. Само не казвай това на „Хард Копи“. Те си мислят, че ние с Теди сме много гъсти. Смятат, че ще им уредя интервю с него. И знаеш ли какво? Мога да ги накарам да платят за това.

Прайс поклати глава отвратен.

— Стига толкова, Джини — рече той. — Стой си у вас. Не те искам тук.

— Твърде жалко, Прайс. Теди е мой син и аз ще идвам тук всеки божи ден.

По обяд Мила вече започваше да нервничи.

— Донесоха ли пистолета? — обръщаше се тя постоянно към адвоката си.

— Пита ме вече десет пъти — рече Уилард. — Обадих се в офиса. Нищо. Впрочем кой трябва да го донесе?

— Един мой приятел — отвърна тя.

— Откъде са го взели?

— Това не е твоя работа.

— Точно моя работа е, Мила — обясни той търпеливо. — След като съм твой защитник, би трябвало да ми казваш всичко.

— Защо? — попита тя подозрително.

— Защото съм тук, за да ти помогна.

— Ами ако не ми трябва помощта ти?

— Естествено, че ти трябва — отвърна той, като изгуби самообладание. — Та ти си обвинена в убийство, за бога. Ти ли застреля Мери Лу Баркли? Ти или Теди?

— Казах ти: Теди го направи и аз имам пистолета, за да го докажа.

— Тогава ми дай този пистолет.

— Опитвам се, но не е толкова лесно, като си зад решетките.

Уилард поклати глава. Той не знаеше дали да й вярва или не. Ако е имала това доказателство през цялото време, защо не го е извадила по-рано?

Господи, искаше му се да си намери работа в някоя прилична адвокатска кантора, вместо да защитава хора, които нямаха пари.

Той се загледа в двамата влиятелни адвокати, наети от Прайс Уошингтън. Един ден искаше да бъде точно като Мейсън Димаджо. Ей на това му се викаше звезда.

Айрина не бе казала на Прайс, че и на втория ден ще иде в съдебната зала. Но пък той я бе разпитвал защо не е била в къщата, когато са нападнали Консуела и домът му е бил обран. Не й пукаше. Знаеше само, че трябва да е в съда, за да следи какво става.

За щастие полицията в къщата не бе дошла заради нея, макар че тя се бе тревожила за това цяла нощ. Не й харесваше фактът, че вестниците и таблоидите бяха набъркали и нейното име. Ако започнеха да ровят… Ако надушеха истината… със сигурност щяха да я депортират.

Айрина Копистани бе умряла преди години. Ако това излезеше на бял свят…

Тя поклати глава и се вгледа в съдията, строг мъж с бяла коса и грижливо поддържана брадичка. Ами ако дадеше на Мила дългогодишна присъда? Или още по-лошо, ако я осъдеше на смърт? И това не беше изключено.

Айрина си пое дълбоко дъх. Беше взела решение. Щеше да каже на Прайс истината за дъщеря му. Може би тогава Мила щеше да има някакви шансове.

По-късно този ден Дюк Браунинг се плъзна в задния край на съдебната зала, след като плати на един от слушателите за мястото му. Сети се, че трябва да види Мила Копистани. Искаше да знае що за човек дели една килия с Мейбелин. Искаше да огледа това момиче, което заплашваше обичната му сестра.

Не беше красива колкото Мейбелин, но трябваше да признае, че у нея имаше нещо. Някакъв суров сексапил, който му се стори доста привлекателен.

Той реши, че ако я извикат да свидетелства, иска да присъства. Щеше да я държи под око.

Тя нямаше представа, че човекът, който седи в задния край на съдебната зала, се канеше да й помогне. По-късно този ден той щеше да я отърве от Лени Голдън, главния свидетел на обвинението.

А като го направеше и тя се озовеше на свобода, той очакваше от нея да е подобаващо благодарна.