Катрин Стоун
Островът на дъгите (26)

Глава 25

— Добре дошли! — Топлите кафяви очи на Брин весело проблясваха, когато поздрави Алекса и Робърт. — Ние със Стивън много се радваме за вас двамата.

— Благодаря ти, Брин. Много съм щастлива нежно отвърна Алекса, като се опитваше да не сваля поглед от Брин, макар че трескаво се питаше дали малкото момиченце не е някъде наблизо. Беше пъхнала ръцете си дълбоко в джобовете на палтото. Преди време пръстите й бяха изневерили и тя бе забила нокти в една мъжка длан и сега знаеше, че щеше да се случи същото, ако Робърт държеше треперещите й от страх и радост ръце.

— Аз съм щастливецът — тихо каза Робърт.

— Да, така е, Робърт — пошегува се Брин. — И не го забравяй.

— Няма. Никога, нито за миг — погледна нежно той към Алекса, а после се обърна към Брин: — Май си изгубила съпруга си и дъщеря си? Подозирам, че са някъде заедно.

— Естествено. Те са в стаята на Кати.

— Както скоро ще разбереш, Алекса, от играчките и одеялцето из цялата къща, „стаята на Кати“ е всъщност всяка една стая в този дом — обясни Робърт с усмивка.

— Прав си — призна Брин и се засмя. — Но точно сега тя е в спалнята си. Двамата с татко си, който няма възможност да бъде с нея по цял ден, играят и се занимават още от зори, без да мигнат. Сега той я убеждава, че трябва да поспи. Но доста се заседя в нейната стая, което означава, че задачата му не е съвсем лека, макар че Кати обича да спи.

— Толкова е сънлива, че големите й кафяви очи най-после се затвориха въпреки желанието й — намеси се Стивън, когато слезе във фоайето, за да посрещне Робърт и Алекса. — Обещах й, че когато се събуди, ще се види с чичо Робърт и леля Алекса. И веднага заспа щастлива.

— Ние със Стивън можем да ви говорим за Кати непрекъснато — призна Брин.

— Няма нищо лошо в това — каза Робърт.

— Да, но все пак наистина искаме да разберем нещо за вас двамата и за бъдещите ви планове.

— Нашите планове са прости и много хубави. С Алекса ще прекараме остатъка от живота си заедно. Смятаме да се оженим в деня на Свети Валентин.

— Много романтично. — Брин се усмихна и тихо добави: — И вероятно по-разумно от предишното ви намерение да се ожените веднага, щом получиш развод.

— Да — призна Робърт. Преди две седмици Алекса му бе казала същото и той се бе съгласил. Тя смяташе, че ако се оженят веднага след делото за развод, ще привлекат вниманието върху себе си. А и снимките за „Пенсилвания Авеню“ щяха да приключат до края на февруари и тогава тя щеше да посвети времето си изцяло на своя съпруг. Освен това тя съвсем деликатно му бе напомнила, че делото за развод щеше да се състои на деветнадесети декември, а тогава се навършваше годишнина от смъртта на Марион и Артър.

— Как е сестра ти? — обърна се Брин към Алекса. Мъжете бяха излезли да купят вино за вечеря, а те седя ха в кухнята. Брин приготвяше пай, а Алекса я гледаше.

— Добре е — отвърна Алекса. Думите „сестра ти“ предизвикаха у нея нежни чувства. Алекса си спомни за посещението на Кат през юни в „Скалата на розите“, както и многобройните телефонни разговори, които бяха провели след това. Алекса бе споделила с малката си сестра истината за Робърт, че той е бил тайната й любов и е баща на детето й. Кат бе приела новината със съчувствие и обич и както винаги с най-искреното желание Алекса да бъде щастлива. — Мисля, че и Кат е влюбена. Мисля, че е влюбена в Ален Кастел.

— Принцът на Острова на дъгите?

— Да. Сега тя е на турне из Европа и изглежда, че Ален ходи на всеки неин концерт. А когато Кат не е ангажирана, прекарва свободното си време в двореца на Острова. — Алекса се усмихна. — Изглежда, че е щастлива и ми се струва, че връзката им е доста сериозна.

— Спомням си с какво възхищение говореха Марион и Артър за Ален, колко внимателен и очарователен бил той. Вероятно те биха се зарадвали от тази новина.

— Сигурно — съгласи се Алекса. После лицето й се натъжи и тя добави: — Но се колебаех дали да кажа на Джеймс за Кат и Ален, защото съм убедена, че споменаването на Острова ще пробуди спомените за трагичната смърт на родителите му.

— Значи не си му казала?

— Не. Но не съм и имала тази възможност Вече няколко месеца той е в чужбина, води някакви много важни преговори в Колумбия. Дори все още не знае за мен и Робърт.

— Ще ти бъде ли трудно да му кажеш? Ти и Джеймс…

— Не. Ние с Джеймс сме много добри приятели.

— Как е той, Алекса? — неочаквано попита Брин — Преди го чувствах много близък, но след смъртта на Марион и Артър, той е толкова далеч и в буквалния и в преносния смисъл. Сигурно Робърт ти е споменал, че именно Джеймс уреди осиновяването на Кати и дори я доведе тук. — Тя въздъхна. — Джеймс е направил толкова много за мен и Стивън. Бих искала да му помогна. Ти как мислиш? Дали има нещо, с което мога да му помогна?

— Не знам, Брин. Винаги е бил толкова сдържан, особено след смъртта на Марион и Артър… — Алекса изведнъж млъкна, защото долови някакви звуци, звуци, които само една майка може да чуе, звуци, които не убягнаха нито на Брин, нито на Алекса.

— И ти ли я чу? — изненада се Брин. Дори Стивън понякога не разбираше кога Кати се е събудила и се чуди къде са родителите й.

— Да.

— Тя току-що се събужда. Искам да отида при нея веднага, за да не се разтревожи — каза Брин с нежна усмивка.

Брин не бе довършила пая, но веднага го заряза и бързо прекоси кухнята, за да измие ръцете си от брашното.

— С удоволствие ще отида да я вдигна — предложи Алекса. — Освен ако не мислиш, че бих могла да я стресна.

— О, благодаря ти. Не, едва ли би се уплашила. Тя веднага се досеща кой я обича. А аз — добави Брин с нежен, пълен с гордост и любов глас — съм убедена, че ти ще обичаш нашето малко момиченце.

— И аз съм убедена в това.

— Добре, ще довърша пая, а ти вдигни Кати. Стаята й е на горния етаж, втората врата вляво.

 

 

Кати гукаше нежно в спалнята си, като се пренасяше от щастливите си сънища към реалността на своя щастлив живот. Алекса постоя на прага няколко минути, заслушана в радостните звуци, които издаваше дъщеря й. После разтреперана и развълнувана, тя се приближи до легълцето, боядисано в розово и бяло. „О, ти си много красива, нали?“ — мълчаливо попита Алекса, докато гледаше през сълзи усмихнатото малко момиченце. Красивото личице й напомняше на Робърт, на Робърт и Брин, и въпреки че някой би могъл да разпознае, ако се вгледа, фините черти на Алекса, тя въобще не намираше никаква прилика между себе си и своята дъщеричка.

„Толкова е красива и толкова е щастлива“ — помисли си Алекса, докато тъмнокафявите очи на Кати искряха от любопитство и приветстваха това ново лице, което й се усмихваше с толкова много любов. Естествено, че за Кати лицето на Алекса бе съвсем непознато. Дори малкото създание да помнеше нещо от онези първи мигове след раждането си, то би запомнило едно лице със сини очи и черна коса. А това лице със златиста коса и зелени очи Кати винаги щеше да посреща с любопитна и спокойна усмивка.

„Ще бъдеш винаги щастлива, любов моя“ — помисли си Алекса. Това бе и пожелание, и обещание. После тихо прошепна:

— Здравей, малка Кати.

Гласът на Алекса бе също тъй нежен, както в дните преди Кати да се роди и в онези скъпоценни мигове, когато държеше Кати в прегръдките си. Щом усети любовта и нежността в гласа на Алекса, Кати сякаш се смути и прикова големите си кафяви очи в непознатото лице, което се бе надвесило над нея.

„О, дали е възможно? Дали е разпознала гласа ми?“ — питаше се Алекса и горещи сълзи се стичаха по страните й. После нежно, много нежно тя вдигна малката си дъщеря от креватчето и я притисна в прегръдките си. Кати не сваляше поглед от лицето на Алекса и нетърпеливо докосна с малките си ръчички мокрите страни на майка си, сякаш търсеше и питаше нещо.

— О, Кати, Кати — прошепна Алекса. Но гласът й смути още повече детето. Не я зарадва, не я развесели, а я смути. „Не бива да говоря повече. Не бива да тревожа Кати, не бива да я натъжавам, нито за миг, дори ако…“

Дали това означаваше, че трябва да се сбогува с Робърт и с тяхната любов? До днес Алекса все се питаше дали щеше да намери сили да го напусне, за да се предпази от страданието. Но сега вече знаеше, че няма да го направи. Огромната радост да вижда Кати бе много по-силна от огромната загуба.

Но още от мига, в който разбра, че е бременна, Алекса се бе зарекла нейното дете да бъде щастливо. Дали за Кати щеше да бъде по-добре никога да не чува гласа й? Дали щеше да се притеснява, да се тревожи от присъствието на леля Алекса?

Алекса мълчеше. Беше гушнала Кати и ласкаво я целуваше по черните къдрици. Нежно я полюшваше и си спомняше за онези безценни мигове след раждането, когато се бореше със страха си, че за последен път държи малкото топло създание в ръцете си.

Така ги намери Брин, която бе свършила с приготвянето на пая. Нито Алекса, нито Кати усетиха присъствието й. Брин стоеше на прага и с усмивка наблюдаваше нежността и любовта, на които бе станала свидетел.

„Колко красива и нежна е тя — помисли си Брин и си спомни съчувствието и нежността на Алекса в онази тъжна августовска нощ. — Робърт е истински късметлия, че е открил тази жена. Най-после и моят любим брат ще бъде щастлив.“

Когато Брин премести погледа си от Алекса към малкото скъпоценно вързопче, мислите й полетяха към нейното собствено щастие. Каква радост и какво блаженство изпитваше тя! Появяването на Кати в живота й бе истинско чудо. Но сякаш това несравнимо щастие не бе достатъчно, защото сега още едно малко чудо, един нов живот разцъфтяваше вътре в нея.

Брин не бе казвала на никого, че е бременна… освен на Кати. „О, Кати, Кати — говореше й тя, — ще си имаш сестричка или братче. Мислиш, че е сестричка? О, да, и аз така мисля. А освен това, скъпа моя — нежно добавяше тя, — имам чувството, че тъкмо ти си причината за този нов живот, който се заражда в мен. Може би тя усеща колко сме щастливи, усеща любовта вътре в мен заради теб, Кати, и може би точно затова е решила да стане голяма и силна.“

Бебето на Брин беше на осемнадесет седмици, точно на възрастта на Кати — скъпоценен плод на любовта, заченат точно в деня на раждането на Кати, след като Джеймс се обади: И тя, и Стивън, радостни и щастливи, бяха забравили да вземат предпазните мерки, чрез които искаха да си спестят бъдещи страдания и загуби. Това бебе бе оцеляло шест седмици повече от предишните, които бе загубила, и лекарят беше доста оптимистично настроен, но Брин все още нищо не бе казала на Стивън. И нямаше да го стори, докато не се увери, че бебето ще оживее.

Тя щеше да споделя своята тайна с любимото вързопче, което бе сгушено в прегръдките на Алекса, любимото малко момиченце, което Брин искаше сега да прегърне.

— Бебето не изглежда никак уплашено — наруши мълчанието тя.

Гласът на Брин разруши великолепната магия и Алекса, изгубила представа за времето, се сепна и смути. Но не и Кати. Щом чу гласа на Брин, очичките й радостно проблеснаха — цялото й лице грейна! — и тя развълнувана се обърна по посока на нежния глас, който й бе така добре познат — гласът на нейната майка.

— Не, напротив, много е спокойна — съгласи се — Алекса, като в същото време наблюдаваше Кати. Едната малка веждичка учудено се повдигна, но въпреки това Кати съсредоточи вниманието си върху Брин. „Каквото и да я притеснява в моя глас, изглежда, че то потъва забравено в радостта, предизвикана от гласа на Брин.“

— Тя винаги е спокойна — каза Брин и протегна ръце да вземе дъщеричката си. Когато гушна Кати, щастливите им погледи се срещнаха, двете нежно потъркаха носове и тя попита: — Как е моето момиченце? Наспа ли се добре? О, Кати, колко са зачервени бузките ти! Ти имаше нужда от почивка, защото доста си поиграхте с татко, нали?

Майка и дъщеря си размениха още няколко доволни и щастливи погледи и когато най-после Брин обърна глава към Алекса, красивото й лице изведнъж стана замислено и тревожно.

— Да не би да си плакала, Алекса?

— С радостни сълзи, Брин. Толкова съм щастлива, че ти и Стивън сте с… Кати.

— Благодаря — прошепна Брин и очите й се навлажниха. — Все още не мога да повярвам, че се е случило. Сърцето ми спира всеки път, щом телефонът звънне.

— Но аз си мислех, че осиновяването е тайно. Мислех, че Джеймс е уредил нещата така, че майката да не я потърси.

— Да, така е, но все пак…

— Тя е твоя дъщеря, Брин — каза Алекса с тих, но уверен глас. „С цялата си любов дадох обещание и никога няма да престъпя тържествената си клетва.“ Сега говореше с обичайния си тон, не така нежно и ласкаво, както говореше на своето момиченце. И с облекчение забеляза, че този път гласът й не смути Кат. Сърцето й подскочи от радост, защото разбра, че не беше нужно да се сбогува с Кати. — Тя е твоя дъщеря, Брин.

 

 

Джеймс се върна от Колумбия на първи ноември, Единственото интересно съобщение, което го чакаше в Инвърнес, бе една кратка бележка, оставена преди две седмици: „Джеймс, имам чудесна новина за теб. Обади се. Алекса.“ Тя не му каза новината по телефона, но половин час след като той се обади в „Скалата на розите“, тя беше пред прага на неговото имение.

— О, Джеймс, мога ли да ти помогна с нещо? — попита тя, щом го видя. Той изглеждаше съвсем изтощен, с изпито лице, а тъмносините му очи бяха станали почти сиви.

— Да ми помогнеш?

— Ти ме подкрепи, когато…

— Добре съм, Алекса. Просто съм много уморен. — Той се опита да се усмихне, но не успя, защото отдавна не се бе усмихвал. — Всъщност преговорите вървят добре. Оттегляме се за няколко седмици и после пак ще се върнем, за да ги притиснем отново, този път окончателно. Надявам се, че до Коледа ще подпишем споразумението.

— О, чудесно. Добре ще е, ако за Коледа си тук.

— Е… кажи ми твоята чудесна новина.

— С Робърт ще се женим в деня на Свети Валентин. Искаме да ни станеш кум; а Кат и Брин ще…

— Той знае ли?

— Не, Джеймс, не знае. И никога няма да му кажа.

— Той трябва да научи истината, Алекса.

— Не мога да му кажа. Мислех си, че ще събера сили, но преди две седмици ходихме до Ричмонд, за да видим Кати. Робърт толкова много я обича, а и тя него. Сякаш и двамата знаят истината. Но те не я знаят и никога няма да я научат, защото любовта им трябва да си остане спокойна и радостна. Ако Робърт разбере, това ще му причини ужасно страдание. — Алекса сви рамене, сякаш следващите й думи едва ли имаха някакво значение за Джеймс и тихо добави: — Обичам Робърт, прекалено много го обичам, за да му кажа, Джеймс. Бих се сбогувала с него завинаги, преди да му причиня такава болка.

Алекса си мислеше, че Джеймс няма да я разбере, но се лъжеше. „О, да, Алекса, знам какво значи да обичаш някого прекалено много, за да искаш той да страда. Тъкмо затова се разделих с Катрин, която много обичах… много обичам.“

— О, Алекса — въздъхна той.

— Какво има, Джеймс?

— Спомням си онова време, когато всичко изглеждаше съвсем просто и бяхме щастливи. Но този спомен е назад в миналото и се питам дали това време наистина го е имало.

— Имало го е, Джеймс, и пак ще го има. Всичко ще бъде наред, Джеймс, и за двама ни. Трябва да бъде — категорично рече тя. Усмихна се чаровно и предрече с тих и убедителен тон: — До Коледа всичко ще се оправи.

— За втори път споменаваш Коледа, Алекса. Има ли някаква причина?

— Да, всъщност по-скоро няколко причини. Най-вече ти ще бъдеш тук, доволен от преговорите в Колумбия. Кат също ще бъде тук, защото ще участва в традиционния коледен концерт в Белия дом, И моите родители ще дойдат. Много бих искала да се запознаеш с тях.

— И аз искам.

— Добре. Радвам се. Хайде сега да видим дали има още някакви причини. О, да, и Робърт най-после ще е получил развод. — Алекса се усмихна щастливо и с усилие задържа лъчезарната си усмивка, когато уж нехайно каза: — До Коледа, колкото и да не иска да си го признае, Томпсън Хол ще се увери, че съм подходяща съпруга за Робърт.

— Какво имаш предвид?

— Познаваш Томпсън Хол, нали?

— Да, разбира се.

— Той ме проучва, за да разбере дали от мен ще стане истинска Първа дама. В началото се ядосах, но очевидно това разследване ще ми донесе най-хубавия коледен подарък — ще знам със сигурност, че никой няма да разбере истината за Кати, никой и никога.

— Но ние вече го знаем. Освен д-р Лотън, чиято етика не подлежи на съмнение, само хората, които те обичат, са посветени в твоята тайна. Същото важи и за връзката ти с Робърт. — Сините му очи търсеха нейните и когато тя не издържа на погледа му, той попита с рязък тон: — Алекса?

— Хилари знае за връзката ни с Робърт.

— Какво?

— Всъщност тъкмо жестоката и хитра Хилари е режисирала нашата раздяла.

— Знаела е преди благотворителното шоу?

— Да. Тя е страхотна актриса, нали? Може би, ако онази вечер бе държал нейната ръка, щеше да усетиш ледените й пръсти. — Алекса се опита да смекчи гнева в суровия син поглед. — Естествено, ръцете на Хилари са винаги ледени.

— Това променя нещата, Алекса.

— Не, не ги променя. Хилари не знае нищо за бебето. Тя е вярвала, че успешно е сложила край на връзката ни. И ти много добре знаеш, че от миналата пролет тя не е припарвала тук. Освен това, Джеймс, ако Хилари знаеше нещо, тя отдавна щеше да използва тази информация.

— Нима? Нима толкова бързо си забравила способностите на дългогодишния си враг? Мисля, че е съвсем възможно тя да крие тази информация и да я използва в последния момент. Например в навечерието на твоята сватба. Или може би в деня, когато Робърт се кандидатира за президент. Или в деня, преди да встъпи в длъжност. Смяташ ли, че Хилари ще се посвени да унищожи Брин, Стивън и Кати заедно с теб и Робърт?

— Хилари не знае нищо!

— А ти откъде си сигурна? По дяволите, Алекса, забрави ли защо даде Кати на Стивън и Брин? За да бъде на сигурно място, да бъде щастлива, да й спестиш скандала и съмненията, забрави ли, кажи? Нима искаш тя да се превърне в малкото момиченце, което ще попречи на баща си да стане президент?

— Не! Това никога няма да стане, Джеймс. Няма да го позволя — тихо и категорично каза тя. — Ако Хилари знае — а аз вярвам, че не е така, — тя ще каже на Томпсън Хол или на мен. Познавам Хилари и съм сигурна, че тя иска да нарани само мен. Не се съмнявам, че за нея най-голямото удоволствие би било да попречи на женитбата ми с Робърт. Ако Хилари знае, ще каже на Томпсън или на мен, и то много скоро преди да се разведе с Робърт.

— И?

— И ако вместо при мен отиде при Томпсън, той ще ме уведоми. Той се съгласи да дойде първо при мен, ако открие нещо нередно в моята биография. И ще се опита да ме откаже от намеренията ми.

— И?

— Ако Томпсън Хол открие нещо, което неминуемо води до Кати, аз ще се разделя с Робърт.

Джеймс й вярваше. Беше виждал и преди тази решителност в красивите зелени очи — в деня, когато тя го помоли да се заеме с осиновяването на Кати. Погледът й красноречиво показваше, че тя ще спази обещанието, което идваше от сърцето й, дори това да й причини мъка и страдание.