Робин Лий Хатчер
Магията (28)

Двадесет и седма глава

— Мамо, идва някакъв кораб — извика малкият Антъни от верандата.

Сърцето на Касандра замря. Деймиън бе заминал от Залива Сейнт Джон почти преди две седмици и тя почти бе загубила надежда, че ще се върне.

Пусна дрехата, която шиеше, в кошницата до себе си, стана и забързано тръгна към външната врата. Присви очи от сивия блясък на облачния ден. Почувства силно вълнение, когато видя белите платна, но то бе заменено от разочарование, щом разбра, че корабът не е „Магия“.

Кейт леко докосна рамото й:

— Ще си дойде.

Касандра само кимна и се извърна с наведена глава и свито сърце. Всеки ден, откакто бе заминал, беше ден на мъка, защото тя не можеше да му каже колко съжалява; да му каже, че не е искала да изрече онези лоши думи; да му каже колко го обича и че най-много от всичко на света иска да вижда красивото му лице.

„О, Деймиън!“

— Това е английски търговски кораб — обади се Кейт от верандата. Държеше бинокъла пред очите си. — Казва се „Януари“.

Какво я интересуваше дали е английски търговски кораб? Дори и сто кораба да имаше в дълбоководния залив, за нея би било все едно. Щом не беше Деймиън, и пет пари не даваше кой идва и кой си отива.

Отпусна се унило на стола. Нямаше да плаче. Каквото и да ставаше, нямаше да плаче. И без друго й беше толкова лошо, че повръщаше сутрин или щом усетеше някои миризми. Но нямаше да се предава и да плаче, което сега й се случваше често. Кейт й бе казала, че това е нормално с бременните жени, но Касандра твърдо бе решила да не става ревла. Майка й плачеше с такава лекота, че Касандра винаги бе ненавиждала склонността на Реджина да драматизира и най-обикновените неща.

— Публичните домове ще имат доста работа довечера. Напоследък твърде малко моряци слизат на брега. А имаше време, когато заливът не оставаше поне без един кораб на котва. Сега… — Кейт сви рамене и влезе вътре. — Времената са други.

Касандра отново се залови да шие широката рокля, с която се бе захванала.

— Тази рокля няма да ти е нужна още няколко месеца. — Кейт дойде и седна наблизо. — Защо не я оставиш засега? Може да изиграем един вист.

— Само две сме — отвърна Касандра и направи още един бод.

— Майрън положително ще доведе капитана на търговския кораб на вечеря. Винаги го прави. Така ще станем четирима.

— Не съм сигурна, че искам да се срещам с някого.

Кейт махна пренебрежително с ръка и множеството пръстени по ръцете й светнаха.

— Сега се чувстваш така. Докато корабът влезе в пристанището и Майрън доведе капитана, ще бъдеш по-добре.

— Не, Кейт, аз наистина…

— Разбира се, че ще си по-добре. Ще видиш.

Касандра знаеше, че е безполезно да спори с Кейт Огълторп. Надяваше се, че ще може само да се представи, да се извини, че е уморена, и да се прибере в стаята си рано вечерта.

Защо това не беше корабът на Деймиън?

 

 

Съдбата този път беше благосклонна. Това си помисли Деймиън, когато видя английският търговски кораб да се поклаща на лунната светлина.

— Разпореди се за всичко, Оливър — заръча той на помощника си и започна да се спуска по стълбата.

— Капитане, сигурен ли си…

— Направи както ти казвам, Оливър! — рязко отвърна Деймиън. — И не ме занимавайте с подробности.

— Каси! Каси, събуди се, момиче!

Повиканата се изправи в леглото, а сърцето й заби, като чу ударите по вратата.

— Какво има, Кейт? — извика тя и посегна за халата си. Вратата широко се отвори.

— Деймиън е. Върна се. Изпрати да те вземат.

— Деймиън? — Касандра скочи от леглото и изтича до прозореца. „Магия“ наистина беше там.

— Трябва да вземеш всичко. Ще съберем багажа ти.

— Деймиън — прошепна отново Касандра.

— За бога, момиче — засмя се Кейт. — Ще стоиш тук и ще шепнеш името му или ще отидеш на кораба да го видиш лично? Измий се и си сложи най-хубавата рокля. И побързай!

— Да. — Касандра се обърна. — О, да! — Изтича и обви ръце около Кейт, като силно я притисна до себе си. — О, Кейт, той се е върнал за мен! Наистина се е върнал за мен.

Кейт обхвана лицето на Касандра с ръце и нежно се усмихна:

— Разбира се. Нали ти казвах, че ще се върне? Хайде сега, тичай при него, съобщи му новината и бъди щастлива. — Целуна Касандра по челото и продължи: — Ще ми липсваш. Пиши ми за бебето, когато се появи! Ще искам да знам как сте.

— Разбира се, ще пиша често.

— Гледай да не забравиш! — По-възрастната жена кимна, извърна се и тръгна към вратата. — Облечи се хубаво. Ще изпратя Мей да ти помогне с багажа.

— Кейт?

— Да? — Кейт я погледна през рамо.

— Благодаря ти за всичко.

Кейт просто се усмихна и излезе. Касандра изтича обратно до прозореца, сякаш се страхуваше, че „Магия“ може да е изчезнал и всичко да е било само сън. Но корабът беше там, закотвен недалеч от „Януари“ — търговския кораб, който бе пристигнал предния ден.

Деймиън я чакаше. Беше изпратил да я вземат.

Бързо свали халата и нощницата си, наля вода в легена и започна да се мие. Не трябваше да го кара да чака. Трябваше да бърза. Точно както й каза Кейт.

След половин час стоеше пред къщата на Огълторп, стиснала Вълшебник в ръце. Сандъкът й бе натоварен в каретата на Майрън, а с Кейт и с децата се бяха сбогували.

Касандра с мъка удържаше сълзите си, докато Майрън й помагаше да се качи в колата. Щом затвори вратичката, двата бели коня потеглиха. Касандра се наведе през прозореца и още веднъж помаха на семейството, след това се облегна на възглавниците и нетърпеливо зачака каретата да я отведе до пристана.

По-бързо! Искаше й се колата да върви по-бързо.

Отново погледна през прозореца, този път към залива. И двата кораба бяха пуснали котва далеч от кея. Приливът ги люлееше в почти пълен унисон. Мачтите с навити платна се полюшваха от вятъра като високи дървета.

Деймиън я очакваше на „Магия“!

Лодката стоеше привързана за кея и трима моряци чакаха Касандра, за да й помогнат да се качи. Тя почти не ги погледна, когато зае място на седалката. Очите й бяха приковани в „Магия“. Дали той я наблюдава от палубата? Къде е той? Положително, щом беше изпратил да я вземат…

Погледът й се отмести от „Магия“, когато лодката зави наляво, придружавайки ги до „Януари“.

— Чакайте, къде отивате? — Касандра посочи кораба на Деймиън. — Трябва да ме заведете на „Магия“.

— Капитанът нареди да ви заведем направо на „Януари“, госпожице — обясни морякът, който беше най-близко до нея.

Тя се взря в лицето му. Не го познаваше. Погледна и другите двама. Не си спомни да ги е виждала преди. А не трябваше ли да ги познава?

Сигурно имаше мнозина от екипажа на „Магия“, които те не бе виждала. Беше голям кораб с голям екипаж. През цялото време, прекарано на палубата, в нито един миг всички моряци не са били там едновременно.

— Капитанът ще ви обясни, госпожице.

Разбира се. Деймиън ще й обясни. Погали козината на Вълшебник, като несъзнателно търсеше някаква опора. Може бе Деймиън е добър приятел на капитан Самюел Идън от „Януари“. Но тогава защо капитан Идън не каза нищо снощи, когато Майрън го доведе на вечеря?

— Сигурни ли сте… — започна тя.

— Капитанът ще ви обясни, госпожице — повтори морякът.

Положително са приятели — капитан Идън и Деймиън. Това беше единственото обяснение. И това, разбира се, нямаше да я изненада, ако се окажеше вярно. Деймиън, изглежда, навсякъде познаваше по някого. Може би искаше да я заведат на този кораб, защото в момента бе на гости при капитан Идън. Може би точно в този момент я гледаше.

 

 

Деймиън следеше лодката, която се плъзгаше по водата към „Януари“. Виждаше Касандра в светлозелена рокля, седнала по средата на лодката с глава, обърната към търговския кораб.

Отдалечи се от прозорците в каютата, отиде до шкафа и си наля чаша ром, без да го е грижа, че няма и пладне.

Мразеше пиянството. През годините, прекарани в морето, бе виждал твърде много пияни. На всеки, кораб винаги имаше достатъчно алкохол — всеки моряк лесно можеше да похарчи спечеленото и да облекчи скуката и самотата, които изпълваха дните му. Но за Деймиън това беше сериозна слабост. По-добре бе човек да приема света с ясна глава.

Изпи чашата до дъно и си наля още.

Само веднъж по-рано — през нощта, когато за първи път се бяха любили, той се бе опитал да пропъди образа на Касандра от ума си със силен алкохол. Не бе дало никакъв резултат. Не даваше резултат и сега.

Да върви по дяволите! Как само се бе загнездила в него, като се опитваше да го отклони от това, което трябваше да извърши!

Само ако можеше да я види още един път, да я вземе в ръце, да вдъхне прекрасния й аромат, да види почудата в очите й!

Въпреки волята си, отново се приближи към люковете. Видя я как се качва по стълбата към главната палуба на „Януари“. След нея един моряк носеше кученцето, а друг й помогна да се прекачи през перилата. Видя как капитан Идън говори с нея.

Касандра изведнъж се обърна, приковала поглед в „Магия“. Сърцето на Деймиън спря да бие, когато си помисли, че тя може да го види. След това тя затича покрай перилата на „Януари“, по цялата дължина на палубата, с очи, впити в кърмата на „Магия“. Видя я как се навежда и вика нещо. Стисна по-здраво чашата в ръка и се извърна от люка. Не искаше да чува гласа й.

— Деймиън!