Лора Джо Роуланд
Дим Мак (9)

7 глава

Сано приключи с огледа на пистата за конни надбягвания и с разпитите на свидетелите, след което заедно с Маруме и Фукида разговаря със стражите и патрулите, охранявали околността по времето на смъртта на Еджима. Когато се върнаха в имението му, нощта се бе спуснала. Сано с радост установи, че тълпата от хора пред портите и в преддверието на къщата му бяха изчезнали — явно се бяха отказали да се срещнат с него този ден. Но когато спря пред кабинета си, за да разбере какво се бе случило в негово отсъствие, помощниците му го обсадиха с неотложни въпроси и проблеми. Сано се озова всмукан обратно във водовъртежа на новия си живот, докато един прислужник му донесе две съобщения — първото бе, че владетелят Мацудайра държеше да знае какво го е ангажирало толкова време, а второто — че Хирата се е върнал.

Сано отиде в стаята за посетители и завари Хирата коленичил на пода. Стресна се от болезнения му вид и почувства мъчителен пристъп на вина.

— Би ли желал нещо да се подкрепиш? — изпита съжаление, че единственото, което можеше да предложи на Хирата, бе обичайната любезност, дължима на всеки гост. Всякакво извинение или съчувствие само биха уязвили гордостта му.

— Не, благодаря, вече съм ял — отвърна Хирата, отричайки очевидното си неразположение, докато изказваше обичайната любезна фраза.

— Е, аз обаче не съм и настоявам да ми правиш компания — каза Сано, макар че не разполагаха с много време. Той повика една прислужница и й нареди: — Донеси ни вечеря и сложи в чая лековити билки. Имам главоболие.

Не беше вярно, но може би отварата щеше да помогне на Хирата да се почувства по-добре. След като прислужницата си тръгна, той попита:

— Какво установи доктор Ито?

След като изслуша разказа на Хирата, Сано бе обзет от удивление.

— Еджима е бил убит чрез дим мак? Доктор Ито сигурен ли е?

Хирата му описа подобната на пръстов отпечатък синина, дисекцията и кръвта в мозъка.

— Е, предполагам, че за всичко си има пръв път — каза Сано. — А и вестите от доктор Ито са в съответствие с онова, което научих аз. Всички свидетели твърдят, че Еджима е рухнал мъртъв без видима причина. Стражите, които са го наблюдавали с бинокли по време на надбягванията, не са видели нещо да го удря. Никой не е стрелял в близост до пистата; не е намерен ни един куршум. Еджима не е убит по обичаен начин — освен вълнение Сано усети и тревога. — Сега вече знаем със сигурност, че Еджима е бил убит, знаем и как. Но това сериозно усложнява случая.

Хирата кимна.

— Това означава, че пистата не е непременно мястото на престъплението. Допирът на смъртта може да е бил приложен върху Еджима часове или дори дни преди да е подействал.

— И заподозрените не се ограничават с хората, присъствали на хиподрума, когато Еджима е умрял — добави Сано.

Двамата с Хирата известно време седяха мълчаливо, заслушани в биенето на храмовите камбани и лая на кучетата в нощта, в засилващия се вятър и жужащите в градината насекоми. Сано каза:

— Убиецът е някъде там. А ние нямаме и най-малка представа, кой може да е.

Той предвкусваше тръпката на лова, но и непознатото до момента предизвикателство под формата на противник, далеч по-вещ от него в бойните изкуства.

Прислужницата им донесе вечеря от оризови кюфтета, сашими и мариновани зеленчуци. Сано забеляза, че Хирата почти не докосна храната, но изгълта чая, който, изглежда, го поободри.

— Имаме два проблема, по-неотложни от залавянето на убиеца — рече Сано. — Първо, как ще прикрием факта, че трупът на Еджима е бил подложен на дисекция?

— Вече съм се погрижил — отвърна Хирата. — Помолих помощника на доктор Ито да превърже главата му. После го взех вкъщи и наредих на слугите ми да го облекат в бяла копринена роба и да го положат в ковчег, пълен с тамян. Когато го откарах на семейството на Еджима, им казах, че съм го приготвил за погребението. Причината, която изтъкнах, бе, че съм искал да им спестя ужасната гледка, която представляват раните му. Казах им също, че бих покрил разноските по една подобаваща погребална церемония. Оставих ги да го погледнат и после затворих ковчега. Те бяха толкова признателни, че според мен едва ли биха го отворили, за да огледат трупа по-внимателно.

— Отлично — възкликна Сано, впечатлен от изобретателността на Хирата. — Но за погребението ще платя аз.

— А какъв е вторият проблем? Как да съобщим на владетеля Мацудайра, че Еджима е бил убит чрез дим мак, без да обясним как сме го установили? — попита Хирата.

Сано кимна, оставяйки настрана клечките си за хранене.

— Но за него имам решение. Ще ти го кажа на път за двореца.

Нарастващ полумесец украсяваше нощното индигово небе над островърхите керемидени покриви на двореца. Пламъчетата трепкаха в каменни фенери около комплекса от наполовина дървените постройки и покрай белите, застлани с чакъл пътеки, които пресичаха тучните, обгърнати от тишина градини. Жабешка песен огласяше изкуствените езера на фона на отекващите изстрели от нощните упражнения на тренировъчния терен по бойни изкуства. Стражите, извършващи своя обичаен обход, носеха герба на владетеля Мацудайра, утвърждавайки мястото му в сърцето на режима на Токугава.

Когато Сано, Хирата и детективите Маруме и Фукида пристигнаха, дирейки владетеля Мацудайра, стражите при портите на двореца ги насочиха към покоите на шогуна. Там самураите завариха празненство, което бе в разгара си. Красиви момчета, пременени в ярки копринени роби, свиреха на шамисен, флейта и барабан, а други танцуваха. Шогунът се бе излегнал върху поставени на пода възглавници, заобиколен от други момчета, които си бъбреха край него или го черпеха с вино. Вкусът му към младежи бе общоизвестен. Фактът, че предпочиташе тях пред съпругата и наложниците си, обясняваше защо не бе успял да създаде кръвен наследник. Близо до него седяха владетелят Мацудайра, както и двама членове на съвета на старейшините — главните съветници на шогуна, съставляващи основното управително тяло на режима. Владетелят Мацудайра бе коленичил с кръстосани на гърдите ръце и мрачно изражение — той дълбоко не одобряваше подобни разгулни забавления. Старейшините отпиваха вино и от време на време поклащаха глава в такт с музиката.

— Е? — възкликна нетърпеливо владетелят Мацудайра, когато Сано и придружителите му се приближиха, коленичиха и сведоха глава в дълбок поклон. — Убийство ли е?

— Да — отвърна Сано.

Старейшините се навъсиха загрижено. Шогунът с неохота откъсна поглед от танцуващите и се втренчи в Сано озадачен. Лицето му бе поруменяло от виното, а ръката му галеше коляното на седналия до него младеж. Това бе Йоритомо, настоящият любимец на шогуна. Млад и удивително красив, той бе копие на баща си — бившия дворцов управител. Макар че владетелят Мацудайра бе пратил в изгнание Янагисава и семейството му, Йоритомо бе останал в Едо, защото шогунът бе настоял да го задържи. Във вените му течеше кръв на Токугава по линия на майка му — роднина на шогуна — и слуховете мълвяха, че той е вероятният наследник на диктатурата. Привързаността на шогуна го закриляше от владетеля Мацудайра, който искаше да отстрани всеки, който по някакъв начин бе свързан с противника му. Йоритомо се усмихна свенливо; големите му влажни черни очи, така подобни на бащините му, грейнаха от щастие, че вижда Сано.

— Значи съм бил прав — на лицето му се изписа удовлетворение. — Знаех си.

— За кого говорите? — попита шогунът.

— За Еджима — началника на мецуке — владетелят Мацудайра едва успяваше да скрие нетърпението си, — който умря тази сутрин.

— А-а, да — каза шогунът с изражение, което подсказваше, че има някакъв смътен спомен за случая.

— Доколкото разбрах, Еджима е паднал на пистата, за конни надбягвания — обади се единият старейшина, който се казваше Като Кинхиде и имаше широко съсухрено лице с жълтеникав тен и подобни на цепки очи и уста.

Другият беше Ихара Ейгоро. По време на войната между двете фракции двамата бяха противници на владетеля Мацудайра и поддръжници на Янагисава. Те, както и някои от съюзниците им, бяха оцелели въпреки чистката, вкопчвайки се в Йоритомо, който бе сам в двора и разчиташе на закрилата на приятелите на баща си. Но Сано знаеше, че тази закрила действа в двете посоки — влиянието на Йоритомо върху шогуна защитаваше Като, Ихара и кликата им от владетеля Мацудайра. Младежът бе тяхната опора в режима, обещанието за следваща възможност да спечелят контрол над властта.

— Падането не е убило Еджима — заяви Сано.

— А какво тогава? — попита Ихара.

Нисък и прегърбен, по външност той бегло наподобяваше човекоподобна маймуна. Двамата с Като ненавиждаха Сано, той бе отказал да вземе тяхната страна по време на сблъсъка между фракциите, а сега работеше в тясно сътрудничество с владетеля Мацудайра. Освен това му завиждаха, че се бе издигнал и понастоящем бе по-вишестоящ по ранг.

— Еджима е станал жертва на дим мак — отвърна Сано.

— Смъртоносният допир? — възкликна владетеля Мацудайра удивен също както старейшините и Йоритомо.

Шогунът просто изглеждаше озадачен. Музиката и танците продължаваха, а момчетата се шегуваха и се смееха в хор.

— Не е за вярване — обади се Като, винаги готов да се подиграе на Сано и да събуди съмнения относно преценката му. — Дим мак вече не се практикува.

— С какви доказателства разполагате? — попита Ихара.

— Когато хората ми подготвяха тялото на Еджима за погребение, са открили странна синина на главата му. Петното е наподобявало пръстов отпечатък — това бе историята, която Сано бе измислил, за да скрие незаконната дисекция. — Според литературата по бойни изкуства това е сигурен белег за смъртоносния допир.

— Книгите едва ли са достатъчно потвърждение — изсумтя презрително Като.

— Човек може да намери в тях сведения в подкрепа на всякакъв довод — заяви Ихара, поддържайки мнението на своя съмишленик.

Сано разбираше защо двамата толкова държаха да опровергаят твърдението му, че Еджима е станал жертва на убийство.

— Въпреки това аз настоявам на мнението си. Но нека оставим на негово превъзходителство да разреши въпроса.

Шогунът изглеждаше доволен, че мнението му се смята за меродавно, но и изплашен. Той се обърна към владетеля Мацудайра.

— Дворцовият управител Сано е най-вещ по престъпленията — каза владетелят Мацудайра. — Щом той твърди, че е било дим мак, това е достатъчно.

Сано си даваше сметка, че желанието на владетеля Мацудайра да наложи версията за убийството е тъй силно, че би приел за достоверен един необичаен метод, дори и да не вярваше в него.

— Ами… ъ-ъ… така да бъде — каза шогунът, явно доволен, че владетелят Мацудайра му бе спестил необходимостта да мисли. — Официалната… ъ-ъ… причина за смъртта е тази, която посочва дворцовият управител Сано.

Владетелят Мацудайра кимна одобрително. Като и Ихара се опитаха да скрият неудоволствието си, а Сано — облекчението си, че замисълът му се бе оказал успешен и аутопсията бе останала в тайна. Запита се докога ли щеше да му работи късметът.

Йоритомо погледна Сано и за момент засия в приветствена усмивка. През последните шест месеца двамата се бяха сприятелили, независимо от това, че преди време Сано бе враг на баща му. Сано изпитваше жал към Йоритомо и бе установил, че е почтен и деликатен младеж, който заслужаваше повече от това да бъде сексуална играчка на шогуна и пионка на другарите на баща му, особено откакто положението му на наследник на режима бе станало неоспоримо. Сано бе учуден от факта, че Янагисава бе отгледал такъв добър син, и бе поел още една отговорност — да бъде наставник на сина на доскорошния си враг.

— А другите три смъртни случая? — обърна се към Сано владетелят Мацудайра. — И те ли са причинени от дим мак?

Като се намеси:

— Имате предвид съдебния надзорник, пълномощника по междуградските пътищата и финансовия министър?

— Да, точно така — отвърна владетелят Мацудайра.

— Не може всички те да са плод на убийства — възропта Ихара.

Сано видя, че обратът, който бе претърпяла дискусията, все повече изнервяше Ихара и Като.

— Ще видим как стоят нещата — каза владетелят Мацудайра със злокобен тон. — Дворцов управителю Сано?

— Дали надзорникът Оно, пълномощникът Сасамура или финансовият министър Мориваки са жертва на убийство, все още не е установено — отвърна Сано, предизвиквайки недоволното сумтене на владетеля Мацудайра и изпълнените с облекчение погледи на старейшините.

— Утре ще разследвам тяхната смърт — обади се Хирата.

— Поне някой признава необходимостта от разследване, преди да се правят прибързани заключения — заяви Като под нос.

Владетелят Мацудайра попита Сано:

— Имаш ли някаква представа, кой е убиецът на Еджима?

— Все още не. Утре започвам издирването на заподозрени.

— Може да не ти се наложи да търсиш много далеч — владетелят Мацудайра впери многозначителен поглед в старейшините.

Те се опитаха да прикрият тревогата си.

— Дори и да вярвате, че в наше време някой е овладял техниката на дим мак, нямате основание да предполагате, че това е представител на режима — заяви Ихара.

Сано беше наясно, че те двамата с Като през цялото време са тръпнели от страх, че владетелят Мацудайра ще обвини тях в организиране на убийствата на служителите му, с цел да бъде подкопана собствената му власт.

— Всеки, който не е способен да извърши убийство или не смее да го стори, спокойно може да плати на наемен убиец, за да му свърши тази работа — отбеляза владетелят Мацудайра.

— Същото се отнася и за онези, които обвиняват другите — отвърна ядно Като. — Някои хора са способни да извършат престъпления, за да нанесат удар на враговете си.

Погледът на владетеля Мацудайра стана предпазлив, тъй като с обвинението си Като се целеше в него.

— Може би трябва да разгледаме какви са мотивите на дворцовия управител Сано да определи тези смъртни случаи като убийства и да провежда разследване — заяви Ихара, отправяйки поглед към Сано.

Шогунът се навъси, объркан и в същото време раздразнен, тъй като му се налагаше да си раздвоява вниманието между музиката, танците и разговора. Йоритомо се натъжи, защото Сано бе станал обект на нападки. Сано знаеше, че Като и Ихара се страхуват от приятелството му с Йоритомо, което подриваше собственото им влияние върху младежа. Без Йоритомо и неговата връзка с шогуна те биха станали открита мишена за владетеля Мацудайра. Имаха повече изгода да атакуват Сано, макар че той се бе опитал да постигне примирие с тях.

— Единствената ми цел е да открия истината — отвърна Сано.

— Онази истина, която устройва вас и владетеля Мацудайра — отсече Като с презрителна гримаса, след което се обърна към шогуна: — Ваше превъзходителство, убийствата… ако има такива… трябва да се разследват от човек, който не е заинтересуван лично от резултата и може да бъде обективен. Предлагам да оглавя комитет, който да стигне до действителната истина по въпроса.

— Вашата лична изгода е не по-малка от изгодата на всеки друг — отбеляза с презрение владетелят Мацудайра.

— Сформирането на комитет е добра идея — обади се Ихара. — И аз ще вляза в него.

Сано се запита дали искаха да поемат разследването, защото се страхуваха, че той ще ги изобличи като убийци или че ще се опита да ги набеди, ако са невинни. Не можеше да им позволи да заметат едно престъпление, а може би дори четири под сламената рогозка, или да скалъпят обвинение срещу владетеля Мацудайра и да го свалят от власт. Време беше да се възползва от преимуществата на поста си.

— Радвам се на готовността ви да разследвате убийството на началника Еджима — обърна се той към Като и Ихара. — Подобна преданост от страна на подчинените ми винаги е добре дошла. Ако имам нужда от помощта ви, ще ви помоля да ми съдействате. А дотогава ще ограничите действията си до обичайната си роля да съветвате негово превъзходителство.

Тази унищожителна реплика накара Като и Ихара да стиснат гневно зъби, но двамата не можеха да се опълчат открито срещу недвусмислена заповед.

— Дворцовият управител Сано винаги е предизвиквал вашето удовлетворение с начина, по който ви е служил — каза на шогуна владетелят Мацудайра. — Няма по-вещ от него във воденето на разследвания. Позволете му да продължи.

— Ами… ъ-ъ… идеята ми звучи добре — каза шогунът. Неразбирателствата го тормозеха и в тона му прозвуча боязливо желание да разреши възникналия проблем.

— Досегашните успехи на Сано далеч не са гаранция, че този път няма да се провали — заяви Като с породена от паника настойчивост.

— Случаят е прекалено сериозен, за да успее да се справи сам въпреки вещината си — добави Ихара.

Сано долови опасенията им, че ако владетелят Мацудайра постигнеше своето и те бъдеха замесени в смъртта на четирима висши служители на Токугава, онова, което ги очакваше, бе екзекуция за държавна измяна. Нямаше да ги спаси дори връзката им с Йоритомо.

— Стига вече съвети! — възкликна внезапно шогунът. — Аз решавам кой да разследва убийството на… ъ-ъ… — той размаха ръце смутено — … на тези хора, които и да са те. Замълчете и ме оставете да мисля!

Музикантите престанаха да свирят; танцьорите замръзнаха насред стъпка; бъбренето на младежите секна. В помещението настана неловко мълчание. Лицето на владетеля Мацудайра помръкна от недоволство, че е изгубил контрол над положението. Старейшините стояха неподвижно, сякаш потънали в дълбока медитация, с надеждата да бъдат удостоени с благосклонността на шогуна. Негово превъзходителство се размърда, обзет от несигурност и страх, че ще допусне грешка. Сано видя собствената си съдба да се люлее зависима от прищявката на неговия господар. Разследването на това убийство вече означаваше много повече от издирването на неговия извършител. На риск бе изложено собственото му оцеляване.

Йоритомо се наклони към шогуна и прошепна нещо в ухото му. Сано се навъси, сепнат не по-малко, отколкото изглеждаха владетелят Мацудайра, старейшините, Хирата и детективите. Както слушаше любимеца си, шогунът повдигна вежди и после кимна.

— Взех своето решение — обяви той вече с уверен тон. — Разрешавам на дворцовия управител Сано да разследва убийството и да арестува извършителя.

Сано бе обзет от облекчение, но и от опасения. Хирата и детективите му кимнаха одобрително. Лицето на владетеля Мацудайра изразяваше смесица от удовлетворение, че бе станало на неговото, и от раздразнение, че синът на доскорошния му съперник имаше такова влияние над шогуна. Старейшините се опитаха да скрият недоволството си. Йоритомо се обърна сияещ към Сано.

— Край на този… ъ-ъ… сериозен разговор — заяви шогунът на Сано и придружителите му, на владетеля Мацудайра и на старейшините. — Всички сте свободни. Дръжте ме в течение за… ъ-ъ… хода на разследването — той махна на музикантите, танцьорите и останалите младежи. — Нека веселбата продължи.

В коридора извън личните покои на шогуна владетелят Мацудайра и старейшините минаха покрай Сано.

— Вярвам, че ще разрешиш този случай така, че да остана доволен — заяви владетелят Мацудайра.

Тонът му подчертаваше приятелството им, но в същото време криеше намек за жестоки последствия, които щяха да сполетят Сано при евентуален провал.

Старейшините се поклониха на дворцовия управител. Вежливостта им издаваше страха им, че той ще ги обвини в престъпление; враждебността в очите им говореше, че това нямаше да е последният път, в който му се противопоставят, докато се намира в съюз с владетеля Мацудайра.

— Няма да е зле да не забравяш как си стигнал дотук — заяви Като.

Сано бе назначен за дворцов управител, защото независимият му дух го бе превърнал в единствения човек, по отношение на когото владетелят Мацудайра и останалите от фракцията на Янагисава можеха да постигнат съгласие. Сега старейшината му напомняше, че те бяха съдействали за неговото издигане и със същия успех можеха да го свалят от власт, ако им създадеше неприятности.

На вратата се появи Йоритомо.

— Идваш ли с нас? — попита го Ихара.

— Ще се видим по-късно — отвърна Йоритомо и спря зад Сано.

Лицата на старейшините помръкнаха неодобрително.

— Не забравяй кои са истинските ти приятели — рече предупредително Ихара.

Старейшините си тръгнаха засегнати. Сано и Йоритомо поеха заедно надолу по коридора. Хирата и детективите ги последваха на известно разстояние. Сано каза:

— Дължа ти благодарност, че ме подкрепи пред шогуна.

Изразената от Сано признателност накара Йоритомо да се изчерви от удоволствие.

— След всичко, което сторихте за мен, това бе най-малкото, с което можех да ви се отплатя — каза той.

Изглеждаше тъй щастлив, тъй жаден за одобрение, че Сано изрече с неудобство онова, което бе длъжен да каже:

— Но не биваше да се намесваш. Не можеш да си позволиш да засягаш Като или Ихара заради мен. Беше неразумно. Никога повече не го прави.

— Моля, простете ми. Предполагам, че не съм помислил — Йоритомо сведе глава, покрусен от упрека на Сано. — Исках само да ви помогна.

— Не е твой дълг да ми помагаш — заяви Сано благо, но категорично. — И стой далеч от политиката. Тя може да бъде смъртно опасна!

Каква ирония — преди време бащата бе правил всичко възможно, за да го унищожи, а сега синът рискуваше собствената си безопасност, за да го защити!

— Да… разбирам какво имате предвид.

Покорният тон на Йоритомо говореше, че бе доловил намека за изпратения му в изгнание баща. Сано знаеше, че макар и да обожаваше и да тъгуваше силно за своя баща, Йоритомо не бе сляп за грешките му. Щом спряха при вратата, която водеше вън от двореца, младежът се взря в Сано със сериозно изражение.

— Но ако някога имате нужда да сторя нещо за вас… — очите му сияеха с любов и благоговение пред героя, чувство, което бе прехвърлил от своя отсъстващ баща върху Сано. — Само ми кажете.

Предаността му смути Сано и в същото време го трогна. Единственото, което бе направил, за да я спечели, бе, че от време на време прекарваше по малко време, бъбрейки с младежа на питие или по време на разходка из крепостта. Но никой друг не му бе оказвал такова внимание, без да очаква нищо в замяна.

— Е, да се надяваме, че няма да ми се наложи.

Йоритомо се върна на празненството на шогуна. Сано и свитата му поеха по тъмните криволичещи проходи на крепостта Едо към собственото му имение. Нямаше търпение да разкаже на Рейко за своя нов случай. Изпита остра носталгия по времето, когато двамата заедно бяха провеждали разследвания. Този път нямаше да е както някога. Всичко вече бе съвсем различно.