Лора Джо Роуланд
Дим Мак (8)

6 глава

— Как мина с Югао? — попита дъщеря си съдия Уеда.

Двамата седяха в личния му кабинет — убежище, чиито стени бяха заети с рафтове и шкафове, пълни със съдебни протоколи. Една прислужница им поднесе чай и бързо напусна.

— Трябва да призная, че не беше особено отзивчива — каза Рейко печално и попи лице с платнената салфетка.

Макар че бе измила слюнката на Югао, продължаваше да чувства влажната й лепкавост по кожата си, сякаш хинин я бе осквернила завинаги.

— Всъщност направи каквото можа, за да ме накара да мисля за нея най-лошото и да ме обезсърчи по отношение на всякакви действия, които биха могли да я спасят.

Рейко предложи на баща си смекчена версия на разговора си с Югао. Каза му, че задържаната се бе държала грубо с нея, но без да повтаря оскърбленията. Не спомена и как я бе заплюла. Изпитваше огорчение, че не бе успяла да овладее положението, макар че недоумяваше какво по-различно би могла да стори. А и не искаше баща й да се засяга заради нея и да наказва Югао. Въпреки поведението й Рейко продължаваше да я съжалява, тъй като по всяка вероятност Югао бе преживяла големи унижения като низвергната от обществото независимо дали бе убийца или не. Дори и една хинин заслужаваше справедливост.

— Засега ще върна Югао в затвора. Какво ти е впечатлението от характера й? — попита съдия Уеда между глътките горещ чай.

— Твърде неприятна и злонравна жена — отвърна Рейко.

— Смяташ ли, че е способна на убийство?

Рейко се замисли и отвърна:

— Да, но не бих разчитала особено на лично мнение, основаващо се на една-единствена кратка среща. Трябва да проуча още обстоятелства, преди да определя истината за Югао. И тъй като тя няма да ми помогне, ще ми се наложи да потърся другаде.

Сега, след като собственият й гняв се бе поуталожил, чувството й за чест я задължаваше да остави настрана емоциите и да проведе изчерпателно и справедливо разследване. А тя бе твърде горда, за да се провали.

— Много добре — съдия Уеда хвърли поглед към прозореца. Слънцето, избледняващо с настъпващия здрач, грееше със златиста светлина през хартиените прегради. Той остави чаената купичка и се изправи. — Трябва да се връщам в съдебната зала. За днес ми предстоят още три дела.

— А аз трябва да се прибирам — Рейко също стана.

Пътуването през града по тъмно бе още по-опасно от обикновено. През нощта размирниците мародерстваха и благоразумните граждани си стояха вкъщи. Рейко се запита кога ли щеше да види Сано, и се надяваше, че той няма да закъснее твърде много, защото нямаше търпение да му разкаже за новото си разследване.

— Може би утре ще открия доказателства, че някой друг е убил родителите и сестра й — каза тя.

В този момент обаче трябваше да признае, че нямаше нищо против да докаже, че Югао е толкова виновна, колкото самата тя твърдеше.

* * *

Макар че по време на работата в полицията служебните задължения често го отвеждаха в затвора Едо, от известно време насам на Хирата не му се бе налагало да го посещава. Сега, щом наближи това мрачно място, придружаван от детективите си, установи липсата на каквито и да било подобрения. Подобната на укрепление постройка се издигаше над канал, който вонеше на помийна яма. Мътната повърхност на водата вяло отразяваше оранжевите лъчи на залязващото слънце. Високите каменни зидове все така бяха покрити със слой мъх. Същите навъсени стражи надничаха от наблюдателните кули. Същата атмосфера на безнадеждност обгръщаше островърхите покриви вътре. Хирата и хората му прекараха колата с тялото на Еджима по моста до защитената с железен обков порта. Около нея горяха фенери, а в стражницата на пост стояха двама пазачи.

— Трябва да се срещнем с доктор Ито в моргата — каза им Хирата.

Те незабавно отвориха портата. Хирата знаеше, че Сано им плаща щедро възнаграждение, за да пускат посетители при доктор Ито, да си затварят очите за работата им в моргата и да си мълчат. Той поведе хората си през двора, покрай запуснатите бараки за охраната и мрачната административна сграда, ограждащи самия затвор. Знаеше къде се намираше моргата, но никога не бе влизал вътре. Повечето хора я избягваха от страх пред физическо и духовно омърсяване. Озоваха се в малък двор, ограден с бамбукова ограда, в който се намираше ниска постройка с олющени гипсови стени и опърпан сламен покрив. Слязоха от конете и Хирата надникна през един от защитените с решетки прозорци.

Вътре имаше шкафове и разположени на височината на кръста маси. Трима ета — смятани за изметта на обществото и съставляващи персонала на затвора — миеха голи трупове в каменни корита. От вратата излезе възрастен мъж. Беше висок, прехвърлил седемдесетте, с бели коси и интелигентно скулесто лице. Носеше дълга тъмносиня престилка — традиционната униформа на лекарите.

— Доктор Ито? — попита Хирата.

— Да — отвърна мъжът. — С кого имам удоволствието да разговарям? — когато Хирата представи себе си и хората си, лицето на доктор Ито се разведри от усмивка. — За мен е чест да се запозная с вас, Хирата сан — каза той с вежлив поклон. — Господарят ви говори с голямо уважение за вас.

— За вас също — каза Хирата.

— Той добре ли е? — получил уверения, че със Сано всичко е наред, доктор Ито добави: — Радвам се да го чуя. Не съм го виждал повече от половин година.

Хирата долови тъжна нотка в гласа на лекаря. Като дворцов управител Сано бе наблюдаван тъй зорко, че не смееше да поддържа връзка с един осъден престъпник. Хирата знаеше, че господарят му тъгува за своя приятел, и сега видя, че чувствата им са взаимни.

— С какво мога да ви услужа? — попита доктор Ито.

— Дворцовият управител Сано праща един труп, който би искал да огледате.

Хирата обясни обстоятелствата около смъртта на началника Еджима.

— Ще го сторя с радост. Къде е трупът?

Детектив Огата махна капака на количката за нощни нечистотии. Вдигна кофата със зловонни човешки отпадъци и откри трупа на Еджима натикан в тайното отделение — все още бе в дрехите от надбягванията, с ризница и шлем. Доктор Ито извика от вън двама ета да изпразнят кофата и нареди на третия да внесе трупа в моргата.

— Това е моят специален помощник. Казва се Мура — представи той мъжа.

Мура бе с посивели коси и строго лице. Хирата си спомни как Сано му бе разправял, че доктор Ито се е сприятелил с Мура въпреки принадлежността му към най-ниската прослойка на обществото и че Мура му върши цялата физическа работа, свързана с аутопсиите. Сега ета положи трупа на Еджима на една от масите и постави около нея няколко фенера на стойки. Хирата, доктор Ито и детективите се скупчиха около масата и димящите мъждиви пламъчета осветиха лицата им и мъртвеца. Хирата си помисли, че вероятно изглеждаха като поклонници, събрали се да извършат странен религиозен ритуал. Кракът го болеше и той се надяваше, че ще успее да остане прав, докато траеше огледът.

— Моля те, съблечи трупа, Мура сан — каза доктор Ито.

Ета смъкна шлема на Еджима. Лицето, което се откри, бе почти момчешко, с гладка, лишена от бръчки кожа, макар че, както Хирата знаеше, Еджима бе прехвърлил четирийсетте. Приживе почти не се разделяше с лукавото си изражение, все едно притежаваше някакво тайно познание. В смъртта лицето му бе застинало и безизразно.

— Можете ли да определите причината за смъртта, без да му правите аутопсия? — попита Хирата. — Трябва да го върна в крепостта Едо. Няма да е добре хората там да се досетят, че е бил подлаган на щателен оглед.

— Ще опитам — каза доктор Ито.

Всички проследиха с поглед как Мура смъкна бронята и съблече робите от мъртвото тяло. До момента в огледа нямаше нищо противно. Мура боравеше с трупа на Еджима с грижа и респект. Скоро Еджима вече лежеше съвсем гол, а по торса му се открояваха няколко кървавочервени отпечатъка от копита и вдлъбнатини, там, където конете го бяха стъпкали. Доктор Ито си сложи бели памучни ръкавици, за да се предпази от телесните секрети и духовното омърсяване. Внимателно огледа главата на Еджима от едната страна и после от другата. Ръцете му се плъзнаха по торса, натискаха и опипваха.

— Откривам счупени ребра и разкъсани вътрешни органи — каза той на Хирата. — Но правилно ли съм ви разбрал, че според свидетелските показания Еджима се е свлякъл на седлото?

— Да — отвърна Хирата.

— Значи най-вероятно е бил мъртъв още преди да падне и тези наранявания не са причина за смъртта му — заключи доктор Ито. — Мура сан, моля те, обърни тялото.

Мура завъртя Еджима по корем. На гърба му се виждаше голямо тъмно петно.

— Голямо кръвонасядане — поясни доктор Ито и после внимателно огледа скалпа на Еджима. — Тук няма рани. Шлемът е защитил главата му.

Заобиколи масата и се надвеси над тялото, после нареди на Мура да го обърне отново и продължи щателния оглед. Накрая поклати глава с мрачно изражение.

— Не можете ли да разберете какво е причинило смъртта му? — попита Хирата, изпълнен с разочарование при мисълта, че трябва да се върне при Сано с празни ръце.

Изведнъж доктор Ито спря при дясната страна на главата. Приведе се със съсредоточен поглед. На лицето му се изписаха изненада и повишен интерес.

— Какво има? — попита Хирата.

— Вижте тук — каза доктор Ито и посочи една вдлъбнатина в лицевите кости между окото и ухото.

Хирата се приведе и видя малко овално петно, почти невидимо, върху кожата на Еджима.

— Прилича на синина от удар.

— Точно така — потвърди доктор Ито. — Но не е от нараняванията на пистата. Тази синина е на повече от един ден.

— В такъв случай няма нищо общо със смъртта му — заключи Хирата с разочарование. — Освен това една такава малка синина не е фатална за никого.

Но доктор Ито подмина думите му.

— Мура сан, моля те, донеси ми лупата.

Ета отиде до един от шкафовете и донесе кръгло плоско парче стъкло, закрепено в лакирана в черно дървена рамка с дръжка. Доктор Ито огледа отблизо синината през стъклото и после отстъпи място на Хирата. Увеличено, синьото петно се оказа със сложна шарка от успоредни линии и извивки. Хирата се начумери, удивен от видяното.

— Пръстов отпечатък — заяви той. — Някой трябва да е натиснал мястото достатъчно силно, за да го насини по този начин. Но никога не съм виждал такива детайли в една синина. Какво означава това?

Доктор Ито впери поглед в странната синина и внезапно в очите му се мярна почуда.

— През всичките трийсет години, откакто съм лекар, никога не съм виждал това, но явлението е описано в медицинските текстове. Понякога се появява при жертви на дим мак.

— Докосването на смъртта? — Хирата видя собственото си удивление, отразено върху лицата на подчинените си. Атмосферата в помещението стана мрачна и смразяваща.

— Да — отвърна доктор Ито. — Древната техника от бойните изкуства, която се състои от един-единствен удар, наподобяващ леко потупване, което жертвата може изобщо да не усети, но въпреки това е смъртоносно. Датира отпреди близо четири века.

— И силата на допира определя настъпването на смъртта — припомни си Хирата от самурайското познание.

— Едно по-силно потупване убива жертвата незабавно — поясни доктор Ито. — А ако е по-леко, може да забави смъртта до два дни. Човекът може да изглежда в безупречно здраве и после изведнъж да се строполи мъртъв. И то без всякакви симптоми, освен един изключително ясен отпечатък върху мястото, където го е докоснал убиецът.

— Но дим мак е такава рядкост — отбеляза детектив Арай. — През целия си живот нито веднъж не съм чувал някой да го е използвал… или да е убивал…

— Нито пък аз — каза детектив Иноуе. — Не знам някой в Едо да го владее.

— Не забравяйте, че ако има такъв, той няма да оповестява уменията си публично — отбеляза доктор Ито. — Древните, които са развили изкуството на дим мак, са се страхували, че може да бъде използвано срещу тях или за други зли цели. По тази причина са предавали знанието си на малцина избраници — своите любими, най-доверени ученици. Техниката е строго охранявана тайна, в която са посветени само малцина и те я пазят само помежду си.

— Не е ли нужен някой майстор по бойни изкуства, за да я владее? — попита Хирата.

— Даже нещо повече — отбеляза доктор Ито. — Онзи, който успешно прилага дим мак, трябва не само да се научи да съсредоточава своята умствена и духовна енергия и да я насочва от ръката си към жертвата. За да се засегнат уязвимите части по тялото, са нужни задълбочени познания по анатомия. Точките по принцип са същите като онези, които лекарите при акупунктура използват. Енергийните канали, които пренасят по тялото целителните импулси, могат да служат и като проводници на разрушителни сили.

Все така с ръкавици, той докосна тъмното петно.

— Тази синина е разположена на възлово място по канал, свързващ жизненоважни органи. Нуждата от познания по анатомия обяснява защо практикуващите лекари изучават не само медицина, а и мистичните бойни изкуства.

— Наистина ли смятате, че Еджима е бил убит чрез дим мак? — попита Хирата, скептичен и в същото време заинтригуван.

— При отсъствието на каквито и да било други симптоми, освен тази синина, където енергията на убиеца е проникнала в тялото, напълно е възможно — отвърна доктор Ито.

Хирата въздъхна дълбоко, впечатлен от смисъла на установеното от доктор Ито.

— Дворцовият управител Сано ще изслуша това с несъмнен интерес.

— Не бива да избързваме с информацията — предупреди го доктор Ито. — Синината не е безспорно доказателство. Ако е погрешна, теорията ми може да насочи в невярна посока разследването на дворцовия управител Сано. Преди да обявя причината за смъртта, тя трябва да бъде потвърдена.

— Добре — съгласи се Хирата. — И как ще сторим това?

Доктор Ито придоби сериозно изражение.

— Трябва да направя дисекция на главата и да огледам вътре.

Хирата се сблъскваше с тежка дилема. Той трябваше да докладва на Сано за точната причина за смъртта на Еджима и да установи категорично, че смъртта е насилствена, но обезобразяването на трупа криеше голям риск. Както Хирата, така и Сано имаха куп врагове, които ги дебнеха в очакване да допуснат и най-малката грешка. Само някой да забележеше следи от извършена незаконна аутопсия върху труп в хода на разследван от тях случай, враговете им тутакси щяха да се възползват от това уличаващо обстоятелство. В същото време обаче Хирата не можеше да не изпълни дълга си към Сано. Дирейки решение на своя проблем, той измисли нещо, което според него щеше да свърши работа.

— Действайте — рече той на доктор Ито. — На моя отговорност. Но, моля ви, нека видимите следи бъдат колкото се може по-малко.

Доктор Ито кимна и каза:

— Заеми се, Мура сан.

Мура донесе бръснач, остър тънък нож и стоманен трион. Той подстрига и избръсна тънка ивица от косите на Еджима, минаваща през задната част на скалпа от едното ухо до другото, и после направи кръгов разрез на главата точно над веждите. Отмахна плътта и оголи влажния кървав череп, след което започна да реже костта. Стърженето на триона раздра тишината, обгърнала публиката. Хирата наблюдаваше заинтригуван и отвратен.

През живота си бе виждал какви ли не кървави зрелища — разсечени на две човешки лица и разпорени кореми по време на бой с мечове, отсечени от палач глави, плискаща кръв и изсипали вътрешности. И все пак това методично касапство го смущаваше. То превръщаше човека в парче месо. Изглеждаше като проява на крайно неуважение към живота. Хирата започваше да разбира защо чуждоземната наука бе поставена извън закона с цел закрила на обществото и неговите стойности, макар и за сметка на развиващото се познание.

Мура приключи кръговия разрез на черепа, хвана главата на Еджима и отдели връхната й част, все едно махаше стегнат капак на буркан. Мушна острието на ножа вътре в черепа и изстърга тъканта, която закрепваше горния му край. Хирата наблюдаваше как Мура отстрани горната кост. Навън изби кръв — червена, гъста и лепкава, примесена със съсиреци. Тя окъпа сивкавата къдрава маса на мозъка, заблестя влажно на светлината на фенера и изцапа масата.

— Ето го нашето доказателство — каза доктор Ито със задоволство, сочейки към кръвта. — Когато се осъществи смъртоносното докосване, неговата енергия стига до вътрешния канал, свързващ точката на допир с даден важен орган. Убиецът на Еджима е избрал за цел мозъка му. Докосването на главата е причинило разкъсване на кръвоносен съд в мозъка. Почнал е да кърви и да нараства, докато накрая се е пръснал и е убил Еджима.

— И няма други наранявания, които биха могли да бъдат причина за кървенето? — попита Хирата.

— Точно така — отвърна доктор Ито. — Причината за смъртта е дим мак.

Хирата кимна, но изпитваше колкото облекчение, толкова и тревога, че са разбрали от какво е умрял Еджима.

— В такъв случай да се връщаме в крепостта Едо и да докладваме на дворцовия управител Сано — обърна се той към детективите.

— А трупът? — попита Иноуе, поглеждайки мъртвото тяло на Еджима, което лежеше с оголен мозък и оставена до него на изцапаната с кръв маса горна част на черепа.

— Вземаме го с нас — отвърна Хирата и се обърна към доктор Ито. — Моля ви, нека помощникът ви затвори черепа и скрие с превръзка разреза на главата. После да почисти тялото и да го облече.

Това бе само началото на усилията да се прикрие извършената аутопсия.