Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сано Ичиро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Assassin’s Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Лора Джо Роуланд. Дим Мак

ИК „Труд“, София, 2006 г.

Редактор: Надежда Делева

Коректор: Юлия Шопова

ISBN 10: 954-528-574-5

ISBN 13: 978-954-528-574-5

История

  1. — Добавяне

11 глава

Топовни и пушечни изстрели трещяха около Хирата. Той стоеше сам на бойно поле, облечен в бойни доспехи, с меч в ръка. Сред облаци дим и мъгла неясни фигури се мятаха в свирепа битка. Виковете им се извисяваха над зова на роговете и оглушителното думкане на бойните барабани. През мъглата препускаше войник на кон с насочено към Хирата копие. Хирата се приведе и замахна с меча си. Острието разсече корема на войника. Той се строполи от коня си сред фонтан от кръв. Откъм гърба го връхлетя противник с вдигнат меч. Хирата се завъртя и мечът му разсече гърлото на мъжа. Насреща му се хвърлиха още войници. Той ги посичаше с грациозна лекота. Острието му сякаш бе продължение на волята му за победа. Заля го въодушевление.

Внезапно звуците на битката секнаха. Войниците се стопиха в мъглата. Хирата се събуди и установи, че лежи в леглото си, а раненият му крак пулсира болезнено. Бойните викове се оказаха бъбренето на прислугата в имението му; пушечните изстрели долитаха от стрелбището на крепостта. Лъчите на утринното слънце пронизваха очите му. Болеше го глава, гадеше му се — това бе ефектът от приспивателното, което гълташе. Всяка нощ се сънуваше здрав и силен; всяка сутрин се събуждаше за кошмара на действителното си съществуване. Но сега стоически се измъкна от леглото. Предстояха му важни дела, а вече бе спал твърде дълго.

— Мидори!

След като тя му помогна да се облече и го предума да хапне малко оризова каша и риба, той отиде в кабинета си и прати да повикат детективите му. Определи хора да поемат текущите разследвания, освободи ги и нареди на Арай и Иноуе да останат.

— Днес ще разследваме смъртните случаи, които владетелят Мацудайра смята за убийства — каза той.

— Имате предвид съдебния надзорник Оно Шиносуке, пълномощника по междуградските пътища Сасамура Томоя и финансовия министър Мироваки? — попита Арай.

Хирата кимна.

— Ще се опитаме да установим дали са станали жертва на дим мак. Ако се окаже така, ще издирваме заподозрени.

— Откъде започваме? — попита Иноуе.

— От домовете им. Оно и Сасамура са починали вкъщи.

И тримата бяха живели в имения в административния район Хибия. Хирата се надяваше, че няма да му се наложи да пътува по-далеч. Тази сутрин болката бе особено силна заради претоварването от предишния ден. Може би щеше да успее да намери връзка между въпросните смъртни случаи и смъртта на Еджима и да открие някакви улики, преди силите му да се изчерпат окончателно. Мушна в пояса си стъкленица с опиум, в случай че му потрябваше болкоуспокояващо.

Два часа по-късно той и детективите му напуснаха имението на финансовия министър Мориваки. Качиха се на конете си и поеха по улицата, където покрай тях в непрекъснат поток се точеха паланкини с чиновници и служители, както и войници пешаци.

— Поредната задънена улица — каза Иноуе със съжаление.

— Жалко, че нито тук, нито в именията на съдебния надзорник и на пътния пълномощник никой не е забелязал върху починалия синина с формата на пръстов отпечатък — каза Арай.

Хирата бе разпитал семействата на покойниците и техните васали и прислужници, но напразно. Тъй като телата бяха кремирани, вече не можеха да бъдат подложени на оглед.

— Все пак съпругата на Мориваки ни каза някои интересни факти около случилото се след смъртта му — отбеляза Хирата.

— Но не сме научили нищо, което да доказва, че Оно и Сасамура не са починали от естествена смърт в съня си — възрази Иноуе.

— Възможно е смъртта на Еджима да е изолиран случай и да няма никакъв заговор срещу владетеля Мацудайра — предположи Арай.

— При това положение списъкът с имената на хората, с които са се срещнали през двата дни преди смъртта си, няма да ни е от голяма полза, защото липсва причина името на убиеца на Еджима да фигурира в него.

Хирата тикна свитъка в дисагите си. Беше му зле, чувстваше се немощен и потиснат.

— Сега какво ще правим? — попита Иноуе.

Хирата не искаше да се предава и да се връща с празни ръце при Сано.

— Случаят на финансовия министър Мироваки е по-различен от останалите два. Той не е бил намерен мъртъв в леглото му. А списъкът на хората, с които се е срещнал, и с местата, които е посетил, не е пълен. Може би ако проследим движението му, ще попаднем на някакви доказателства, че е бил убит, и на следи, които ще ни помогнат да установим кой е убиецът — неговият и на Еджима.

Бившият секретар на Мироваки бе казал, че финансовият министър бил ексцентричен и потаен човек, който обичал да урежда сам срещите си и да ходи на тях без придружител.

Макар че сковаността на крака му бе понамаляла, Хирата изрази неохотата си да поеме отново на път и не скри съмненията си в успешния резултат.

— Мястото, което знаем със сигурност, че е посетил, е банята, където е издъхнал. Ще отидем там.

Целта ги отведе в търговския район Нихонбаши. Каналите, които пресичаха махалите, почти преливаха от пролетните дъждове. Върбите бяха провесили клони в тях подобно на миещи косите си девойки. В саксии пред входните врати и по балконите цъфтяха сливови дръвчета. Хирата и хората му минаха на коне покрай погребална процесия. В дълга колона вървяха носачи на фенери, свещеници, биещи барабани и припяващи молитви, и опечалени в бели роби, които съпровождаха украсен с цветя ковчег. От войната насам погребенията бяха станали обезпокояващо обичайна гледка.

Банята се намираше в наполовина дървена постройка с блестящ керемиден покрив. Заемаше цяло каре в махала от представителни къщи в близост до магазини, в които се продаваха скъпи произведения на изкуството. Над входа се спускаха чисти индигови завеси, върху които бе изрисуван белият символ за „гореща вода“. Отвън стояха красиви момичета в безупречно чисти кимона и посрещаха клиентите. Когато Хирата и детективите му пристигнаха, към тях се втурнаха чевръсти слуги да се погрижат за конете им. Той заключи, че това място обслужва хора, достатъчно заможни, за да притежават бани у дома, които идваха тук не само да се изкъпят, а и за още нещо.

От вратата излезе висок самурай. Беше отлично сложен, с мускулесто телосложение и високомерна осанка. Носеше пищна копринена роба, скъпа бронирана туника и два меча с фина изработка. Следваха го още двама самураи, негови помощници. Щом забеляза Хирата, на красивото му ъгловато лице се изписа презрение.

— Е-е, и ако това не е сосакан сама — възкликна той.

Язвителният му тон накара Хирата да настръхне.

— Поздрави, полицейски началник Хошина.

Години наред полицейският началник бе любовник на Янагисава, негов верен съюзник и поддръжник на фракцията му, докато жестока свада не ги бе разделила. Тогава Хошина бе подирил възмездие, присъединявайки се към владетеля Мацудайра, и по този начин бе запазил поста си като оглавяващ полицията. Той бе отколешен враг на Сано и враждебното му отношение се бе прехвърлило и върху Хирата.

— Изненадан съм да те видя тук. Последното, което чух, бе, че си на смъртно легло. Мисля, че си се вдигнал малко преждевременно.

Хошина плъзна високомерен поглед по фигурата на Хирата. Хирата намираше, че е унизително да стои така немощен и уязвим пред своя силен и здрав противник.

— И аз съм не по-малко изненадан да те видя — отвърна той рязко. — Последното, което научих за теб, беше, че с владетеля Мацудайра сте ей така — той вдигна два свити пръста, закачени един за друг. — Защо не си с него? Да не би да си загубил благоразположението му?

Хошина стисна челюст и Хирата със задоволство установи, че ударът му бе попаднал в целта.

— Какво правиш тук? — попита Хошина и после вдигна длани: — Не ми казвай — дошъл си да разследваш смъртта на финансовия министър Мориваки. Дворцовият управител Сано е твърде издигнат, за да го стори лично, затова е изпратил вярното си куче.

— Обзалагам се, че и ти си тук по същата причина — Хирата едва се сдържаше да не избухне.

Когато Хошина кимна, той си спомни фактите, които му бе съобщила съпругата на финансовия министър.

— Но нима още не си приключил с разследването на смъртта му? Ти не арестува ли човек, който бе екзекутиран като негов убиец?

Отговорът на Хошина се изчерпа с мрачно мълчание. Помощниците му изглеждаха засрамени заради него.

— После почина началникът Еджима — продължи Хирата. — Сега става ясно, че може да го е убил същият човек, отнел живота и на финансовия министър, което означава, че си допуснал грешка.

— И какво от това? — възкликна Хошина смутено, но с явно желание да се защити. — Някой друг би могъл да стори същото.

— Само че лошият късмет се падна на теб. Затова си в немилост пред владетеля Мацудайра. Веднага щом е научил, че Еджима е мъртъв, и си е дал сметка, че по този начин губи своя пореден висш служител, му е станало ясно, че си претупал разследването. И те е изхвърлил от най-близкото си обкръжение. Моите съболезнования — Хирата не изпитваше ни най-малко съчувствие към Хошина. — Сега, с твое позволение, възнамерявам да проведа истинско разследване на смъртта на финансовия министър Мориваки.

Той и детективите му понечиха да тръгнат към вратата на банята, но Хошина препречи пътя им.

— Губите си времето — отсече той. — Вече извърших повторен оглед на мястото на смъртта.

— Значи какво, опитваш се да поправиш грешката си, като минаваш повторно по същия път, по който веднъж вече си паднал?

Хошина се навъси.

— Там няма нищо за гледане — настоя той, което убеди Хирата, че в банята можеха да се открият важни улики.

Той и хората му продължиха напред. Хошина ги последва в постройката. Пред един подиум във вестибюла бе коленичила една жена в сиво кимоно на цветя. Върху рафтове по стените бяха подредени хавлиени кърпи и платнени торбички със сапун от оризови трици.

— Добър ден, господари — рече тя и се поклони на Хирата и детективите.

Изглеждаше прехвърлила петдесетте, бе прегърбена и слаба, с боядисани в неестествен черен цвят коси и лице, покрито с дебел слой пудра и руж. Но очите й бяха ясни, а чертите — все още привлекателни. Щом видя Хошина, усмивката й угасна.

— Връщате се тъй бързо? Нима вече не причинихте достатъчно неприятности тук?

Тя бе от онзи тип възрастни жени, които казваха каквото мислят дори и на мъжете с по-високо социално положение, което вероятно ги плашеше, защото им напомняше строгите им майки или бавачките от детството. Хошина я изгледа сърдито, но жената го подмина и се обърна към Хирата:

— Добре дошли в заведението ми. Вие и хората ви можете да се съблечете ето там — и тя посочи към съседното помещение зад една завеса, където на куки висяха окачени халати, в нарочни отделения в стената бяха сгънати дрехи, а по рафтовете имаше подредени обувки.

— Благодаря ви, но не желаем къпане — Хирата се представи и после каза: — Тук сме, за да разследваме смъртта на един ваш клиент… финансовия министър Мориваки.

За момент собственичката отмести проницателния си поглед от Хирата към Хошина.

— Радвам се, че някой друг е поел тази работа. С какво мога да ви помогна?

— Като ми покажете къде точно е умрял финансовият министър.

— Елате оттук.

Докато слизаше от подиума, тя се усмихна на Хирата и прониза с поглед Хошина.

Хирата и хората му я последваха през една закрита със завеса врата по сумрачен коридор. Помещенията бяха отделени едно от друго с хартиено решетъчни прегради. От вътрешността им излизаше пара и се чуваше плискане на вода. Във всяко от тях имаше голяма квадратна вана, заобиколена от повдигната дървена скара. Голи мъже се киснеха във ваните или бяха клекнали до тях. Обслужващи клиентите жени търкаха гърбове, изливаха отгоре им кофи с вода или седяха голи заедно с тях във ваните. Някои от вратите бяха затворени и от вътре се разнасяха сподавени стенания и кикот. Хирата знаеше, че проституцията в баните е незаконна, но обичайна и че собственичката със сигурност плаща на полицията, за да упражнява дейността си без опасност да попадне под ударите на закона. Тя отвори една преграда.

— Ето тук.

Ваната беше празна, а подът — сух. Тя пристъпи вътре и вдигна бамбуковите щори. Във въздуха, пронизан от слънчевите лъчи, заблестяха множество прашинки.

— Не сме използвали това помещение, откакто Мориваки сан издъхна тук. Никое от момичетата не иска да работи в него. Мислят, че духът му витае наоколо.

— Бяхте ли в банята, когато почина? — попита Хирата.

— Да. Разказах на него какво се случи — и собственичката хвърли унищожителен поглед към Хошина. — Но той не желаеше да слуша.

Хошина стоеше облегнат на стената с мушнати под мишниците длани и буреносно изражение. Но Хирата знаеше, че полицейският началник бе останал, за да види дали съперниците му няма да открият нещо, пропуснато от него, което би могъл да използва, за да си върне благоразположението на владетеля Мацудайра. Беше от типа хора, които по-скоро биха обрали лаврите за чужда работа, отколкото да се напрягат да свършат подобаващо.

— Слушам те — каза Хирата. — Разказвай.

— Когато Мориваки пристигна, бях отпред — обясни жената. — Той беше редовен клиент. Идваше почти всеки ден. Повиках Юки да го обслужи. Тя му беше любимка. Той я доведе тук. След известно време чух силен трясък. Юки изкрещя. Хукнах да видя какво става. Намерих Мориваки сан да лежи там гол — и тя посочи пода до ваната. — Юки каза, че е паднал. Беше си ударил главата в пода и от нея течеше кръв.

Тя сви устни.

— За първи път тук умира клиент. Хич не е добре за името ни. Но си беше нещастен случай.

Хирата обърна внимание, че историята бе досущ като смъртта на Еджима — човекът внезапно рухва мъртъв без всякаква видима причина. Дали финансовият министър не бе още една жертва на дим мак?

— Пратих вест на семейството му. Пристигнаха негови васали и казаха на Юки и на мен да не се притесняваме; не ни обвиняваха в нищо. Взеха тялото и го отнесоха в дома му. Но на следващия ден се появи той — тя хвърли неприязнен поглед към Хошина. — Отведе Юки в една стая и взе да я разпитва за случилото се с Мориваки. Когато се опитала да му каже, че не е направила нищо лошо, той я нарекъл лъжкиня. Чух го да я удря. Чух и нея да плаче.

— Достатъчно! — прекъсна я гневно Хошина.

— Продължавай — подкани я Хирата.

Жената се усмихна отмъстително към Хошина.

— Той смяташе, че Юки е блъснала Мориваки. Принуждаваше я да си признае. Арестува я и я отведе в затвора въпреки уверенията ми, че Юки е добро момиче, което не е сторило зло на никого. На следващия ден й отсякоха главата.

Хирата изгледа полицейския началник с отвращение.

— Добра и бърза детективска работа.

Раздразнен, Хошина побърза да се оправдае.

— Беше си обичайна процедура.

Измъчването на заподозрените бе позволено от закона и често се използваше за изтръгване на самопризнания. Недостатъкът на този подход беше, че водеше колкото до действителни, толкова и до фалшиви самопризнания.

— А днес ми пристига пак — каза жената. — Явно е разбрал, че Юки не е убила финансовия министър, защото отново взе да души наоколо. Сигурно търси да обвини някой друг невинен.

— Млъкни, дъртачке! — възкликна Хошина, докаран до ярост. — Ще ти затворя банята или…

Стисна юмруци и тръгна към нея. Детективите на Хирата го спряха, а самият той каза:

— Тази жена е важен свидетел и ако й сториш нещо, ще си навлечеш още по-големи неприятности.

Хошина отстъпи безсилен, но кипящ от гняв. Хирата изпита дребнаво задоволство, че бе накарал Хошина да си плати за оскърблението, което му бе нанесъл днес, и за това, че бе възпрепятствал действията на Сано в миналото. Той се обърна към собственичката на банята:

— Възнамерявам да се погрижа истинският убиец да бъде заловен. Трябва да ти задам няколко въпроса за финансовия министър Мориваки.

Доволна от закрилата му, жената каза:

— Давайте.

— Да си видяла върху тялото на Мориваки някакви необичайни синини?

— Всъщност да.

Хошина изсъска през зъби:

— Заповядах ти да си мълчиш за всичко, свързано с това разследване.

— Нямам право да отказвам сведения на детектива на шогуна, нали? — жената се престори на безпомощна и невинна. Тя каза на Хирата: — Имаше една синина ей тук — и посочи близо до слепоочието си.

Хирата трепна от вълнение.

— Как точно изглеждаше?

— Ами синьо петно с овална форма. Като пръстов отпечатък.

Най-накрая Хирата имаше конкретно доказателство, свързващо едно от предишните убийства със смъртта на началника Еджима. Хошина не успя да скрие недоволството си; очевидно бе възнамерявал да запази този съществен факт за собствена употреба.

— Кога видя синината? — попита Хирата.

— Веднага след смъртта на Мориваки. Измих кръвта по тялото му, преди васалите му да го откарат в дома му — после добави: — Когато го къпех аз, той често смучеше гърдите ми, докато седяхме във ваната. Някои мъже на неговата възраст обичат да го правят, нали знаете. Прекарвала съм толкова време, свела поглед към главата му, че нямаше начин да не забележа синината, защото преди я нямаше.

Хирата не изгаряше от желание да чуе точно тези подробности, но те добавяха истинност към твърдението й.

— Ти каза, че финансовият министър бил редовен клиент. Беше ли идвал тук в някой от двата дни преди смъртта си?

С гневни жестове Хошина й правеше знаци да не отговаря. Тя обаче не му обърна внимание.

— Всъщност беше тук предния ден.

Сега вече Хирата можеше да намери обяснение за част от времето, което Мориваки бе прекарал извън крепостта Едо.

— Видя ли някого с него същия ден?

— Вече съм й задал този въпрос — намеси се Хошина. — Тя не знае нищо. Сега си измисля лъжи, за да ти угоди.

Жената сложи ръце на кръста си, а очите й засвяткаха гневно към Хошина.

— Аз не съм лъжкиня! А ако си мислиш, че съм, тогава защо толкова се въодушеви, когато ти казах кого съм видяла с Мориваки?

Хошина въздъхна шумно, без да може да скрие разочарованието си. Заинтригуван, Хирата я подкани:

— И какво си казала на полицейския началник?

— Когато Мориваки пристигна в банята, с него беше един самурай. Умоляваше го да го изслуша. Мориваки му каза, че е зает, но самураят го последва в съблекалнята. Двамата взеха нещо да се препират. Не разбрах точно какво си казаха, но мисля, че самураят искаше някаква услуга. Мориваки му нареди да напусне. Той се подчини.

Хирата почувства, че е на прага да научи нещо важно.

— Знаеш ли кой е този самурай?

— Да. Тогава попитах Мориваки: „Кой беше този грубиян?“ Отвърна ми, че бил капитан Накай от армията на Токугава — тя се усмихна тържествуващо към Хошина.

Гневен и ругаещ, той излезе наперен от помещението. Сега Хирата проумя защо полицейският началник бе желал да запази в тайна информацията на собственичката. Капитан Накай бе великолепен заподозрян — бе проявил уменията си по бойни изкуства по време на войната между двете фракции. Установената връзка между него и финансовия министър Мориваки бе истински късмет, тъй като капитанът не фигурираше в списъка на хората, общували с някоя от предишните жертви.

— Капитан Накай остана ли насаме с финансовия министър? — попита Хирата.

— Да, докато Мориваки се събличаше.

— Докосна ли го?

— Не знам. Завесата беше дръпната.

Въпреки това Хирата бе обзет от въодушевление. Когато напусна банята, придружен от детективите си, завари полицейския началник Хошина да го чака на улицата все тъй гневен.

— Само исках да ти кажа, че няма да ти се размине, задето ме направи на глупак там вътре — заяви Хошина. — А ако си мислиш, че двамата с дворцовия управител Сано ще разрешите този случай и ще съберете още почести за моя сметка, горчиво се лъжеш. Ще съсипя и двама ви!

Той блъсна Хирата в гърдите. Хирата загуби равновесие, болният му крак поддаде и той се строполи на земята върху купчина конски тор. При това публично унижение от гърдите му се изтръгна вик на негодувание. Хошина и помощниците му се разсмяха.

— Точно там ти е мястото — заяви Хошина, докато детективите помагаха на Хирата да се изправи на крака и го почистваха. — Следващия път, когато ти нанеса удар, няма и да станеш!

Хошина и хората му се метнаха на седлата и си тръгнаха. Детектив Иноуе каза:

— Не обръщайте внимание на този жалък неудачник, Хирата сан. Не си заслужава да се притеснявате заради него.

Но Хирата знаеше, че Хошина е опасен и отчаяно иска да си възвърне позициите в двора. Схватката помежду им бе само първи рунд на онова, което обещаваше да се превърне в кръвопролитна политическа война. Хирата закуцука към коня си.

— Хайде, връщаме се в крепостта Едо. Искам да разкажа на дворцовия управител Сано за капитан Накай.

Освен това трябваше да предупреди Сано да очаква неприятности от своя отдавнашен враг.