Стивън Кинг
Подпалвачката (57)

5

Онова, което не успяха да му окачат на врата — колкото и да са искали, — беше убийството на Вики. Наложи им се просто да заличат случилото се в мокрото помещение. Още по-лесно. Понякога — не често — Анди се чудеше какво ли са си помислили съседите им в Лейкланд. Неизплатени дългове? Семейни неприятности? Може би наркомания или побой над дете? Никой на Конифър Плейс не им бе достатъчно близък, че да обърне повече внимание, отколкото на клюка по време на вечеря, и да забрави като всяко чудо за три дни, след като банката, притежател на ипотеката им, е обявила къщата за продан.

Седнал на пристана и загледан в мрака, Анди разсъди, че в оня ден може да е имал повече късмет, отколкото е подозирал и оценявал. Макар да бе пристигнал твърде късно, за да спаси Вики, той си бе тръгнал преди появата на Чистачите.

Във вестника не излезе нищичко по въпроса, нито ред дори за това как — чудна работа! — един преподавател от Факултета по английска филология на име Анди Макджий взел, че просто изчезнал заедно с цялото си семейство. Може би Арсенала се е погрижил и за това. Сигурно са съобщили, че е изчезнал; поне един, ако не и всички от приятелите, с които бе обядвал тогава, го е направил. Но съобщението не е стигнало до пресата, а, разбира се, данъчните чиновници не дават обявления.

— Биха ми го окачили на врата, ако можеха — рече той, без да съзнава, че говори на глас.

Но не можеха. Съдебният лекар щеше да уточни часа на смъртта и след като се окажеше, че Анди е бил в полезрението на някое незаинтересовано трето лице (а по време на лекцията „Стил и разказ“ от десет до единайсет и половина — на двайсет и пет незаинтересовани трети лица), нямаше начин да го натопят. А дори и да не бе в състояние да представи доказателства за местопребиваването си в критичния период от време, нямаше никакъв мотив.

И така, двамата са убили Вики, а след това са се втурнали към Чарли — но не преди да уведомят Чистачите, както ги наричаше Анди (и дори си ги представяше като такива — млади мъже с гладко обръснати лица, облечени в бели престилки). И малко след като той се е втурнал към Чарли, може би след някакви си пет минути, но почти със сигурност не повече от час, Чистачите са цъфнали пред вратата му. Конифър Плейс си е дремел, а Вики е била Изчистена.

Може дори да са решили — с основание, — че изчезналата съпруга би поставила Анди в по-затруднено положение, отколкото убитата. Няма труп, няма установен час на смъртта. Няма установен час на смъртта, няма алиби. Ще го следят, ще го уговарят и няма да му дават никъде да мръдне. Разбира се, ще разгласят по радиото описанието на Чарли — и на Вики, ако е за въпрос, — но Анди няма да е свободен да ги търси самостоятелно. Затова са я Изчистили и той дори не знае къде е погребана. А може да са я кремирали. Или…

О, проклятие, защо се самоизмъчваш така?

Той рязко стана и изсипа остатъка от „катърския ритник“ на деди през парапета на пристана. Минало — свършено, не може да се промени; време е да престане да мисли за това.

Много хитро, стига да можеш.

Анди вдигна поглед към тъмните форми на дърветата, здраво стисна чашата в дясната си ръка и повтори наум обета си: „Чарли, кълна ти се, всичко ще се оправи.“