Стивън Кинг
Подпалвачката (114)

11

— Добре де, какво има? — свадливо попита Хокстетър.

Тонът му показваше, че ще е най-добре да е нещо страхотно, дяволски важно. Той гледаше неделния филм на Джеймс Бонд у дома си, когато телефонът иззвъня и един глас му съобщи, че е възможно да изникне проблем с момиченцето. Хокстетър не дръзна да разпитва за характера на проблема по отворената линия. Направо тръгна, както си беше, по чифт изпръскани с боя дънки и тениска.

Пристигна изплашен, задъвкал хапче, за да уталожи кипенето на киселините в стомаха си. Бе целунал жена си за довиждане и в отговор на вдигнатите й вежди беше обяснил, че е възникнал дребен проблем с едно от съоръженията и ще се върне веднага. Зачуди се какво ли би казала, ако знаеше, че „дребният проблем“ може всеки момент да го убие.

Сега стоеше тук, загледан в призрачния инфрачервен монитор, с който наблюдаваха Чарли, когато лампите бяха изгасени, и отново копнееше всичко вече да е свършило и момиченцето да е отстранено. Той никога нямаше да се съгласи на това, ако цялата работа беше един академичен проблем, изложен в поредица от сигурни папки. Но истината беше горяща стена от сгуробетонови блокчета; истината беше точкова температура от над шестнайсет хиляди градуса; истината беше, че Брад Хаук заговори за силите, които движат механизма на вселената; и истината беше, че той ужасно се страхуваше. Имаше чувството, че седи върху нестабилен атомен реактор.

Дежурният, Нири, се обърна при влизането на Хокстетър.

— Кап слезе да я посети около пет — докладва той. — Тя дори не побутна вечерята. Легна си рано.

Хокстетър погледна монитора. Чарли неспокойно се въртеше на ръба на леглото си, напълно облечена.

— Май сънува кошмар.

— По-скоро цяла серия от кошмари — мрачно се съгласи Нири. — Обадих се, защото температурата вътре се повиши с три градуса през последния час.

— Не е много.

— Много е, когато топлината в стаята се контролира по начина, по който се контролира в тази. Няма съмнение, че тя го прави.

Хокстетър обмисли чутото, хапейки кокалчетата си.

— Смятам, че някой трябва да влезе там и да я събуди — завърши Нири, стигнал накрая до същността.

— Затова ли ме докара тук? — изкрещя Хокстетър. — За да събудя едно дете и да му дам чаша топло мляко?

— Не исках да надхвърлям пълномощията си — студено отвърна Нири.

— Добре — преглътна останалото Хокстетър. Момиченцето трябваше да бъде събудено, ако температурата продължи да се покачва, а в случай че е достатъчно изплашена, съществува реалната опасност да тласне по първия човек, когото види, като отвори очи. В края на краищата те се бяха заели да премахнат задръжките на пирокинетичната й способност и напълно бяха успели.

— Къде е Рейнбърд? — попита той.

Нири вдигна рамене.

— На лов за невестулки в Уинипег, доколкото знам. Но по отношение на нея, той не е на работа. Мисля, че ще стане доста подозрителна, ако се появи с…

Електронният термометър, вграден в контролното табло на Нири, присветна един нов градус, поколеба се, после в бърза последователност светна още два пъти.

— Някой трябва да влезе там — настоя Нири с малко по-несигурен глас. — Вътре вече е двайсет и четири. Ами ако вземе да избухне?

Хокстетър се опита да измисли какво да направи, но мозъкът му сякаш се бе вледенил. Той вече обилно се потеше, но устата му бе пресъхнала като вълнен чорап. Искаше му се да си бъде вкъщи, отпуснат в удобния си фотьойл и да гледа как Джеймс Бонд преследва СМЕРШ или каквото, по дяволите, и да е. Не искаше да се намира тук. Не искаше да гледа червените номерца под малкото стъклено квадратче и да очаква внезапно да се втурнат нагоре в десетки, петдесетки и стотици, както когато стената от сгуробетонови блокчета…

Мисли! — изкрещя на себе си той. — Какво ще правиш? Какво…

— Тя току-що се събуди — прошепна Нири.

Двамата съсредоточено загледаха монитора. Чарли беше свалила крака на пода и седеше с наведена глава, подпряла бузи с длани, с паднала над лицето й коса. След миг тя стана и отиде в банята с безизразна физиономия и почти затворени очи — по-скоро спяща, отколкото будна, реши Хокстетър.

Нири щракна едно от ключетата и мониторът за банята заработи. Сега, на светлината на флуоресцентната лампа, картината беше ярка и контрастна. Хокстетър очакваше тя да отиде до тоалетната, но Чарли просто спря до вратата и се загледа в чинията.

— О, Дево Марийо, вижте! — промърмори Нири.

Водата в тоалетната чиния бе започнала леко да вдига пара. Това продължи повече от минута (1,21 по отчетите на Нири), после Чарли отиде до тоалетната, пусна водата, изпи две чаши вода и се върна в леглото. Този път сънят й изглеждаше по-спокоен и дълбок. Хокстетър погледна термометъра и видя, че е спаднал с два градуса. Докато го гледаше, спадна още, до двайсет и един — само един градус над нормалната температура на апартамента.

Той остана с Нири до след полунощ.

— Отивам вкъщи да си лягам. Ще опишеш всичко, нали?

— За това ми се плаща — отговори безизразно Нири.

Хокстетър се прибра. На следващия ден написа доклад, в който намекваше, че независимо какви знания ще получат от по-нататъшните опити, трябва да ги съпоставят с евентуалните рискове, които по негово мнение нарастват твърде бързо, за да ги посрещат спокойно.