Стивън Кинг
Подпалвачката (119)

16

Той прекара остатъка от тази нощ и ранните часове от вторник сутринта пред компютъра, като викаше всяко късче информация за Чарли Макджий, за което се сетеше, и търсеше някаква следа. Нямаше нищо. От напрягането на очите започна да го боли глава, Рейнбърд вече ставаше да изгаси лампите, когато го осени внезапно хрумване, една съвсем неочаквана връзка. Тази работа трябва да има нещо общо не с Чарли, а с тлъстата, наркоманизирана нула — нейния баща.

Пайнчът. Хърман Пайнчът, който отговаряше за Анди Макджий, преди седмица се убива по един от най-страховитите начини, които Рейнбърд можеше да си представи. Очевидно неуравновесен. Смахнат. Бръмбари в главата. Кап завежда Анди на погребението — може би малко странно, ако наистина се позамислиш, но съвсем не се набива на очи.

После Кап започва да се държи особено — говори за голф и предава бележки.

Това е абсурд. Той е изчерпан.

Рейнбърд стоеше с пръсти върху ключа на осветлението. Екранът на компютъра грееше в убитозелено, с цвят на прясно изкопан изумруд.

Кой твърди, че е изчерпан? Самият той?

А има и още нещо, изведнъж осъзна Рейнбърд. Пайнчът вдига ръце от Анди, решава да го изпрати в базата на Мауи. Щом Анди с нищо не можел да покаже на какво е способен „Серия шест“, нямало смисъл да го държат тук… а и щяло да е по-сигурно да го отделят от Чарли. Добре. Но след това Пайнчът си променя рязко мнението и взима решение да включи в плана нова серия опити.

После Пайнчът решава да изключи боклукомелачката… както си работи.

Рейнбърд се върна до пулта на компютъра. Той спря, позамисли се и набра:

ЗДРАВЕЙ КОМПЮТЪР/ ПРОВЕРИ ПОЛОЖЕНИЕ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПО-НАТАТЪШНИ ОПИТИ/ КОМПЛЕКС МАУИ/ Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ — замига компютърът и миг по-късно: — ЗДРАВЕЙ РЕЙНБЪРД/ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 НИКАКВИ ПО-НАТАТЪШНИ ОПИТИ/ ПО НАРЕЖДАНЕ НА „СКОРЕЦ“/ ЗАПЛАНУВАНО ЗАМИНАВАНЕ ЗА МАУИ 15,00 ЧАСА 9 ОКТОМВРИ/ ПО НАРЕЖДАНЕ НА „СКОРЕЦ“/ ВВБ АНДРЮС — ВВБ ДЪРБАН [ИЛ] — АЕРОДРУМ КАЛАМИ [ХА]/ КРАЙ

Рейнбърд си погледна часовника. Девети октомври е сряда. Анди тръгва от Лонгмънт за Хаваите утре следобед. По чие нареждане? По нареждане на „Скорец“, значи самия Кап. Но Рейнбърд за първи път чува за всичко това.

Пръстите му пак затанцуваха по клавишите.

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ

Трябваше да прекъсне, за да погледне номера на Пайнчът в измачкания и мръсен кодов указател, който бе натъпкал в задния си джоб, преди да дойде.

14409 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ — отговори компютърът и толкова дълго остана празен, че Рейнбърд започна да мисли, че е сбъркал в програмирането и ще получи само едно „609“ в отговор на усилията си.

Накрая компютърът излъчи:

АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 35 %/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ/ КРАЙ

ТриЙсет и пет процента?!

Но как е възможно?

Добре, помисли си Рейнбърд, хайде да изхвърлим Пайнчът от проклетото уравнение и да видим какво ще се получи.

Той набра:

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ — замига компютърът и този път отговорът му дойде в разстояние на петнаЙсет секунди. — АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 2 %/ КРАЙ

Рейнбърд се облегна назад, затвори здравото си око и усети да го обзема тържество сред силното туптене в главата му. Беше задал важните въпроси отзад напред, но това е цената, която хората плащат за интуитивните си скокове, скокове, напълно неизвестни на един компютър, дори когато е програмиран да казва „Здравей“, „Довиждане“, „Съжалявам (името на задаващия програмата)“, „Много жалко“ и „О, по дяволите“.

Компютърът не вярваше да има кой знае каква вероятност Анди да е запазил способността си за хипнотично внушение… докато не се прибавеше факторът Пайнчът. Тогава процентът скачаше почти до небето.

Напечата:

ПРОВЕРИ ЗАЩО ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 (ВЕРОЯТНОСТ) СЕ ВДИГА ОТ 2 % ДО 35 %, КОГАТО СЕ СВЪРЖЕ С/ ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ — отговори компютърът, а след това: — ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 ОТСЪДЕНО САМОУБИЙСТВО/ ВЕРОЯТНОСТТА ВЗИМА ПРЕДВИД АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 МОЖЕ ДА Е ПРЕДИЗВИКАЛ САМОУБИЙСТВОТО/ ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ КРАЙ

Ето го къде било, точно тук, в банките на най-големия и сложен компютър на западното полукълбо. Само е чакало някой да зададе правилните въпроси.

„Да допуснем, че го захраня с подозренията си за Кап все едно са факти?“ — запита се Рейнбърд и реши да опита. Извади пак кодовия указател и погледна номера на Кап.

ПОПЪЛНИ — отпечата той. — КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ СЪПРОВОЖДА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 С/ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 F4

ПОПЪЛНЕНО — отвърна компютърът.

ПОПЪЛНИ — отново напечата Рейнбърд. — КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ НАПОСЛЕДЪК ПОКАЗВА ПРИЗНАЦИ НА СИЛЕН УМСТВЕН СТРЕС F4

609 — реагира компютърът. Очевидно не различаваше „умствен стрес“ от „тра-ла-ла“.

— Ухапи ме отзад — промърмори Рейнбърд и опита отново.

ПОПЪЛНИ/ КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ НАПОСЛЕДЪК ОСУЕТЯВА ПЛАНОВЕ ОТНОСНО ЧАРЛИН МАКДЖИЙ 14111 F4

ПОПЪЛНЕНО

— Ще го попълниш, къде ще ходиш. Дай да видим какво излезе.

Пръстите му се върнаха върху клавишите.

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409/ ВЪВ ВРЪЗКА С КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ — показа компютърът и Рейнбърд се облегна да чака, наблюдавайки екрана. Два процента беше твърде малко. ТриЙсет и пет процента все още не беше достатъчно за залагане. Но…

Компютърът сега излъчи следното:

АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 90 %/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409/ ВЪВ ВРЪЗКА С КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ КРАЙ

Така скачаше до деветдесет процента. А това вече беше достатъчно за залагане.

И още две неща, за които Джон Рейнбърд би се обзаложил: първо, че това, което Кап бе връчил на момиченцето, действително е бележка за Чарли от нейния баща, и второ, че тя съдържа някакъв план за бягство.

— Ах ти, подъл стар мошенико! — промърмори Джон Рейнбърд не без възхищение.

Като се приведе отново към компютъра, той набра:

600 ДОВИЖДАНЕ КОМПЮТЪР 600

604 ДОВИЖДАНЕ РЕЙНБЪРД 604

Рейнбърд го изключи и се разкиска.