Стивън Кинг
Подпалвачката (104)

1

Тази стая беше по-голяма.

До миналата седмица всъщност тя представляваше параклиса на Арсенала за непринадлежащите към никое вероизповедание. Скоростта, с която се придвижваха нещата, можеше да се долови по скоростта и леснината, с които Кап се съгласяваше с исканията на Хокстетър. Нов параклис — не само някаква мизерна стаичка, а истински параклис — щеше да се построи в източния край на терена. Междувременно останалите опити с Чарли Макджий щяха да се провеждат тук.

Изхвърлиха евтината ламперия и църковните пейки. Изолираха пода и стените с азбестова вата, която приличаше на стоманена вълна, и ги покриха със закалени стоманени листове. Мястото, заемано преди от олтара и главния кораб, го преградиха. Инсталираха мониторните устройства на Хокстетър и компютърен терминал. Направиха всичко това за една-единствена седмица; бяха започнали работата само четири дни преди Хърман Пайнчът да завърши живота си по такъв страховит начин.

Сега, в два часа следобед в един от първите дни на октомври, посред дългата стая се издигаше стена от сгуробетонови блокчета. Вдясно от нея имаше огромен резервоар за вода. В този резервоар, дълбок два метра, беше струпан над един тон лед. Пред него стоеше Чарли Макджий, мъничка и спретната в синьо дънково яке и чорапки на червено и черно райе. Руси миши опашчици, вързани с малки черни кадифени панделки, падаха върху раменете й.

— Хайде, Чарли — разнесе се гласът на Хокстетър от уредбата. Както и всичко останало, уредбата беше инсталирана набързо и имаше тенекиен звук. — Започвай, когато си готова.

Камерите снимаха всичко в естествени цветове. В тези филми момиченцето само леко навеждаше глава и няколко секунди не се случваше нищо. В лявата част на филма се виждаше електронен показател на температурата. Съвсем внезапно той започваше да расте от двайсет и един към двайсет и шест и до трийсет и два градуса. След това цифрите се втурваха така бързо нагоре, че представляваха само променлива червеникава мъгла; електронната температурна сонда бе поместена в центъра на стената от сгуробетон.

Тогава филмът се превключваше на бавна скорост: това бе единственият начин да се улови цялото действие. За мъжете, наблюдаващи през илюминаторите от оловно стъкло, всичко ставаше със скоростта на изстрел.

При максимално забавена скорост сгуробетоновата стена започваше да пуши; малки парченца хоросан и бетон плавно се разхвърчаваха като пуканки. Хоросанът между блокчетата потичаше като топла меласа. Тогава започваха да се рушат тухлите, от центъра — навън. Дъжд от парченца, след това експлодиралите от горещината блокчета са обгърнати от облаци. Електронният топлинен сензор, вграден в центъра на тази стена, замръзваше на показание над три хиляди и осемстотин градуса. Той замръзва не защото температурата е спряла да се покачва, а защото самият сензор е разрушен.

По стените на стаята за опити, била доскоро параклис, бяха монтирани осем огромни климатични инсталации „Келвинатор“ и всичките работеха с пълна мощност, всички помпаха вътре мразовит въздух. И осемте се задействаха веднага, щом общата температура на стаята надхвърлеше трийсет и пет градуса. Чарли бе станала много добра в насочването на потока от топлина в една-единствена точка, но както знае всеки, който някога си е горил ръката с парещата дръжка на тиган, дори така наречените лоши проводници могат да провеждат топлина… ако има достатъчно топлина за провеждане.

Осемте „Келвинатор“-а заедно би трябвало да свалят температурата в опитната стая до девет градуса по Целзий, плюс, минус два градуса. Вместо това записите показваха, че покачването продължава до трийсет и осем градуса, после до четирийсет и накрая до четирийсет и един. Но цялата пот, която се стичаше по лицата на наблюдателите, не се дължеше само на горещината.

Сега дори и най-бавната скорост не даваше представа какво точно ставаше, но едно бе ясно: сгуробетоновите блокчета, неспирно експлодиращи във всички посоки, без съмнение горяха; горяха с оживлението на вестници в камина. Разбира се, в учебниците до осми клас пише, че всичко гори, ако е достатъчно горещо. Но едно е да четеш такава информация и съвсем друго — да видиш как гори със сини и жълти пламъци сгуробетоново блокче.

После всичко изчезваше сред шеметно разлетели се, разпадащи се частици, докато цялата стена се превърнеше в пара. Момиченцето леко се извръщаше с бавно движение и миг по-късно спокойната повърхност на ледената вода в резервоара завираше и закипяваше. Температурата в стаята, достигнала до четирийсет и четири градуса (въпреки осемте климатични инсталации жегата е като по лятно пладне в Долината на смъртта), започва да спада.

Смъртта с косата ряпа да яде.