Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firestarter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 151 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.

 

Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Подпалвачката
Firestarter
АвторСтивън Кинг
Първо издание29 септември 1980 г.
САЩ
ИздателствоViking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър, научна фантастика, трилър
ISBNISBN 0451167805
Подпалвачката в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.

Сюжет

Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.

8

Петнайсет минути след тръгването на Кап, Чарли лежеше върху леглото си, а в ума й кипеше водовъртеж от смайване, страх и объркани предположения. Тя буквално не знаеше какво да мисли.

Той дойде в пет и четвърт, преди половин час, и се представи като капитан Холистър („но, моля те, викай ми просто Кап, всички го правят“). Лицето му беше приятно и умно и с нещо й напомняше за илюстрациите от „Шумът на върбите“. Неотдавна бе виждала някъде това лице, но не успя да си спомни, докато Кап не й помогна. Той я бил завел до стаята й след първия опит, когато мъжът в белия костюм офейка и остави вратата отворена. Тогава тя се бе носила сред такава мъгла от шок, вина и… да, въодушевено тържество, та наистина не бе чудно, че не е успяла да запомни лицето му. Вероятно и Джийн Саймънс от „Кис“[1] би могъл да я съпроводи до апартамента й, без тя да го забележи.

Той говореше така гладко и убедително, че тя мигновено загуби доверие в него.

Кап й каза колко бил обезпокоен Хокстетър от нейната закана, че с опитите е свършено, докато не види баща си. Чарли потвърди, че е така, и не каза нищо повече, упорито запази мълчание… най-вече от страх. Ако се впуснеш да разискваш доводите си със сладкодумец като този Кап, той може да ги обори един по един, докато започне да ти се струва, че черното е бяло и бялото — черно. Голото искане беше по-добро. По-безопасно.

Но той я изненада.

— Щом като така смяташ, добре. — Смаяното й изражение трябва да беше доста комично, защото Кап тихо се разсмя. — Ще са необходими известни приготовления, но…

При думите „известни приготовления“ лицето й пак помръкна.

— Никакво палене повече — отсече тя. — Никакви опити. Дори тези „приготовления“ да ви отнемат десет години.

— О, не вярвам да отнемат чак толкова много — отговори той, без да се подразни. — Просто аз отговарям пред някои хора, Чарли. А и едно такова място се ръководи с доста писане. Но на теб няма да ти се наложи и свещ да запалиш, докато уреждам тези неща.

— Добре — съгласи се тя с безразличие, без да му вярва, без да вярва, че има намерение да „приготвя“ каквото и да било. — Защото няма да го направя.

— Смятам, че ще успея да уредя всичко до… сряда. Да, до сряда със сигурност.

Той изведнъж млъкна. Главата му леко се наклони, сякаш се вслушваше в нещо само малко по-пискливо, за да може да го долови и тя. Чарли го загледа озадачена, реши да го попита добре ли е и тогава изведнъж прехапа устни. Имаше нещо… нещо почти познато в начина, по който седеше.

— Наистина ли мислите, че ще мога да го видя в сряда? — плахо попита тя.

— Да, така мисля — Кап се размърда в стола си и тежко въздъхна. Погледът му улови нейния и по устните му се разля лека удивена усмивка… също позната. Без абсолютно никаква връзка той каза: — Татко ти слабо играе голф, нали?

Чарли премигна. Доколкото й беше известно, баща й през живота си не беше докосвал стик за голф. Тя се приготви да го каже… но в този момент се сети и през нея премина зашеметяваща взривна вълна от объркани чувства.

(Мистър Мърл! Той е като мистър Мърл!)

Мистър Мърл беше един от татковите й чиновници в Ню Йорк. Обикновено дребно човече със светлоруса коса, очила с розови рамки и приветлива, свенлива усмивка. Той бе дошъл да получи повече самоувереност, като всички останали. Работеше в застрахователна компания, банка или нещо подобно. И по едно време татко се бе разтревожил много за мистър Мърл. Заради „рик-о-шет“. Получавал се от използването на тласъка. Имал нещо общо с някакъв разказ, прочетен някога от мистър Мърл. Тласъкът, с който татко му вдъхнал повече самоувереност, го накарал да си спомни онзи разказ по лош начин, начин, който го разболявал. Татко каза, че „рик-о-шетът“ идвал от онзи разказ и подскачал из главата на мистър Мърл като топка за тенис, само че вместо накрая да спре, както би направила една топка за тенис, споменът за онзи разказ щял да става все по-силен и по-силен, докато мистър Мърл се разболеел съвсем. Чарли обаче се досещаше, че татко се страхува да не стане нещо по-лошо от това да се разболее, той се страхува да не умре. Затова една вечер бе задържал мистър Мърл след другите и го бе тласнал да повярва, че изобщо не е чел онзи разказ. И мистър Мърл се бе оправил. Татко веднъж беше споменал, че се надява мистър Мърл никога да не отиде да гледа филма „Ловецът на елени“, но не бе обяснил защо.

Но преди татко да го оправи, мистър Мърл бе изглеждал така, както сега изглеждаше Кап.

Тя изведнъж почувства увереност, че баща й е тласнал този човек, и я връхлетя вълнение със силата на ураган. След като не беше чувала нищо за него, освен общите сведения, които понякога й носеше Рейнбърд, след като не бе го виждала и не знаеше къде е, сега сякаш по някакъв чуден начин изведнъж баща й се озова при нея в тази стая и й каза, че всичко е наред и той е наблизо.

Кап внезапно се изправи.

— Е, аз ще тръгвам. Но ще наминавам, Чарли. И не се тревожи.

Тя искаше да му каже да не си отива, да й разкаже за баща й, къде е той, добре ли е… но езикът й сякаш залепна за небцето.

Кап стигна до вратата и се спря.

— О, за малко щях да забравя. — Той се върна при нея, извади от вътрешния си джоб сгънато листче и й го подаде. Тя вцепенено го взе, хвърли му един поглед и го пъхна в джоба на роклята си. — И като излизаш да яздиш оня кон, внимавай за змии — поверително я посъветва той. — Когато кон види змия, втурва се да бяга. Винаги. Ще…

Кап млъкна, вдигна ръка към слепоочието си и го потърка. За миг изглеждаше стар и объркан. После леко поклати глава, сякаш си бе загубил мисълта. Пожела й довиждане и си излезе.

Чарли дълго остана на мястото си, след като Кап си отиде. После извади бележката, разгъна я, прочете какво беше написано и всичко се промени.

Бележки

[1] Всички изпълнители от състава „Кис“ се гримират колкото могат по-ужасно. — Б. пр.