Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firestarter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 151 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.

 

Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Подпалвачката
Firestarter
АвторСтивън Кинг
Първо издание29 септември 1980 г.
САЩ
ИздателствоViking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър, научна фантастика, трилър
ISBNISBN 0451167805
Подпалвачката в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.

Сюжет

Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.

5

Точно след мотела, върху банкета на Шосе 40, стояха Анди и Чарли Макджий. Опасенията на Анди, че някой може да забележи липсата на колата им, се оказаха напразни: жената на рецепцията не се интересуваше от нищо друго, освен от малкото телевизорче „Хитачи“ на бара. Един миниатюрен Фил Донахю[1] бе пленен вътре и тя го гледаше жадно. Анди й подаде ключа и без дори да откъсне поглед от екранчето, администраторката го пусна в малък прорез с дежурната фраза:

— Надявам се, че сте доволен от престоя си тук? — трудеше се над кутия шоколадови сладкиши с кокосово брашно и беше я преполовила.

— Определено — отвърна Анди и излезе.

Чарли го чакаше отвън. Жената му бе дала квитанция и той я натъпка в страничния джоб на кадифеното си яке, докато слизаше по стълбите. Монетите от олбънските телефони приглушено подрънкваха.

— Всичко наред ли е, тате? — попита Чарли, когато тръгнаха към шосето.

— Изглежда — той я прегърна през раменете.

Вдясно от тях, зад хълма, Рей Ноулс и Джон Мейо тъкмо бяха спукали гумата.

— Къде отиваме, тате?

— Не знам.

— Не ми харесва това. Страх ме е.

— Смятам, че доста сме ги изпреварили — излъга той. — Не се тревожи. Сигурно още търсят шофьора на таксито, който ни откара до Олбъни.

Но Анди се преструваше на безгрижен и си го знаеше, а вероятно и Чарли го знаеше. Самото стоене тук, край пътя, го караше да се чувства биещ на очи като избягал затворник в раиран костюм от карикатура. Престани, заповяда си той. Скоро ще започнеш да си въобразяваш, че са навсякъде — по един зад всяко дърво и храст и цяла глутница зад следващия хълм.

— Чарли… — запъна се той.

— Хайде да отидем до къщата на деди.

Той я погледна сепнат. Сънят пак се втурна в съзнанието му, сънят за риболова в дъжда, дъждът, който се бе превърнал в шума от душа на Чарли.

— Как се сети за там?

Деди бе умрял много преди Чарли да се роди. През целия си живот беше живял в Ташмор, Върмонт, едно градче съвсем малко на запад от границата с щата Ню Хемпшир. Когато деди умря, къщата край езерото бе наследена от майката на Анди, а когато умря и тя — от самия Анди. Имотът отдавна щеше да е отишъл за погасяване на данъци, ако деди не бе оставил известна сума под попечителство за тази цел.

Анди и Вики ходеха там веднъж годишно през летните ваканции, преди да се роди Чарли. Мястото се намираше на трийсет километра от най-близкия двупосочен път, в гориста, рядко населена местност. През лятото около езерото Ташмор се събираха най-различни хора. От другата страна бе градчето Брадфорт от съседния щат, Ню Хемпшир. Но по това време на годината къмпингите щяха да бъдат празни. Анди не вярваше дори пътят да е разчистен от снега през зимата.

— Не знам — каза Чарли. — Просто… ми хрумна. Изведнъж.

От другата страна на хълма Джон Мейо отваряше багажника на форда и оглеждаше резервната гума.

— Сънувах деди тази сутрин — промълви унесено Анди. — Не бях си го спомнял от година и повече. Та и на мене, изглежда, просто ми хрумна за него.

— Хубав сън ли беше, тате?

— Да — леко се усмихна той. — Хубав беше.

— Е, ще идем ли?

— Идеята е страхотна. Може да отидем и да поостанем, за да обмислим какво да правим. Как да се справим. Може би ако разкажем всичко пред някой вестник и хората разберат за нас, на онези ще им се наложи да ни оставят на мира.

Към тях пърпореше стар фермерски камион и Анди вдигна палец. Оттатък хълма Рей Ноулс се изкачваше по мекия банкет на пътя.

Фермерският камион спря и един човек с бейзболна шапка погледна навън.

— О, какво хубаво момиченце — засмя се той. — Как се казваш, госпожичке?

— Робърта — изстреля бързо Чарли. Робърта беше второто й име.

— Е, Боби, накъде си се запътила тази сутрин? — попита шофьорът.

— Към Върмонт — обади се Анди. — Сейнт Джонсбъри. Жена ми е там, при сестра си, и й се яви малък проблем.

— Така значи — не прояви любопитство фермерът, но изпитателно стрелна Анди изпод око.

— Раждане — уточни Анди и измайстори широка усмивка. — Тя се сдоби с братче. В един и четирийсет и една тази сутрин.

— Казва се Анди — добави Чарли. — Хубаво име, нали?

— Направо забележително — съгласи се фермерът. — Скачайте вътре и ще ви закарам поне на петнайсет километра по-близо до Сейнт Джонсбъри.

Те се качиха. Фермерският камион отново затрака и заръмжа по пътя, в посока към яркото утринно слънце. В същото време Рей Ноулс прехвърли хълма. Той видя празното шосе до мотел „Слъмбърланд“. Отвъд мотела фермерският камион, който бе минал край колата им преди няколко минути, тъкмо изчезваше от погледа.

Нямаше причини да бърза.

Бележки

[1] Известен американски журналист, водещ на едночасова програма по телевизията, с интервюта и дискусии на интересни за жени теми. — Б. пр.