Рей Бредбъри
Нещо зло се задава (26)

25.

Тя усещаше как огледалата я чакат във всяка стая също както човек усеща, без да отваря очи, че първият зимен сняг току-що е паднал зад прозореца.

Преди няколко години мис Фоли за пръв път бе забелязала, че къщата е изпълнена с нейни собствени пъстри сенки. Значи по-добре да не обръща внимание на студените плочи от декемврийски лед в коридора, над писалищата, в банята. По-добре да се плъзга леко по тънката му повърхност. Спреш ли, тежестта на вниманието ти може да пропука опората. Пропаднеш ли през ледената кора, може да потънеш из дълбини тъй студени, тъй далечни, че цялото Минало лежи там, изсечено върху надгробен мрамор. Ледената вода ще се влее във вените ти. Прикован в рамката на огледалото, ще стоиш вечно, неспособен да вдигнеш поглед от гробницата на Времето.

Ала тази вечер, докато в далечината заглъхваше ехото от бягащите нозе на трите момчета, тя непрестанно усещаше как из огледалата на нейната къща се сипе сняг. Искаше да протегне ръка през рамките, за да провери как е времето там. Ала се боеше, че ако го стори, това някак ще накара всички огледала да се съберат в милиардно повторение на самите себе си — армия от жени, които се отдалечават, за да станат момичета; момичета, които се отдалечават, за да станат безкрайно дребни дечица. Да се натъпчат толкова много хора в една къща, би довело до задушаване.

Тогава какво да прави с огледалата, с Уил Холуей, Джим Найтшейд и… племенника?

Странно. Защо не каза: моя племенник?

Защото, помисли си тя, още от първия миг, когато застана на прага, мястото му не беше тук, доказателствата му не бяха доказателства, тя непрестанно чакаше… какво?

Тази вечер. Панаира. Музика, каза племенникът, която трябва да се чуе, въртележки, на които трябва да се качиш. Стой настрани от лабиринта, където спи зимата. Плавай в кръг с въртележката, където се е настанило веселото лято, сладко като детелина, здравец и дива мента.

Тя погледна навън към нощната морава, откъдето още не бе прибрала разпръснатите накити. Нещо й подсказваше, че племенникът е измислил това, за да се отърве от двете момчета, които можеха да й попречат да използва билета, оставен върху лавицата над камината. Тя посегна натам.

ВЪРТЕЛЕЖКА. ВАЖИ ЗА ЕДИН ПОСЕТИТЕЛ.

Дълго бе чакала племенника да се върне. Но времето минаваше и трябваше да действа сама. Трябваше да стори нещо — не за да нарани някого, в никакъв случай, но да не позволи на Джим, Уил и другите като тях да й попречат. Никой не биваше да застава между нея и племенника, между нея и въртележката, между нея и прекрасното, плавно пътешествие около лятото.

Племенникът й го бе казал без думи, просто като я хвана за ръцете и дъхна в лицето й аромат на прясно изпечен ябълков пай от мъничката си розова уста.

Тя вдигна телефонната слушалка.

Виждаше в другия край на града светлината в каменната библиотечна сграда, както целият град я виждаше от години. Набра номера. Отсреща отговори тих глас. Тя каза:

— Библиотеката? Мистър Холуей? Обажда се мис Фоли, учителката на Уил. Ако обичате, елате след десет минути да се видим в полицейския участък… мистър Холуей?

Пауза.

— Чувате ли ме?…