Рей Бредбъри
Нещо зло се задава (34)

33.

Телефонът иззвъня.

Мистър Холуей вдигна слушалката.

— Тате, обажда се Уили, не можем да отидем в полицията, днес може да не се приберем, кажи на мама, кажи и на майката на Джим.

— Уили, къде си?

— Трябва да се скрием. Те ни търсят.

— Кои са те, за Бога?

— Не искам да се замесваш, тате. Трябва да повярваш, че ще се крием само един ден, най-много два, докато си отидат. Ако се приберем, те ще ни проследят и ще наранят теб или мама, или майката на Джим. Трябва да тръгвам.

— Уили, недей!

— О, тате — каза Уил. — Пожелай ми късмет.

Щрак.

Мистър Холуей погледна навън към дърветата, къщите, улиците и чу далечна музика.

— Уили — каза той на мъртвия телефон. — Късмет.

Сложи си шапката и палтото, и излезе в странните, ярки, дъждовни слънчеви лъчи, които изпълваха студения въздух.