Джон Лескроарт
Мотивът (30)

30

— Не е подвеждащ въпрос, Ваша Чест. — Първата работа на Харди сутринта беше да отиде в кабинета на Браун, след като беше спал само три часа, затова си даваше сметка, че в тона му се е прокраднала известна раздразнителност. Това не го притесняваше особено. — Опитвам се да улесня свидетелите си, някои от които, както вероятно ще признае господин Роузън, имат свой живот и извън съдебната зала. Ако няма да имаме нужда от тях до утре или преди следващата седмица, бих искал да им позволим да се приберат у дома или да се върнат към работата си.

— Звучи ми разумно, господин Роузън — каза Браун. — Да отговорим на въпроса на господин Харди, какво ще кажете! Тереза Хановър последният ви свидетел ли е?

— Не знам колко време ще бъде на свидетелската скамейка, Ваша Чест — каза Роузън.

— Тогава ще бъде изненада за всички ни. Какъв е проблемът?

— Няма проблем. Просто не искам да затварям възможностите си.

Харди знаеше, че Браун не обича сарказма, затова се опита с известно усилие да поддържа нивото на иронията в гласа си до поносимо ниво:

— Ако той промени мнението си и повика и друг свидетел, Ваша Чест, давам ви дума, че няма да оспорвам.

Реакцията на Браун показа, че той за малко не я бе извадил от търпение, но тя насочи думите си към Роузън:

— Адвокатът на защитата няма да настоява да удържите на думата си, става ли? А сега, като изключим решенията в последния момент, които имате пълното право да вземате, в момента обвинението възнамерява ли да се оттегли, след като Тереза Хановър приключи с показанията си?

— Да, Ваша Чест.

— Благодаря ви. Не беше толкова трудно, нали? — Само че не го изчака да й отговори, а каза: — Господин Харди, значи свидетелите ви са тук, така ли?

— Да, Ваша Чест.

— Добре тогава… — Тя понечи да се изправи от стола и се загърна в робата си.

Само че Харди я прекъсна:

— Има още една малка подробност, която трябва да обсъдим.

Съдийката се намръщи и изсумтя неодобрително, но отново се отпусна върху възглавницата на дивана.

— И каква е тя?

— Преди да започна да излагам позицията си в залата, бих искал да призова отново един от свидетелите на обвинението за допълнителен кръстосан разпит.

Случващото се изобщо не беше по вкуса на Роузън, той невярващо поклати глава на дързостта на опонента си и веднага се обади възмутено и гневно.

— Ваша Чест! Господин Харди имаше прекрасната възможност да разпита всеки от свидетелите ми, а сега, понеже си е спомнил, че е пропуснал нещо или би трябвало да попита за пръв път, не трябва да получава втора възможност. Може просто да призове свидетеля в своето време.

Харди просто стоеше с безизразно лице, вперил поглед в съдийката:

— Ваша Чест, допълнителният разпит на този свидетел може съществено да промени линията на защитата ми — каза той.

— Със сигурност — невярващо каза Роузън. — Значи най-напред искате да знаете кого ще призова днес, за да улесните собствените си свидетели, аз ви казвам, а вие въпреки това се запъвате. — Макар че се бе обърнал направо към Харди, а не към съдийката, тя като че ли не забеляза това тази сутрин. — Днес в съда няма други мои свидетели, освен Тереза Хановър и сержант Кунео. Всеки друг би трябвало да бъде отново призован, а това ще отнеме седмици. Някой от тях ли е? — попита Роузън.

— Искате ли да си играем на въпроси и на отговори? — попита Харди и се обърна към съдията: — Това е нелепо, Ваша Чест. Вече говорих със свидетеля снощи и той ме увери, че с радост би дошъл отново да даде показания. Всъщност той в момента е в сградата. Не се наложи да му изпращам призовка, за да дойде. Той иска истината да възтържествува.

— Не се и съмнявам — гръмко се изсмя Роузън.

Браун се обърна към него:

— Достатъчно, господин Роузън. Кой е свидетелят, господин Харди?

— Доктор Ямаширу.

— И твърдите, че той е тук днес?

— Навън в коридора е, Ваша Чест. Говорих с него точно преди да дойда тук. Изобщо няма да се забавим.

— И кръстосаният ви разпит ще бъде върху онова, за което вече е дал показания?

— Да, Ваша Чест. В светлината на новите факти. Разбира се, показанията му са от голямо значение за обвинението и вярвам, че тези нови факти са много важни, ако искаме съдебните заседатели да вземат справедливо решение.

— Бихте ли споделили тези нови факти със съда тук?

— Ако съдът няма нищо против, показанията на д-р Ямаширу ще говорят сами по себе си.

Роузън не се сдържа да не се обърне направо към Харди:

— Значи сега премълчавате разкритие? — После към съдийката: — Ваша Чест, това е едновременно нагло и възмутително.

— Но е законно — контрира го Браун. — Както знаете, ако призовава собствен свидетел, трябва да ви запознае с показанията му. Ако призовава някой от вашите, това е повторен кръстосан разпит и в такъв случай не е длъжен да го прави. — Тя се обърна към Харди и каза: — Надявам се това наистина да е повторен кръстосан разпит, а не нов материал, господин адвокат.

Браун не беше сигурна, че всичко това й допада, обаче искането на Харди категорично изключваше въпроси, които той може да е забравил да зададе поради недоглеждане или по погрешка по време на първото явяване на Ямаширу на свидетелското място. Тя знаеше, че понякога нови факти се откриват по време на процес и когато са законни, трябва да бъдат допуснати. Браун изпусна тежка въздишка, отново събра мантията и този път се изправи: — За колко време говорим, господин Харди?

— Бих казал най-много половин час.

— Господин Роузън, имате ли нещо против той да започне. Да приключим с това.

Роузън като че ли най-накрая разбра накъде духа вятърът.

— Ако наистина става дума за половин час, Ваша Чест, не възразявам.

 

 

Не отне дори половин час.

Браун стегнато обясни положението на съдебните заседатели и след това Харди отново призова на свидетелското място съдебния зъболекар, който беше установил самоличността на Миси Д’Амиен по зъболекарския й картон.

Съдебният чиновник напомни на д-р Ямаширу, че все още е под клетва, той потвърди, че разбира и седна изправен на мястото на свидетеля. Беше среден на ръст жилав човек малко над петдесетте, добре облечен в тъмносив костюм и с модерна пъстра вратовръзка. Поведението му издаваше очакване и дори нетърпение. Когато забеляза пациентката си Катрин Хановър на масата на защитата, той й кимна приятелски, макар и дискретно.

Харди забеляза това и се надяваше някои от съдебните заседатели също да са го видели. Държеше в ръка някакви листове — протоколите от предния път, когато д-р Ямаширу бе прекарал на свидетелското място почти два часа. Беше ги прегледал тази сутрин на масата в трапезарията си, след като бе станал един час преди зазоряване. Сега в съдебната зала той бе застанал на три метра пред свидетеля и леко му се поклони.

— Д-р Ямаширу, тъй като мина известно време, откакто дадохте показания, бих искал накратко да припомня същината на казаното от вас, когато бяхте тук за последен път. Миси Д’Амиен няколко пъти е била на преглед във вашия кабинет в периода между…

Съвсем накратко, но достатъчно подробно, за да освежи паметта на съдебните заседатели, които вероятно като самия него бяха проспали част от предишните показания на Ямаширу, Харди доведе свидетеля до настоящия момент.

— И вие заключихте, докторе, че въз основа на вашия опит и познания данните от зъболекарския картон на Миси Д’Амиен, изготвен във вашия кабинет, отговарят съвсем точно на особеностите на жената, станала жертва на пожара по това дело, така ли е?

— Да, така е.

— Точно?

— Съвсем точно. Няма никакво съмнение.

— Благодаря ви, докторе. — Харди тайно си пое дълбоко дъх, докато отиваше към масата на защитата, където Катрин го гледаше с лазерна напрегнатост, смесица от страх и надежда. Не беше имал време да се срещне с нея, преди днес да влязат в залата, а дори и да бе имал време да поговори с нея в килията, не беше сигурен дали би й разкрил плановете си. Докато не се получеше, просто не искаше да й вдъхва напразни надежди.

Той се върна отново на мястото си пред свидетеля и каза:

— Докторе, вие лично ли лекувахте Миси Д’Амиен?

— Не.

Дори през защитната преграда Харди долови изпълненото с очакване шумолене на публиката, но не се осмели да направи пауза:

— Не сте били личният й зъболекар?

— Не лично. Тя дойде в кабинета ми, но работата беше извършена от д-р Кевин Лий.

— А д-р Кевин Лий все още ли работи при вас?

— Не, той разкри свой собствен кабинет в Сан Матео преди година.

— Спомнете си добре, докторе. Помните ли някога лично да сте се срещали с Миси Д’Амиен?

Двайсет секунди бяха нужни на Ямаширу, цяла вечност в съдебната зала.

— Не, не съм се срещал с нея.

— Но въпреки това разпознахте нейния картон.

— Да, разполагах с картона. Проучих го. Той беше на нейно име.

— Благодаря ви, докторе. — Когато се върна на масата на защитата, Харди се пресегна и стисна ръката на Катрин, след това се изправи и се завъртя. Приближи се до масата от дясната страна на ложата на съдебните заседатели, където се намираха номерираните и надписани веществени доказателства на обвинението и на защитата. Взе оттам оригиналната голяма снимка на Миси Д’Амиен, която беше използвал по време на разпита на Максин Уилис като доказателство на защитата А. Обърна се и застана с лице към съдийката:

— Бих искал да уведомя съда, че държа снимката, която по-рано бе представена като веществено доказателство на защитата А. Бих искал да я дам на съдебните заседатели, ако ми позволите.

Харди напрегнато изчака, докато снимката безмълвно се придвижи по предната редица от шестима души, след това обиколи и задната редица — мъж, жена, мъж, мъж. Накрая се върна обратно в ръката му.

Отново си пое дъх, за да успокои нервите си, които направо дрънчаха, той се приближи право към ложата на съдебните заседатели.

— Д-р Ямаширу, бихте ли погледнали внимателно тази снимка и бихте ли казали на съдебните заседатели кой е на нея?

— Да. Това е Миси Д’Амиен.

— Докторе, откъде знаете, след като никога не сте я виждали?

— Ами защото инспектор Кунео ми каза, че това е тя, когато за пръв път ми показа снимката й, а освен това снимката й беше публикувана във вестниците.

— Моля ви да си помислите, докторе. Когато инспектор Кунео ви показа тази снимка, той ви показа само нея, така ли?

— Да, сигурен съм, че беше така.

— И не ви попита дали това е Миси Д’Амиен, просто ви каза, че е тя, така ли?

— Да.

— Така че, докторе, вие просто се потвърдили онова, което инспекторът вече е знаел, така ли?

— Да.

— Докторе, ако ви кажа, че предишният ви служител, д-р Лий, който всъщност е работил с пациентката, ми каза снощи, че това не е човекът, когото той е познавал като Миси Д’Амиен, ще имате ли някакви основания да се усъмните в думите му?

Ямаширу отново направи пауза:

— Не.

Зад Харди из залата се разнесе осезаемо учудено възклицание. Той чу въздържаното възклицание „О, боже“ на Катрин, а един от съдебните заседатели изруга тихо. На мястото си Браун за миг изглеждаше като ударена.

Само че Харди не се наслади на момента. Трябваше да затвърди нещата заради съдебните заседатели.

— Доктор Ямаширу — каза той, — моля ви отново да погледнете снимката. И още веднъж ще ви попитам, извън всичко, което сте чели или са ви казали, познавате ли тази жена?

— Не.

— Виждали ли сте я преди?

— Не, струва ми се.

— Била ли е лично ваша пациентка?

— Не.

Изведнъж Харди усети как бремето се смъква от плещите му. Той си пое въздух, издиша и се обърна към съдийката:

— Ваша Чест, защитата иска да включи д-р Лий в списъка на свидетелите си.

 

 

Катрин сграбчи ръката му, когато той се върна на масата на защитата.

— Как е възможно? — попита тя. — Какво означава това? — Вдигна ръката му към устата си я целуна. — Благодаря ти, благодаря ти.

Харди свали и двете й ръце отново на масата и силно ги притисна със своите.

— Спокойно, спокойно. Все още не е свършило.

Навсякъде около тях в съдебната зала и в ложата на съдебните заседатели беше настанала бъркотия и Браун удряше с чукчето, за да въдвори ред в залата. От лявата страна на Харди Роузън се беше изправил, сякаш се канеше да зададе някакви въпроси на д-р Ямаширу, само че още не се бе отдалечил от масата на обвинението. До него Кунео се бе срутил и бе скрил ръце между главата си. Тезата им внезапно беше рухнала и всички в съдебната зала знаеха това.

Роузън метна един поглед на Харди, след това отново насочи очи напред. Постепенно редът беше възстановен и Браун като че ли се сети, че все още има човек на свидетелското място.

— Господин Роузън, имате ли въпроси? — попита тя едва ли не благо.

Стъписан, Роузън отвори уста да каже нещо, но не можа да издаде нито звук.

Харди съзря сгоден случай и реши да се възползва. Обикновено до голяма степен като жест проформа, защитата отправяше вербално искане за пряко издаване на оправдателна присъда при изчерпване на изложението на фактите на обвинението. Тази молба 1118.1 искаше от съдията да отсъди, че обвинението не е представило достатъчно убедителни доказателства, за да докаже тезата си. Ето защо, без да се налага защитата изобщо да поднася доказателствата си, обвиняемата трябваше да бъде освободена. Само че на практика освобождаването на обвиняем по този начин ставаше твърде рядко.

Все пак понякога се случваше. Имаше предостатъчно прецеденти и Харди смяташе, че ако ще иска пряко отсъждане, трябва да го направи сега. В крайна сметка Катрин беше обвинена в убийството на Миси Д’Амиен. Ако тя не беше жертвата в този случай, ако всъщност изобщо не беше сигурно, че Миси изобщо е мъртва, както изглеждаше, тогава обвиненията срещу Катрин губеха силата си. И което беше още по-хубаво, неправилното разпознаване на една от жертвите подчертаваше некадърността и дори предразсъдъците на първоначалното полицейско разследване.

След като не можеха да установят както трябва дори самоличността на жертвата, как съдебните заседатели можеха да повярват на всичко останало, което им предлагаха?

Затова Харди вече се беше изправил, съдийката кимаше с глава и даде знак с ръка на адвокатите да се приближат към масата й.

 

 

В относителното спокойствие на ресторанта на Лу Гърка Харди и Глицки седяха в задното сепаре около час и половина преди да пристигне тълпата за обяд. Харди топеше една топла плоска питка във версията на Лу за сос цацики, която включваше соев сос и лютиво чили, примесени с обичайното кисело мляко, чесън и краставички, и по някаква причина получената смес беше вкусна.

— Ти си виновен — каза Харди. — Ако не беше се вайкал толкова, че трябва да свидетелстваш…

— Не съм се вайкал.

Харди изимитира гласа му:

— Ако свидетелствам против ченге, другите униформени вече няма да ме харесват. — Отчупи си още хляб. — За да ти спестя цялото неудобство, трябваше да измисля нещо.

— Добре, обаче как ти хрумна?

— От колата.

— От колата ли?

Той кимна:

— Винаги съм твърдял, че там е ключът. Ако я беше намерил по-рано… но по-добре късно, отколкото никога, нали? Сигурен съм, че си направил всичко по силите си.

Глицки не възнамеряваше да се хване на въдицата му.

— Какво за колата? — попита той.

— Била е вдигната от улицата пред апартамента на Миси.

— Така е и какво?

— Значи тя я е откарала до там.

— Да. И?

— Ако е умряла в къщата на Стайнър Стрийт, колата й щеше да остане някъде наблизо да Аламо Скуеър, където я е била паркирала и където семейство Уилис са я видели да се качва в нея.

— Не. Те казват, че са видели Катрин.

— Така казват, обаче грешат. Била е Миси. Поне така допускам. Всъщност не може да е бил друг. Само че не бях напълно сигурен, докато не разговарях с Ямаширу, след това не открих доктор Лий, не отидох в дома му снощи и не му показах снимката. Всъщност носех и други снимки на Миси, а Ямаширу не я позна на нито една от тях. Просто исках да разпитам Ямаширу, преди Кунео да го накара да си „спомни“, че е виждал Миси в кабинета си.

— А след като тя не е била убитата при пожара, значи не е и жената, която са разпознали по зъбите.

— Точно така.

— Значи тя го е направила. Миси.

— Твърде вероятно е — каза Харди. — След това е офейкала с парите.

— Имаш ли представа защо?

— Реших, че може да оставя и ти да свършиш някаква работа. Това е работа на полицията. Както несъмнено знаеш, аз се занимавам само с абстрактни и възвишени разсъждения.

Глицки не го винеше, че малко се надува. Смяташе, че си е заслужил това право.

— И как стоят нещата сега? Пряко отсъждане?

— Браун решава. Технически погледнато, не трябва да го дава. Молбата е свързана само с доказателствата на обвинението и дали с тези доказателства може да се издаде присъда. Ямаширу каза само, че не знае дали снимката е свързана с картоните на пациентите в кабинета му. Данните от картона са на името на предполагаемата жертва, а д-р Лий все още не е дал показания. Обаче всички знаят какво предстои, а Браун е толкова ядосана на Роузън и на Кунео, че може просто да дръпне спусъка. Но дори да не удовлетвори молбата, съдебните заседатели ще знаят, че полицейското разследване е било съвсем некадърно, да не кажем изцяло скалъпено.

ГРАДЪТ ГОВОРИ

ДЖЕФРИ ЕЛИЪТ

 

Голямата новина от Съдебната палата от този седмица е бомбата, която пусна съдебният стоматолог (т.е. зъболекар) Тошио Ямаширу по време на процеса за двойно убийство срещу Катрин Хановър. Доктор Ямаширу вече даде показания за установяването на самоличността на жената жертва, чието тяло бе намерено, обгорено до неузнаваемост, заедно с тялото на Пол Хановър в дома му на Аламо Скуеър миналия май. Приятелката на Хановър, Миси Д’Амиен, е била една от пациентките в кабинетите на д-р Ямаширу и след като сравни данните от зъболекарския й картон със зъбите на починалата жена, той ги обяви за еднакви.

Във вторник сутринта обаче адвокатът защитник Дизмъс Харди отново призова свидетеля за кръстосан разпит. По време на този разпит Харди му показа снимка на Миси Д’Амиен от архивите на „Кроникъл“ и попита дали д-р Ямаширу познава жената от снимката. Той не можа да я разпознае и заяви, че не е имал личен контакт с нея. Пациентката му, която също се е нарекла Миси Д’Амиен, несъмнено е починалата жертва, само че явно тя не е била жената, сгодена за господин Хановър.

Често разпознаването по зъбите е единственият начин да се извърши разпознаване на тяло, което не може да бъде идентифицирано по друг начин. След сензационните си показания д-р Ямаширу подчерта пред съдебната зала, че стоматологът патолог прави заключение само за това дали особеностите на зъбите на жертвата съвпадат с тези от медицинския й картон. „Установяването на истинската самоличност на индивида всъщност е задължение на полицейския инспектор, водещ разследването, сержант Дан Кунео — обясни Ямаширу. — А той е допуснал грешка“.

Съдия Мариан Браун прекрати по-нататъшното разглеждане на делото, докато вземе решение по молбата на господин Харди за снемане на всички обвинения срещу клиентката му, която — понеже двойното убийство представлява утежняващо вината обстоятелство — беше изправена пред възможността да получи доживотна присъда без право на условно освобождаване.

Остава да се намерят отговорите на два логични въпроса: при положение, че Харди е прав и че мъртвата жена не е Миси Д’Амиен, коя е убитата? И къде е Миси Д’Амиен?

 

 

В крайна сметка лично прокурорът, Кларънс Джакман, се яви пред Браун, преди тя да вземе решение по молбата по член 1118.1.

— Ваша Чест — каза той, — предвид на новите доказателства, представени по случая, обвинението оттегля…

За Катрин изпитанието приключи.