Джон Лескроарт
Мотивът (16)

16

Харди паркира под кабинета си, на мястото на старши съдружник до асансьора. Умът му беше другаде, докато влизаше в асансьора и се возеше нагоре, без да съзнава, че по силата на някакъв отдавна забравен навик е натиснал копчето за третия етаж. Там работеше, преди да стане старши сътрудник. Сега партньорът му Уес Фаръл ползваше предишния му кабинет. Вратата на асансьора се отвори, Харди излезе в коридора и за момент спря, чудейки се къде се намира.

— Чудесно! — каза си той.

Почука на вратата на Фаръл и понеже не получи отговор, докато минаваше покрай нея, заслиза по стълбите към главното фоайе — към мястото на Филис, Солариума, предишния кабинет на Дейвид, запазен непокътнат в съседство на неговия, след който беше кабинетът на главната секретарка Норма. От дясната му страна имаше дълъг коридор, в края на който се намираше бърлогата на третия съдружник във фирмата — Джина Роук. Зад вратите на малките си стаички се трудеха осмината стажанти във фирмата. Харди допусна, че повечето, ако не и всички вече са на работните си места, макар да бе едва осем без няколко минути. Човек не можеше да натрупа 2 200 работни часа годишно, ако не се натоварва пълноценно всеки ден. Филис все още я нямаше на рецепцията — тя идваше в осем и половина, — затова Харди се запъти направо към резбованата врата на собствения си кабинет и с учудване завари там Фаръл, без сако и вратовръзка, да хвърля дартс.

— Знам какво ще кажеш — заяви Фаръл.

— Така ли?

— Да. Ще кажеш, че си зает и че нямаш време за детинщини. Процесът ти започва днес.

Харди се плесна с ръка по челото:

— Днес ли! Мамка му! — Запъти се към бюрото и стовари отгоре дебелото си куфарче. — Всъщност знам, че е днес. — Отвори закопчалките и започна да вади папките. Усмихна се леко — не особено убедително. Много харесваше Уес, но той невинаги работеше като него и понякога присъствието му по-скоро го разсейваше, отколкото му помагаше. — Е, кажи ми какво има с десет думи или дори с по-малко.

— Днешната фланелка.

Хвърли последната стреличка, когато Харди влезе, и сега се бе обърнал, за да го види какво прави. Широко усмихнат, Уес беше разкопчал ризата си. Всъщност това беше почти ежедневен ритуал и Харди установи, че искрено се усмихва. Уес се гордееше, че притежава една от най-пълните и непрекъснато растящи колекции на света от фланелки с надписи, които носеше под адвокатската си маскировка. Днешният надпис гласеше: ОТГЛЕЖДАЙТЕ ДРОГАТА си САМИ/ПОСАДЕТЕ си СВОЙ ЧОВЕК.

— Сам ми я подари — осведоми го той, — а това обяснява защо обичам тази жена. — Закопча се. — Както и да е, реших, че може би имаш нужда от малко хумор, преди да се запътиш към съда.

— Може би — съгласи се Харди. — Мина ли оттам на път за кантората?

— Не, а ти?

Харди кимна:

— Трийсет и седем подвижни телевизионни станции, можеш ли да повярваш? Направо не може да се стигне до Брайънт. Отклоняват движението три пресечки по-нагоре. — Харди погледна часовника си. — А процесът започва чак след час и половина. Ще бъде същински цирк.

Фаръл седна на дивана и се зае да връзва вратовръзката си.

— Може би не е трябвало да излизаш с нея. Искам да кажа, ако си искал да не допускаш тези отвратителни лъжи да си появяват по вестниците.

— Къде беше, когато бях на седемнайсет?

— Аз тръгнах на срещи много след тази възраст, така че едва ли бих могъл да ти дам добър съвет.

— Смешното е, че Франи ми каза същото.

Бърз и сериозен поглед:

— Тя добре ли приема нещата?

— Направо страхотно. — Харди се настани на мястото си. — Макар че едва ли е очарована от историята за адвоката Ромео, която явно ужасно допада на вестниците. А на децата им харесва още повече. Когато сме насаме, Винсънт непрекъснато ме нарича Ромео, което направо ме влудява. Ако го чуе Бек, направо няма спиране. Страхотно си прекарваме. А какво ще кажеш за миналата седмица, „Любовно гнезденце в затвора“? Чете ли?

— Стори ми се много готино за възрастен човек като теб.

— Да, бива си ги тези типове от „Инкуайърър“.

— Честно казано, чудех се къде е било това „любовно гнезденце“. Само че реших да не те питам, защото сигурно си прекарал там много интимни мигове и едва ли ще ти се говори. Твърде лично е.

— Толкова много, толкова много. Всъщност става дума за стаята за посещения на първия етаж в затвора — каза Харди, като имаше предвид антисептичната, ярко осветена стаичка със стъклени стени в съседство със стаята за посещения, където адвокатите се срещаха с клиентите си. — Там сме били „изконсумирали“ любовта си. Само че за да събудиш страстта у себе си на това място, трябва да имаш наистина страхотно въображение. По-голямо дори от това на типовете от „Инкуайърър“.

Уес вече бе вързал вратовръзката си, изправи се и взе сакото си.

— А сега започва сериозната част, нали? Мога ли да направя нещо, за да ти помогна у дома? Може би Сам…

— Не, вече ти казах, че сме добре — поклати глава Харди. — Всъщност много неща в брака ни се промениха — тя се преструва, че това не я притеснява, а аз — че оценявам разбирането, което проявява. Много е специално, обаче какво мога да направя? Вече е твърде късно.

— Можеш да се молиш процесът да бъде кратък.

— Молитвата винаги носи утеха — каза Харди. — Може наистина да се помоля.

 

 

Двайсет минути по-късно той излезе от кантората си, заобиколен от шумна тълпа хора, които му пожелаваха успех. Това беше много важно дело за кантората и всички съзнаваха значението му. Навън все още беше ужасно студено, но Харди не възнамеряваше да се мъчи с почти невъзможната задача да паркира близо до Съдебната палата, защото дори за двайсет долара на ден нямаше да успее да стигне по-близо до съда, отколкото беше в кабинета си, а и освен другото трябваше да се справи с глутницата репортери. Не, загърна се в дългото си палто, нахлузи ръкавиците си и реши да измине пеша дванайсетте пресечки дотам, понесъл десеткилограмовото си куфарче, и да се изплъзне на повечето репортери, като влезе през задната врата близо до ареста.

Само че преди това трябваше да отиде в ареста за предварителната среща с клиентката си. През тези месеци бе свикнал да вижда Катрин, облечена в познатия оранжев гащеризон, затворническата й униформа, затова тази сутрин, когато тя влезе в „любовното гнезденце“ с ниски обувки, елегантна сива пола и подходяща блуза, обеци, грим и червило, той стана от мястото си. Срещна погледа й и кимна одобрително:

— Чудесно, това върши работа — каза той.

Надзирателката, която беше придружила Катрин от съблекалнята, затвори вратата зад гърба й. Клиентката му направи една-две крачки в стаята към него и се закова на място.

Нещо в неподвижността й му се стори като фалшиво смела поза, но тя успя да наподоби усмивка.

— Ако някога ти омръзне да бъдеш адвокат, мисля, че те очаква кариера като дизайнер на дамско облекло — каза тя.

Харди бе успял да постигне известен пробив със съдийката, която бе пощадила достойнството на Катрин и й бе позволила да се преоблече в нормални дрехи на горния етаж вместо в килията до съдебната зала. Харди се бе свързал с добрия съпруг Уил и той бе изпратил три кутии с дрехи, обувки и бельо, само че те вече не й ставаха, защото бе ужасно отслабнала в затвора. Затова се наложи Харди да си запише мерките й и няколко седмици преди процеса прекара почти цял ден в „Нейман Маркъс“, за да попълни гардероба й.

Оказа се, че този искрен и практичен ход предизвика няколко последици. Първо, Харди не разбираше много от женска мода, само че бившата му съпруга Джейн Фаулър все още се изявяваше в тази област — тя от години пазаруваше от И. Манин. Двамата не бяха особено близки, но няколко пъти годишно обядваха заедно, колкото да поддържат връзка. Когато той я попита дали ще му направи услуга и ще го придружи по време на покупките, тя се съгласи.

Би могъл да се досети какво ще се случи по-късно, ако се бе замислил. Само че той все още не бе обхванат от чак такава параноя, а и може би това никога нямаше да се случи, че да осъзнае напълно какво става във връзка с това дело. Няколко репортери от различни таблоиди го проследиха по време на пазаруването. Един от тях не просто го бе снимал как държи някакъв сексапилен сутиен, но в статията към снимката пишеше, че Харди е купил дрехите с кредитната карта на фирмата, с което искаха да покажат, че ги е купил със собствени средства. Макар че той щеше да включи покупките в редовно изготвяния списък за вложените работни часове и за направените разходи, който пращаше на Уил Хановър, статията направи покупката подозрителна.

А като връх на всичко Джейн се бе появила зад него на снимката със сутиена. Ромео не просто се забавляваше с клиентката си, но се бе хванал и с бившата си жена. Франи хареса тази част почти толкова, колкото собствената си снимка — облечена с небрежен екип за джогинг, с разчорлена коса и някак разсеяно и притеснено изражение, понесла торби с покупки. Надписът под снимката гласеше: „Смела, но безпомощна“.

Харди поклати глава, за да прогони спомена. Пред него Катрин изпълни малък свенлив пирует:

— Наистина ли изглеждам добре?

— Повече от добре.

Тя въздъхна, след това вдигна глава към тавана и въздъхна отново. Обърна се към него, примигвайки:

— Днес няма да плача и да си развалям очите.

— Точно така. Не го прави. Ще бъде грешка.

Известната реплика на Никсън от епохата на Уотъргейт предизвика усмивката й, достатъчна, за да възпре застрашително напиращите сълзи.

— Просто си мислех, че едва ли някога отново ще облека такива дрехи.

— Ще го правиш непрекъснато, Катрин. Само почакай.

— Наистина ли мислиш така?

С повече убеденост, отколкото наистина усещаше, Харди отговори:

— Ти не си го извършила. Съдебните заседатели няма да те осъдят. Ще видиш. Системата наистина работи.

— Иска ми се да повярвам в това, но ако е така, как изобщо се озовах тук?

Сега бе ред на Харди да се усмихне престорено смело:

— Заради една съвсем мъничка техническа грешка. Лошо ченге. Сега сме във версията, при която дефектът ще бъде отстранен. Готова ли си?

— Готова съм.

— Добре. Трябва да ти напомня, че следващия път, когато се видим, вече ще бъде пред съдебните заседатели. Благодарение на вечно бдителните ни медии някои от тях ще си мислят, че между нас има нещо. Затова е важно наглед помежду ни да има професионална дистанция. Франи ще бъде в залата. Уил също… Не, не с това изражение. Той трябва да е там. Много е важно съдебните заседатели да видят, че съпругът ти те подкрепя, че въпреки всичко той трябва да вярва, че си невинна.

— Въпреки всичко, което е казал за мен. И което е направил.

— Въпреки всичко това — кимна Харди — той е наш свидетел. Няма какво да каже за самото престъпление. Той е твоя съпруг. Не могат да го заставят да свидетелства против теб.

— Мразя го.

— Струва ми се, че ми спомена за това, но сега няма значение. Той ще бъде там, а за съдебните заседатели е добре да го видят и да знаят, че си с него.

— Но аз не съм.

— Точно така. Обаче това няма значение.

Тя затвори очи и за миг сякаш щеше да рухне. След това се изправи, отвори очи, вирна брадичка и грейна в лъчезарна усмивка:

— Невинна съм — каза тя. — Няма от какво да се страхувам.

— Точно така. Да вървим да ги разбием. Ще се видим в залата.

Стояха на половин метър един от друг и сега Катрин се приближи към него.

— Дизмъс, искам да ти кажа, че съзнавам колко трудно е било за теб всичко. Имам предвид в личен план. Никога не съм искала…

— Не си виновна. Всичко е наред.

Тя се приближи още, положи глава на гърдите му и се отпусна. Внимателно и деликатно той я обгърна с ръце и леко я прегърна. За пръв път се прегръщаха. Катрин обгърна гърба му с ръце и го притисна по-силно. Отново изгуби самообладание.

Той я потупа по гърба, отдалечи я от себе си и целомъдрено я целуна по бузата. Без да каже нито дума повече, взе куфарчето си, приближи се към вратата, почука на надзирателката и излезе.

 

 

Съдебната зала беше номер 21 на третия етаж на Съдебната палата. Харди вече много пъти бе влизал тук и всеки път оставаше разочарован от липсата на величественост. Преди повече от двайсет години общината беше инсталирала допълнителна охранителна система за процеса срещу Дан Уайт, който бе застрелял кмета Москоун и градския съветник Харви Милк в кабинетите им в кметството. Сега тежки врати и бронирани стъкла деляха галерията за публиката от предната част на зала 21. Ако не бяха тези подобрения, залата преспокойно минаваше за типичната класна стая в едно недостатъчно финансирано училище.

Пред мястото на съдията Харди седна зад едно обикновено библиотечно бюро от светло дърво в лявата част на безличната съдебна зала без прозорци, осветена от луминесцентни лампи. Противниците му в този процес — прокурорът Роузън и разследващият инспектор Кунео — седяха зад същото такова бюро на три метра от дясната му страна. Зад тях се намираше лакираната ложа от шперплат за съдебните заседатели.

Предния ден бяха приключили с избора на съдебни заседатели и сега в ложата седяха четирима мъже и осем жени, трима от които бяха афроамериканци, двама азиатци, двама латиноамериканци и петима бели; един зъболекар, един гимназиален учител, три домакини, общински служител, компютърен техник, двама продавачи, трима в процес на смяна на работата. 8 продължение на девет работни дни Харди непрекъснато пресмяташе евентуалните непредвидими рискове, свързани със състава на съдебните заседатели. Вече бяха тук, а той бе направил всичко по силите си. Остана дори много доволен от избора на някои от хората, но въпреки това му се искаше да може да започне отначало. Само че нали винаги ставаше така — имаше неща, които просто няма откъде да знаеш или да предусетиш.

Влезе в залата през задната врата, като мина през коридора покрай кабинета на съдията, за да избегне репортерите и общата лудница, и след като се озова на бюрото си, си позволи да се извърне леко и да срещне погледа на съпругата си. Франи седеше на първия ред, на първата седалка до пътеката, редом до техния приятел, журналиста Джеф Елиът, който списваше рубриката „Градът говори“, Франи не идваше често в съдебната зала заедно с Харди, но когато имаше големи процеси, се стараеше да присъства на встъпителната и на заключителната му реч. Той срещна погледа й, сложи ръка на сърцето си и го потупа два пъти — тайният им сигнал. Тя направи същото.

Зад нея и Елиът цареше истинска лудница.

Всичките дванайсет реда, осем от които с дървени седалки като в театър, бяха изцяло заети предимно с представители на пресата. Харди видя и доста хора от кантората си, които бяха дошли като морална подкрепа, но освен тях забеляза и неколцина други адвокати от сградата, както и доста многолюдна тълпа от обикновени хора и смахнати, които не пропускаха съдебен процес. Сега, преди влизането на съдията, всички говореха едновременно.

От страна на Харди, Уил Хановър беше седнал заедно с другите възрастни членове от семейството си, които не можеха да бъдат призовавани като свидетели на обвинението — двете снахи на Катрин и техните съпрузи. Харди си каза, че колкото и да бе невероятно заради показанията, които бяха дали пред Кунео, Бет и Арън, както и Уил, все още мислеха, че са на страната на Катрин. Въпреки твърденията си пред полицията в подкрепа на обратното, явно никой от тях всъщност не вярваше, че Катрин е виновна. Да, тя знаеше къде Пол държи пистолета си. Да, тя се притесняваше заради наследството. Да, тя неведнъж бе повтаряла, че някой трябва да убие Пол и Миси. Те или не съзнаваха значението на показанията си, или не разбираха причинно-следствената връзка, но въпреки това чрез присъствието си на страната на Катрин в съдебната зала щяха да бъдат доказателство от плът и кръв, че все още са загрижени за нея — а в огромната смътна неизвестност, каквато представляваше колективното съзнание на съдебните заседатели, това може би съвсем не беше лошо.

Кунео, разбира се, седеше извърнат назад на масата на обвинението и бъбреше непрекъснато с двама заместник-прокурори от горния етаж, слезли долу специално за представлението и седнали на първия ред. Но ето че изведнъж приставът отривисто се изправи от лявата страна на практичното бюро на съдията.

— Всички да станат. Започва заседанието на двайсет и първи състав на Върховния съд на Калифорния под председателството на Нейна Чест съдия Мариан Браун. Моля, изключете мобилните си телефони и пейджърите, седнете и запазете спокойствие.

Без никаква показност Браун зае мястото си още преди приставът да завърши встъплението си. Тя намръщено изгледа залата, като че ли беше изненадана от броя на хората, след това се обърна към пристава и кимна. Той също кимна в отговор и на свой ред се извърна към втория пристав, който стоеше до задната врата на съдебната зала, отдясно на Харди. Вече бяха прочели номера на делото и обвинението в двойно убийство при особено жестоки обстоятелства, когато преди доста време бяха започнали да подбират съдебните заседатели. Затова днес нямаше почти никакви формалности — трябваше просто обвиняемата да влезе в залата и да се изправи пред обвинителите си.

Вратата се отвори и Катрин Хановър се появи, съпровождана от леко електрическо пращене от залата. Загубата на седем килограма не бе навредила на външността й. Нито пък лекият грим, едва забележимото червило, елегантните дрехи. На студената луминесцентна светлина в залата тя сякаш искреше и Харди не беше съвсем сигурен, че това е добре. Хубавата външност можеше да се окаже и опасна. Той погледна към съдебните заседатели и изведнъж му се прииска да бяха осем мъже и четири жени, а не обратното. Дори дванайсет мъже, всичките по-възрастни и зрели.

По време на избора на съдебните заседатели той се опитваше да се убеди, че избраните жени са с традиционна нагласа и поради това ще се отнесат много подозрително към Миси Д’Амиен и към нейното неизвестно и поради това спорно, цветисто и потенциално опасно минало. От друга страна, сега внезапно си даде сметка за това и появата на Катрин днес в съда затвърди убеждението му — тези жени вероятно трудно щяха да се отъждествят с тази привлекателна дама, за която шестцифреният доход на съпруга й не бе достатъчен, за да поддържа желания стандарт на живот. В крайна сметка той остави в състава всички представителки на нежния пол, защото сметна, че жените, поне като тези, които бе избрал, ще се по-склонни да повярват, че наистина е имало сексуален тормоз. Сега обаче вътрешно потръпна, защото се уплаши, че може да е допуснал огромна грешка.

Откъсна поглед от съдебните заседатели и го насочи отново към клиентката си. Изправи се и дръпна стола до себе си за нея, доволен, че тя очевидно бе забелязала съпруга си и роднините си сред публиката и ги поздравяваше.

След това седнаха.

— Как се справяш? — прошепна й Харди.

— Добре.

Съдийката тропна с чукчето си, за да успокои жужащата зала, и се обърна към масата на обвинението.

— Господин Роузън, готов ли сте от името на народа?

— Да, Ваша Чест.

— Господин Харди?

— Да, Ваша чест.

— Добре, господин Роузън, можете да започвате.

 

 

Крис Роузън беше професионален прокурор с девет години стаж и със специализация в областта на палежите. През това време беше прокурор в три процеса за убийство и десетина за палеж, четири от които бе спечелил безусловно, а в останалите случаи бе получил по-ниски от исканите присъди за дългогодишен затвор. Затова нямаше да излъже, ако каже, че никога не е губил дело, което в този толкова либерален град беше достоен за завист и почти нечуван рекорд. Може би победите на Роузън невинаги бяха съвсем чисти, но Харди знаеше истината от пристрастието към защитата в Сан Франциско — разбира се, това беше един от факторите, намесени в този случай, за който беше много благодарен. Все пак той не му носеше кой знае каква утеха, докато наблюдаваше как младият му опонент с хубава външност се изправя с тиха самоувереност и със съпътстващо я приветливо поведение.

— Добър ден, госпожи и господа — започна той, — събираме се днес, а и през следващите няколко дни през седмицата — да се надяваме, че няма да продължи твърде много седмици, — за да изслушаме доказателствата за убийството на двама души, Пол Хановър, адвокат от Сан Франциско, и неговата годеница Миси Д’Амиен.

Харди забеляза, че Роузън действа както се очакваше — играеше кротко. Не назоваваше мъртвите безличностно като „починалите“ или дори „жертвите“. По-скоро ги представяше като истински, живи хора, преди да бъдат убити. Прокурорът продължи да говори на съдебните заседатели със сериозен и приятен глас:

— В сряда на дванайсети май миналата година някой е подпалил дома, в който са живеели Пол Хановър и Миси Д’Амиен. Пожарникарите, които са отишли да се борят с огнената стихия, са открили труповете на мъж и на жена, обгорени до неузнаваемост, във фоайето на къщата. Под едното от телата е имало подпъхнат пистолет. И двете жертви са били простреляни в главата. Доказателствата ще покажат извън всяко съмнение, че нито една от раните не е нанесена собственоръчно от жертвите. Нито един от двамата не се е самоубил. Тези хора са били убити в дома си, а убиецът е запалил пожара с надеждата да унищожи доказателствата, които ще свържат него или нея с престъплението.

Роузън спря, за да се съвземе, защото тези зловещи и драматични събития можеха да разстроят психиката на всеки що-годе чувствителен човек. Той се прокашля, извини се на съдебните заседатели — „само за момент“ — и направи няколко крачки към бюрото си, където Кунео побутна чашата с водата към ръба на масата. Роузън отпи, отново прочисти гърлото си и пак се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, ние ще ви докажем, при това извън всякакво съмнение, че човекът, произвел изстрелите в главата на всяка от жертвите, е обвиняемата в това дело, снахата на господин Хановър, Катрин Хановър. Извършила го е по една съвсем прозаична и често срещана причина — господин Хановър е възнамерявал да промени завещанието си и да направи Миси Д’Амиен своя единствена наследница. Направи ли това, наследството му в размер на почти петнайсет милиона долара е щяло да отиде в ръцете на Миси и обвиняемата е щяла да остане без дял от него.

Според показанията на обвиняемата пред полицията в деня на смъртта си господин Хановър й е казал, че възнамерява да промени завещанието си в полза на Миси преди датата на сватбата им, вероятно още през следващата седмица. Подтикната от признанието за промяната в плановете му, обвиняемата е решила да убие господин Хановър, преди той да успее да промени завещанието си.

На това място Роузън се обърна към Катрин, като показа с езика на тялото си и с тона си, че за него е много мъчително да отправя подобни обвинения към друго човешко същество. Само че тя сама си е навлякла това на главата, колкото и да му се иска да не е така. Едва ли не неохотно той повдигна длан, докато не изпъна изцяло ръката си, а показалецът му трепереше от овладяно възмущение:

— И тя наистина го застреляла. Тласкана от сляпа ярост, в главата. Застреляла и Миси Д’Амиен, защото тя имала лошия късмет да се върне у дома и да бъде в къщата.

Разказването на цялата история явно представляваше огромно бреме за Роузън и той имаше нужда отново да пийне вода. Харди си помисли, че той малко прекалява с представлението за чувствителността, и с радост откри нещо, по отношение на което може да прояви критичност — поне наум. Знаеше, че съдебните заседатели по някакъв начин надушват фалшивите и тактически прекъсвания и че сигурно те са им неприятни. Във всяко друго отношение встъпителната реч на Роузън беше като по учебник — разказваше фактите, които обвинението трябваше и щеше да докаже, без да ги украсява. Той дори бе избегнал потенциално опасната територия за присъствието на Миси в къщата — явно убиецът бе възнамерявал местопрестъплението да изглежда като убийство и самоубийство, което щяло да сложи край на разследването още преди да е започнало. Само че Роузън не обвини Катрин в това. Той избягваше подводните камъни. С неохотно възхищение Харди го остави да продължи, без да възразява.

— Свързаните с делото събития от този трагичен ден са относително ясни и започват да се случват около обяд. Ще ви докажем, че обвиняемата Катрин Хановър е спряла на бензиностанцията на „Валеро“ на ъгъла на улиците Оук и Уебстър, на около три пресечки от дома на Пол Хановър на Аламо Скуеър. Работник на тази бензиностанция ще даде показания, че е видял обвиняемата да слиза от колата си, черен мерцедес-бенц С 100, да налива туба с бензин и да я слага в багажника на колата си.

Според показанията на обвиняемата тя посетила свекъра си по-късно същия следобед, за да обсъди с него финансовото състояние на най-близкото и на по-далечното си семейно обкръжение. Ще ви докажем, че обвиняемата се е върнала в дома на господин Хановър по-късно същия ден. Ще чуете двама свидетели, които ще ви разкажат, че тя е напуснала дома на господин Хановър малко преди да избухне пожарът. Ще научите, че обвиняемата е излъгала полицията за своите действия по това време. Заявила е, че е била сама у дома в тези важни часове. Само че дневникът на собствената й дъщеря я опровергава.

Харди закри устата си с ръка, за да прикрие недоволството си от съдебните заседатели. Въпросът с дневника на Хедър беше може би най-сериозната му загуба по време на предварителните изслушвания. Макар че Харди се бе борил със зъби и нокти против включването на дневника като доказателство, значението и връзката на дневника с процеса просто не подлежаха на съмнение. Затова той щеше да бъде използван като доказателство. В нормалния случай това доказателство нямаше да бъде допуснато — нямаше да има основание за това, — ако Хедър като свидетелка на обвинението срещу собствената си майка не заявеше пред съда, че лично го е написала. Разбира се, това беше сценарий, който Катрин в искрена проява на майчинска загриженост искаше да избегне на всяка цена. Психологическата травма на дъщеря й щеше да бъде огромна. Но Роузън се нуждаеше от доказателството, което означава, че се нуждаеше от Хедър. Затова никой не можеше да го спре да я накара да свидетелства. Единственият изход за Харди оставаше да направи сделка и да се съгласи дневникът да бъде включен без основанието за използването му. Дори без показанията на Хедър обаче това беше горчив хап, който би могъл дори да съсипе клиентката му.

Междувременно Роузън с лекота описваше последните доказателства:

— Накрая ще научите, че същият вид бензин, който е бил използван за запалването на пожара в дома на господин Хановър, съвпада с бензина, намерен по влакната от мокета в багажника на черния мерцедес-бенц С100 на подсъдимата. — Той спря, за да отпие вода за последен път. — Както ви казах в началото, историята е съвсем ясна и аз почти приключих. На дванайсети май миналата година Пол Хановър лично е казал на обвиняемата, че след броени дни тя и цялото й семейство ще бъдат изхвърлени от завещанието му. Щели са да изгубят милиони долари. Тя решила да го убие, за да не допусне да се случи подобно нещо, и да използва собствения му пистолет, който е знаела, че той държи зареден в таблата на леглото в спалнята си. Донесла е бензин, за да запали дома на Пол Хановър и да прикрие следите си. Разполагала е със средствата. Според собственото си признание тя е била в къщата същия следобед и ще чуете свидетелски показания, според които тя отново е била там непосредствено преди да избухне огънят. Удобен случай. — Роузън изпусна малко въздух. — Ще ви покажем и ще докажем извън всякакво съмнение, че Катрин Хановър е убила своя свекър Пол Хановър и Миси Д’Амиен, като ги е застреляла в главата заради пари. Това според законите на щата Калифорния е предумишлено убийство с утежняващи вината обстоятелства и точно това е присъдата, за която ви моля. Много ви благодаря.

 

 

По време на процес за убийство в Калифорния защитникът има право на избор. Той може да произнесе встъпителната си реч или веднага след речта на прокурора, нещо като незабавно опровержение, или може да се изкаже след пълното излагане на позицията на щата. Харди беше силен привърженик на първата възможност, защото беше убеден, че съдебните заседатели до голяма степен оформят общото си становище — впечатлението си за играчите, доверието си към изложението на обвинението, тежестта или евентуалната тежест на доказателствата — още в началните етапи на процеса.

Опитът на Харди сочеше, че докато съдебните заседатели изслушат и видят всички доказателства, дори и ако доказателствената тежест и благонадеждност на всяко от тях е била поставена под съмнение, отречена или злепоставена от бдителния адвокат защитник, те вече се превръщаха в почти непосилно бреме за тях. Затова макар да беше адвокат защитник, Харди не искаше да изпада в отбранителна позиция. Най-малко от всичко искаше да бъде пасивен, да парира ударите на опонента си, без самият той да нанася удари.

Не, процесът беше битка и целта беше тази битка да бъде спечелена, а не просто да се отбраняваш. Ако искаш да спечелиш, трябваше да атакуваш.

Харди знаеше, че стратегията на Роузън е никога да не възразява по време на откритите заседания, защото и той като повечето адвокати вярваше, че това отблъсква съдебните заседатели. Затова имаше предчувствието, че ще може да примеси малко аргументи с простото съобщаване на фактите — всъщност планът му беше да провери колко точно аргументи ще допусне противникът му.

Затова след като смирено и с приятна изисканост поздрави съдебните заседатели, Харди побърза да извади своята артилерия:

— Всички вече чухме разказа на господин Роузън за убийствата на Пол Хановър и на Миси Д’Амиен и аз останах удивен от това, че той използваше фразата „ние ще ви покажем и ще докажем извън всяко съмнение“. Дори самото произнасяне на тези думи от негова страна оказва силно въздействие, нали? Той ви казва, че разполага с доказателства в подкрепа на теорията си за смъртта на Пол и на Миси, които са толкова убедителни, че ще ви убедят извън всяко съмнение, че Катрин Хановър е убила и двамата.

Но нека ви кажа нещо. Той не разполага с нищо подобно. Всъщност няма никакви веществени доказателства, които да доказват присъствието на Катрин в дома на Пол Хановър по време на убийствата или близо до този момент. — Той замълча, сякаш онемял за секунда от огромното значение на думите си. — Сигурно се питате възможно ли е това. Как е възможно щатът Калифорния да е арестувал и да е обвинил Катрин Хановър в отвратителното двойно убийство на нейния свекър и на неговата годеница, ако няма никакви веществени доказателства, които да я обвързват с това престъпление?

Със смаяно изражение той се обърна първо към масата на обвинението, като че ли очакваше отговор на съвсем основателния си въпрос. Тъй като такъв не последва, отново се извърна към съдебните заседатели:

— Това, дами и господа съдебни заседатели, е много хубав въпрос. Защото простичкият факт е, че господин Роузън не разполага дори с едни пръстови отпечатъци на Катрин Хановър, по която и да е част от оръжието на убийството. Няма нищо, което да свързва Катрин Хановър с тубата с бензин, с която убиецът на господин Хановър е подпалил къщата. Той няма, ще го повторя за пореден път, никакви веществени доказателства. Удивително!

Харди спокойно се отправи към собствената си маса, където седеше Катрин. Заимства един от номерата на Роузън и посочи с пръст клиентката си:

— Тази жена е невинна, съвсем невинна по отношение на тези престъпления. Всъщност тя не е виновна за нищо друго, освен че е привлякла вниманието и си е навлякла гнева на полицая, провеждащ разследването на тези случаи, сержант Дан Кунео, като не се е поддала на сексуалните му аванси и е съобщила за тях на неговия началник.

Откъм публиката се надигна ропот. Точно затова бяха дошли репортерите — за секс и за скандали! Похотливи обвинения и интимни тайни.

Харди мълчаливо се наслади за миг на смайването и на яростта на Кунео и на факта, че челюстта на Роузън видимо увисна. Объркан и смутен, макар че вероятно бе допускал, че е възможно въпросът да бъде повдигнат, той просто не беше подготвен обвинението да се появи толкова рано в съдебната зала. Добре дошъл в лигата на големите, помисли си Харди. Беше пуснал първата кръв.

Стана дори още по-добре. Кунео прошепна нещо на Роузън, който със закъснение се изправи на крака:

— Възразявам, Ваша Чест. Доводи.

— Възражението се отхвърля. Той не привежда никакви доводи, господин Роузън. Просто излага своята версия за събитията, както направихте и вие. Точно затова са встъпителните речи. Продължете, господин Харди.

Харди кимна с уважение. Това бе напълно неочаквано. Браун не само бе отсъдила в негова полза, но и открито бе укорила Роузън пред съдебните заседатели. Това допадна на Харди, но не можеше да си позволи да го покаже.

— Благодаря ви, Ваша Чест — каза той. Застана в средата на съдебната зала. Отново се обърна и погледна към масата на защитата. — Преди малко казах, че няма веществени доказателства, които да свързват Катрин Хановър с това престъпление. Нещо повече, няма никакви убедителни доказателства — веществени или някакви други, — че тя е виновна.

Адреналинът определено се покачваше и той усети, че изпитва силно удоволствие, почти тръпка, съзнавайки, че ще позволи на това чувство да го отнесе докъдето си поиска.

— Основните свидетели на обвинението са непоследователни и си противоречат един на друг. Изявленията на клиентката ми са изопачени и са извадени от контекста. Така нареченият мотив е разкривен и преувеличен, а цялата неприятно вонлива смес е получила някаква смътна прилика със съдебно дело вследствие на твърде прибързано и небрежно разследване.

Двама души са мъртви. Доказателствата ще покажат, че се били застреляни смъртоносно. Извън този факт доказателствата на обвинението просто не са достатъчно ясни, достатъчно чисти и достатъчно убедителни, за да докажат, че Катрин е извършила убийство. — Той замълча за момент, вече уверен, че ще успее да пробута и последния си аргумент: — В началото на своята работа вие положихте клетва — обърна се той към съдебните заседатели. — Докато сега Катрин седи пред погледа ви вие трябва да приемете, че това, което ви казах, е истина. Трябва да допуснете, че тя е невинна. Оттук започва всеки процес.

Господин Роузън искаше да ви убеди, че тя не е невинна. Че е замислила и е извършила това двойно убийство с цел финансова облага. Че е виновна, както гласи обвинението. Само че никаква политическа амбиция и никакво желание да бъде приключено едно шумно дело не могат да я направят виновна. Законът в тази страна предполага, че всички обвиняеми са невинни до доказване на противното. Ние ще разчитаме точно на тази презумпция и на вашата клетва.

Срещна погледите на няколко съдебни заседатели, всички до един възхитени. Поне засега ги беше спечелил на своя страна.