Дейвид Балдачи
Цялата истина (93)

92

Шоу бавно се надигна от калта и опря гръб в извития ствол на някакъв бор с плитки корени. Пламъците над смачканата кола в дъното на дерето бавно гаснеха вероятно поради изгарянето на бензина. Преди известно време престана да вика Кейти просто защото прегракна. Започна да се спуска надолу, търсейки опора във всичко което се изпречваше на пътя му. Изобщо не искаше да мисли какво е останало в изгорялото и смачкано купе. За овъглените останки на Кейти Джеймс.

Тихият стон го изненада толкова силно, че той се препъна и за малко не падна върху горящата кола. Тялото рязко се завъртя наляво, очите му се напрегнаха.

— Кейти?

Произнесе името й тихо и с недоверие, сякаш се страхуваше от липсата на отговор.

После улови някакво движение, предизвикано от нещо доста по-голямо от заек или катеричка. Втурна се напред, но почти веднага се спъна и падна. В следващия миг отново беше на крака, носейки се в посоката, от която беше долетяло стенанието.

Кейти лежеше по очи в основата на разлистен дъб вече се мъчеше да се изправи. Шоу коленичи до нея и внимателно я обърна по гръб.

— Господи, вече бях решил, че си мъртва!

Лицето й беше окървавено, ръцете й бяха извити под странен ъгъл. Тя вдигна очи да го погледне, усмихна се, но лицето й веднага се сгърчи от болка.

— Значи не съм умряла?

— Не! — тръсна глава той. — Освен ако и аз не съм умрял. Но май не съм, защото няма място по мен, което да не ме боли. Можеш ли да ходиш?

С негова помощ Кейти успя да се изправи, притиснала дясната си китка.

— Май съм си изкълчила рамото — промълви на пресекулки тя.

Шоу се взря в ръката й. Част от костта на педя под рамото беше пробила кожата и стърчеше навън.

— Господи! — възкликна той. — Трябва бързо да стигнем до някоя болница!

Свали сакото си и го уви около ръката й в нещо като примитивен турникет, който би трябвало да я обездвижи.

— Можеш ли да ходиш?

— Да, ако ми помогнеш — кимна тя.

Голямата му лапа се плъзна под мишницата й, другата се уви около кръста й. Плътно притиснати един в друг, те бавно започнаха да се изкачват.

— Какво се случи? Защо ме изпусна?

— Закачих се за дръжката на вратата и пръстите ми не издържаха.

— Как тогава успя да излезеш?

— Чист късмет. Плъзгайки се надолу, колата се удари в нещо, вероятно скала. Вратата се отвори и аз излетях навън. — Очите й се извърнаха към почернялата купчина метал. — Разминах се на косъм.

— Доста тъничък косъм.

— Шоу… Май ще повърна.

— Карай, държа те.

Той разхлаби хватката си, давайки й възможност да опразни стомаха си.

— Извинявай — засрамено прошепна тя.

— Аз също повръщам, когато имам лошо счупване — направи опит да се усмихне той. На няколко метра от билото до слуха им достигна скърцане на спирачки, последвано от тропот на крака, който бързо се приближаваше.

— Лягай долу, Кейти!

— Шоу, Шоу! Долу ли си? — екна неспокойният глас на Франк някъде над главите им.

— Да, и двамата сме тук — извика в отговор Шоу. — Нуждаем се от помощ, защото Кейти си счупи ръката!

Пет минути по-късно Франк и Ройс ги качиха на джип, който бързо потегли.

— Пендър е мъртъв, но на вас вече ви е известно, нали? — обвинително ги погледна Франк.

— Моля те, почакай до утре, преди да ме захапеш — троснато отвърна Шоу.

— Защо? Утре нещата няма да се оправят.

— Имаш ли представа кой ви отвлече? — обади се Ройс.

— Никаква. Действаха светкавично и удряха здраво. — Очите му загрижено се спряха върху Кейти. — Тя има нужда от спешна помощ!

— Пътуваме към болницата — каза Франк. — Вече телефонирах.

— А ти как разбра къде са Шоу и Кейти? — обърна се към него Ройс.

Франк хвърли кос поглед към Шоу и сви рамене.

— Щастливо предположение.

Телефонът му иззвъня, преди Ройс да успее да каже нещо. В продължение на пет минути слушаше, прекъсвайки човека насреща само с къси ругатни. После изключи телефона и го запрати на пода.

— Предполагам, че това означава лоши новини — промърмори Ройс.

— Ударили са „Пендър и сътрудници“.

— И какво?

— Нула. Заварили мястото напълно почистено.

— Би трябвало да има служители, които да отговарят на въпроси.

— Е, разбира се, че е имало. Но след това, което се случи с Пендър, едва ли някой е проявил особена словоохотливост.

— Все пак би трябвало да ги разпитат — тръсна глава Ройс.

— Ще ги разпитат, разбира се. Но не очаквай кой знае какво.

— Съмнявам се, че друг освен Пендър знае името на третия участник в играта — каза Шоу.

— Как стигна до това съмнение? — попита Ройс.

— Той е мъртъв, какво повече? — извика Шоу. — Какво мислиш, че можем да открием за „Пендър и сътрудници“?

— ФБР ги е ударило бързо и неочаквано — добави Франк. — Според неокончателните заключения става въпрос за специализирана пиар компания.

— Не, те са много повече от това — неочаквано се намеси Кейти. — Те са пием компания. Именно благодарение на тях разбрах какво означава това.

Очите на всички се извърнаха към нея.

— Какво е пием компания, по дяволите? — възкликна Франк.

— Така у нас наричаме премиера — услужливо подхвърли Ройс.

— Не, пием е съкращение на перцептивен мениджмънт поясни Кейти. — Става въпрос за дейност, свързана с фабрикуване на истина в големи мащаби. В наръчниците на Министерството на отбраната се отделя доста място на тази концепция. Военните масово са използвали пием след Виетнамската война. Редица фирми по различните части на света са специализирани в тази дейност. Преди няколко години писах материал по този въпрос. Или се опитах да го напиша. Определен кръг хора допускаха, че пием компании са стояли зад двете войни в Персийския залив. Тяхно дело били твърденията за наличие на оръжия за масово унищожение в района, внедряването на купени репортери на фронта и други подобни неща. Те използват най-различни методи и разполагат с големи възможности за въздействие. Най-добрите пием компании са превърнали дейността си в истинско произведение на изкуството.

— А след като са специализирани в тази гадост, защо никой не заподозря, че именно те стоят зад кампанията „Червена заплаха“? — остро попита Франк.

— Повечето хора, включително държавни ръководители, дори не подозират за съществуването им. Както вече споменах, аз се опитах да напиша материал за тях, но стигнах до задънена улица. Просто няма достатъчно информация за дейността им. Те се държат в сянка и не правят изявления за това, което вършат. Компаниите, към които се обърнах, включително „Пендър и сътрудници“, просто отказаха да разговарят с мен. Всичко, свързано с тях, е засекретено.

— Да не говорим, че руснаците са много удобни за ролята на „гаднярите“ — добави Шоу. — Те са в положението на Северна Корея — всички са готови да повярват на лошите слухове за тях и обикновено излизат прави.

— Ето защо са ги избрали — кимна Ройс.

— „Пендър и сътрудници“ би могла да бъде наета, за да представи китайците като автори на „Червената заплаха“ — бавно отрони Кейти.

— Искаш да кажеш, че са избили двайсет и осем човека в Лондон и са лепнали това гнусно престъпление на руснаците — мрачно добави Шоу.

— Чиста лудост! — поклати глава Франк. — Кой би го направил?

— Русия и Китай са на ръба на войната, а останалите страни по света активно се превъоръжават — каза Кейти.

— Добре, ясно. Но кой би го искал?

— Светът изведнъж е готов да похарчи стотици милиарди за оръжие — промълви Шоу. — А тези пари отиват някъде.

— Искаш да кажеш, че цялата работа е организирана от производителите на оръжие! — втренчено го погледна Франк. — Но аз не вярвам, че компании като „Нортроп Груман“, Арес Корпорейшън или „Локхийд“ ще се забъркат в подобно нещо. Те имат бордове, акционери и всичко останало. Няма начин такова начинание да остане в тайна. А доколкото ми е известно, те и бездруго правят дебели пачки.

— „Бритиш Еъроспейс“ също печели добри пари и едва ли има нужда от нов Армагедон, Шоу — добави Ройс.

— Може би не става въпрос за пари.

— А за какво? — остро попита Франк. — Какво друго може да интересува големите компании?

Шоу се облегна назад и затвори очи.

— Хей! — изгуби търпение Франк. — По-добре ми отговори, ако изобщо имаш някакъв отговор!

Но Шоу не му обърна внимание. До края на пътуването остана със затворени очи, без да отрони нито дума повече.

 

 

В болницата наместиха счупената кост на Кейти и й сложиха гипс. Прибраха се в хотела и тя отиде в стаята на Шоу. Отпусна се на леглото, подложи една възглавница под ранената си ръка и загледа как Шоу приготвя импровизирана закуска, използвайки съдържанието на минибара.

Хвърли в уста известно количество чипс от отвореното пликче пред себе си, прокара ги с помощта на глътка диетична сода и каза:

— Е, добре. Франк не е тук и вече можеш да ми кажеш причината, поради която Пендър изправя Русия и Китай една срещу друга. Доколкото разбирам, ти си на мнение, че тя не е свързана единствено с големите пари, които печелят производителите на оръжие.

— Помисли какво всъщност се случва — отвърна Шоу и хвърли в устата си шепа ядки.

— Смърт, война, тотална разруха? — внимателно го погледна тя. — Болести и епидемии? Кажи ми, ако пропускам нещо.

— Ана сподели нещо с мен, когато започна да обръща внимание на „Червената заплаха“…

— Какво?

— Напомняло й на нещо познато. Опит за създаване на нов световен ред или по-скоро на стар световен ред, ако в подобно нещо изобщо има някакъв смисъл. Само с един удар руснаците ликвидират голяма част от организацията на талибаните в Афганистан и предупреждават арабския свят да стои настрана, за да не бъде унищожен. В момента в Близкия изток цари пълен хаос, но никой не се интересува от него, защото вниманието на света е приковано към конфликта между Китай и Русия. А големите държави усилено се превъоръжават. В дългосрочен план нещата вървят към безизходица. Deja vu.

— Нима искаш да кажеш, че организаторите на всичко това искат да ни върнат към Студената война? — сбърчи вежди Кейти.

— При всички случаи Русия и Китай изпитват ужас една от друга. Те едва ли ще се нападнат отново. По-скоро ще навлязат в дълъг период на превъоръжаване, а останалите големи държави ще ги последват. Ето ти го безизходното положение. А след като руснаците използваха ракети „Круз“ срещу Афганистан и им се размина, какво ще попречи и на други държави да използват същата тактика по отношение на някоя по-изостанала страна? Например ислямска?

— Искаш да кажеш, че големите момчета отново демонстрират мускули? Както Русия и САЩ преди време?

— Нещо такова. Вероятно на някой му е писнало от тероризма, който от доста време доминира в международните отношения. И е решил да върне старата система.

— Която е неразривно свързана със заплахата от взаимно гарантирано унищожение?

— Нека не забравяме, че Студената война доведе до най-голямата военна надпревара в историята на човечеството. Но в онези години на никого не му пукаше за процесите в Близкия изток, ако изключим палестинския проблем и, разбира се, петрола. Не се повдигаха мрачни въпроси от морално естество — например въпросът за доброто и злото или за религиозните различия. Положението беше дефинирано пределно ясно: доброто е изправено срещу злото. Народите бяха освободени от задължението да мислят за него, тъй като то беше факт. И повечето от тях го приемаха дори при заплахата от нов Армагедон. За съжаление това беше повсеместно явление.

Кейти довърши чипса в пликчето.

— Онзи мръсник Пендър така и не ми преведе двайсетте милиона! — въздъхна с престорена покруса тя.

— Е, и?

— Но аз го заплаших, че ако не получа парите, ще разкрия истината пред света.

— Това ще те превърне в мишена, Кейти — помръкна лицето на Шоу.

— Аз вече съм мишена.

— Значи ще станеш още по-голяма.

Тя с мъка се надигна и спусна крака на пода.

— Виж какво, Шоу. През целия си съзнателен живот съм се борила за истината и нямам никакво намерение да се отказвам от досегашното си поведение. А преследването от тяхна страна вероятно е единственият начин да се доберем до истината. — Протегна ръка, пръстите й леко го докоснаха. — А ти ще ме пазиш, нали?

Шоу покри пръстите й с длан и кимна.

— Ще те пазя. В замяна искам всичко да става по моя начин. Ще бъдем изложени на многобройни рискове, но ти трябва да ми имаш доверие.

— Имам го — кимна тя. — Всъщност винаги съм го имала.