Дейвид Балдачи
Цялата истина (36)

35

Николас Крийл не беше особено религиозен човек, но благополучието му явно беше свързано с някаква божествена сила. Съдейки по златните възможности, които буквално го засипваха напоследък, животът на ръба между добрите дела и продажбата на смъртоносни оръжия щедро му се отплащаше.

Прегледът на записите от наблюдението на централата на Финикс Груп беше поредното доказателство. На тях се виждаше как една жена, идентифицирана като Ана Фишер, влиза на работното си място ръка за ръка не с друг, а с легендарната журналистка Кейти Джеймс!

Това моментално оформи останалата част от плана му. До този момент той разполагаше с досиетата на най-малко дузина обещаващи кандидати, но името на Кейти Джеймс изобщо не му беше минавало през главата, защото отдавна беше изчезнало от радарите. Но сега, в рамките на час, той получи пълното досие на жената, заснета от шпионските камери. И хареса онова, което видя.

Падането й от върха се беше случило бързо, почти светкавично. Обвинения в алкохолизъм, нескопосано написани или изобщо ненаписани материали. Няколко години преди да навърши четирийсет, тя бе изпратена в отдела за некролози и биографии на по-известни покойници. Не я спасиха дори двата пулицъра, които спечели в зенита на славата си. А на записа изглеждаше откровено гладна.

Добре, много добре. Николас Крийл беше готов да изиграе ролята на Спасителя. Ще й подхвърли темата, която несъмнено ще я катапултира отново на върха.

Позвъни на Сизър и го предупреди да се подготви за пътуване след два дни. Остави слушалката и се облегна. Вратата се отвори и в кабинета се появи малката мис Секси с бутилка шампанско в ръце, облечена само с това, с което я беше дарила природата.

— Обичам този кабинет, защото всичко в него ми напомня за теб — изчурулика тя. — Понякога идвам тук, за да потъна в приятната обстановка. — Настани се в скута му и отпи направо от бутилката.

— Каква приятна изненада — промърмори Крийл и плъзна ръка по голото й бедро. — Тя не влизаше в програмата, скъпа.

— Исках да ти благодаря за страхотния пръстен, който ми подари, миличък — проточи тя.

Беше пияна, а съдейки по зениците, и доста дрогирана. Но Крийл отдавна знаеше, че съпругата му е най-добра в секса именно когато е надрусана.

— В днешно време двайсет карата наистина правят чудеса — въздъхна Крийл, докато мис Секси се качваше на писалището.

Шоу се събуди от силното жужене. Инстинктивно седна в леглото и се огледа. Изтекоха няколко дълги секунди, преди да осъзнае къде се намира. Ана кротко спеше до него. Потърка брадичката си и погледна дисплея. Беше Франк. Грабна телефона, отиде в другата стая и надникна през прозореца. Лондонската нощ беше непрогледно тъмна. Дъждът беше спрял, но над мокрото улично платно се стелеше студена мъгла.

— Какво искаш? — включи телефона Шоу.

— Остана да преспиш, а? Тази жена май наистина те обича.

— Ако още веднъж се доближиш до нея, ще те убия!

— Не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш, приятелю.

— Казвай какво искаш, да те вземат мътните!

— Ще ти кажа. След като не прояви интерес към офертата на МИ5, бях длъжен да ти намеря друга работа. Дано вече си избил от главата си всякакви идеи за свобода. Ако не си, тази нежна жена до теб ще трябва да ти идва на свиждане в най-гадния пандиз, който можеш да си представиш.

Еуфорията от изясняването на отношенията му с Ана беше толкова силна, че дори Франк не беше в състояние да му развали настроението.

— Къде? — лаконично попита той.

— Париж. Утре вечер. Днес следобед ще хванеш влака под Ламанша. Част от инструкциите ще получиш на гарата, останалите — на място.

— Един съвет, Франк — изръмжа Шоу. — Не забравяй да си пазиш гърба!

Но линията вече беше прекъсната.

Шоу се усмихна и изключи телефона. Той и Ана. Само това имаше значение. Смъкнал огромния товар от плещите си, Шоу имаше чувството, че ще полети.

След като закуси в компанията на годеницата си, той я целуна за сбогом и тя влезе в банята за бърз душ. Преди да напусне апартамента обаче, си спомни, че сакото му беше останало в малкия й кабинет, и се върна да го вземе. Очите му случайно попаднаха на визитната картичка, която лежеше на бюрото.

Кейти Джеймс, „Ню Йорк Трибюн“.

Гневът бързо се надигна в гърдите му.

Обърна картичката. На гърба й с молив беше изписан лондонски адрес. Ето откъде Ана е разбрала за Шотландия, мрачно помисли той и погледна часовника си. Имаше достатъчно време. Пъхна картичката в джоба си и излезе.