Дейвид Балдачи
Цялата истина (31)

30

За огромно удовлетворение на Николас Крийл Русия отново извърши нещо предвидимо. Изолирана и притисната до стената, тя реши да демонстрира сила. Един стратегически бомбардировач ТУ–160 хвърли бабата на всички конвенционални бомби в историята на човечеството. Взривната й мощ се равняваше на експлозията на 70 хиляди килограма тринитротолуол — с над пет пъти по-мощна от бомбата, която Щатите бяха хвърлили преди и която бе образувала кратер с диаметър от петстотин метра, а над него се бе издигнал страховит облак във формата на гъба, който, за щастие, не беше радиоактивен. Тази детонация беше финалната част от мащабните военни учения, заповядани от президента Горшков, който веднага след това обяви повишена бойна готовност на руската армия. С максимално остри изразни средства президентът добави, че когато бъде установен инициаторът на кампанията за очерняне на страната му, той ще бъде третиран като враг на Русия, започнал необявена война.

— Изпитвам дълбоко съжаление към държавата или организацията, която стои зад тази кампания, независимо от нейната мощ! — мрачно предупреди той, показвайки символично среден пръст директно на САЩ, които енергично отричаха всякаква връзка с антируската кампания.

Но дипломатическите среди изтълкуваха този акт почти като признание за вина, тъй като никоя друга страна освен САЩ не разполагаше с достатъчно средства и мотиви да стартира подобна акция.

Прочел този анализ, Николас Крийл избухна в смях. Намираше се в конферентната зала на своя реактивен боинг, който летеше на тринайсет хиляди метра над водите на Атлантическия океан. Срещу него седеше Сизър. Крийл извъртя вестника, давайки му възможност да прочете тлъстото заглавие за руската бомба и заплахите на Горшков.

— Война?! — сбърчи вежди Крийл. — За да водиш война, трябва да имаш армия, с каквато руснаците не разполагат. Натрупали са колосални печалби от петрола, но един невъобразимо идиотски президентски декрет им забранява да харчат повече от три и половина процента от брутния вътрешен продукт за военни цели! Това означава около 22 милиарда долара годишно, от които едва осем са предназначени за закупуване на оръжия. За такива дребни суми не могат да се изградят никакви значителни оръжейни системи. Но я виж какво прави Америка. Заедно с допълненията към бюджета тя харчи над 700 милиарда долара годишно за отбрана, което е около 20 процента от федералния бюджет. В това отношение янките отделят повече пари за въоръжаване от всички страни в света, взети заедно. И така трябва да бъде. Статутът на суперсила не е евтин, но си заслужава до последния цент. Защото, когато пожелаеш да сриташ нечий задник, ти просто го сритваш, приятелю.

Крийл посочи към статистическата таблица, илюстрираща подробно мощта на руската армия.

— Те могат да поддържат в бойна готовност пет дивизии. Пет при положение, че имат късмет. Някога бяха в състояние да строят около една трета от бойните кораби на света, но днес тези идиоти не могат да пуснат на вода дори един-единствен самолетоносач, защото в цялата им страна няма такава корабостроителница. Толкова по въпроса за планирането, другарю. А след като правителството не желае да изкупува собствената им военна продукция, тя се продава на страни като Индия и Китай, където са гладни за количество и не обръщат особено внимание на качеството. Но янките, британците, германците и французите не си и помислят да харчат пари за руските боклуци. Вече петнайсет години реформираните комунисти не са произвели нов модел самолет за своите военновъздушни сили. Те разполагат с над 3000 изтребители и бомбардировачи, но качествата им са на светлинни години от тези на Запада, а половината им бази дори не разполагат с гориво за тях. Техният изтребител от последно поколение така и не получи достатъчно финансиране, за да се вдигне във въздуха. Разполагат с ядрени ракети, но не могат да ги използват, защото срещу една изстреляна ракета янките ще им отвърнат с десет.

Бойният им флот се състои от двайсет жалки кораба, включително един самолетоносач на преклонна възраст, но без подводниците, които редовно се отправят към дъното на океана и си остават завинаги там. В сравнение с тях американците разполагат с 300 бойни кораба, включително десет самолетоносача, задвижвани от атомни реактори. Без да се броят десет-дванайсет атомни подводници клас „Охайо“, въоръжени с балистични ракети. Всяка от тях може да унищожи цяла държава. Знам го, защото един от моите филиали ги произвежда. Всичко това означава, че янките могат да ликвидират „Червената заплаха“ в рамките на седмица, и то без да си дават много зор! — Крийл се засмя и поклати глава. — Но въпреки това аз съм един щастлив човек!

— Защо? — вдигна глава Сизър, приключил с прегледа на статията. — Руснаците явно нямат намерение да купуват вашата продукция.

Крийл извади пура, запали я и с наслада вдъхна дима.

— Миналата година, в един от редките си пристъпи на благоразумие, президентът Горшков обяви нова осемгодишна програма за превъоръжаване на руската армия, за която бяха отделени близо пет трилиона рубли, или 186 милиарда американски долара. Което е нещо сериозно, далеч над сегашния бюджет за отбрана.

— Ясно. Сега вече разбирам вашия интерес.

— И аз си помислих така, ето защо задействах хората си там, които започнаха да работят за одобрението на тази програма. Но съвсем не припаднах от вълнение, защото това беше само началото.

— Моля да ме извините, мистър Крийл, но не ви разбирам.

— Като останалата част от човечеството — усмихна се милиардерът. — Нека ти обясня. Основната част от тези пари отиват за руско оборудване. Но ако те искат да се изравнят с американските военни разходи, отнесени в проценти към брутния вътрешен продукт, ще трябва да изразходват седемдесет милиарда годишно над това, което изразходват в момента, плюс разходите за новата програма. Нещо абсолютно невъзможно за родната им военна промишленост, която няма как да усвои подобни средства. Ако тръгнат да я развиват сега, ще им отнеме минимум десет години. Което означава, че ще бъдат принудени да се обърнат към Запада, по-специално към мен. Коригирана в съответствие с инфлацията, общата сума на подобно начинание надхвърля един трилион долара. Да речем, че „Арес“ усвои седемдесет процента от нея. Това прави седемстотин милиарда долара — сума, която наистина може да повиши кръвното ми налягане.

— На защо биха тръгнали да догонват военната мощ на САЩ?

— О, ще го направят, стига да са убедени, че трябва.

— Константин? Рекламната шумотевица около него, която вие организирахте? Смятате, че това ще ги превърне в някогашния Съветски съюз, а вие ще си напълните джобовете?

— Не е толкова просто. Вярно е, че след кампанията „Червена заплаха“ те се оказаха изолирани от света. В момента всеки втори човек ще ти повярва, ако твърдиш, че Горшков яде бебета за закуска. Но за да проработят моите планове, трябва да се вдигне мизата. Руснаците не са глупаци. Трябва да имат дяволски убедителни причини, за да започнат да купуват най-доброто.

— А как ще вдигнете мизата?

— Тук на сцената излизаш ти. Трябват ми десетина души руснаци. Или поне да приличат на руснаци.

— Никакъв проблем. Там безработицата е толкова голяма, че не мога да се отърва от руснаци. Готови са да убиват с пушки, пистолети или с голи ръце, без да им мигне окото.

— Точно такива трябва да бъдат. Но част от тях трябва да са компютърни гении.

— И тук няма проблем. Руските хакери са най-добрите в света.

Крийл се наведе и измъкна някаква папка.

— Много добре — кимна той. — А това тук са „ботушите“, които ще тъпчат земята.