Дейвид Балдачи
Цялата истина (16)

15

— РНК? — подхвърли Ана и показа вестника на Шоу, който наливаше кафе, все още по боксерки. После избута встрани количката на румсървиса и разгърна притурката на „Хералд Трибюн“.

Шоу надникна над рамото й. Статията беше голяма, претъпкана с недоказани факти и твърдения, насочени срещу правителството на Руската федерация. Заглавието й спокойно можеше да бъде „Империя на злото, част втора“.

— „Руският независим конгрес, съкратено РНК, и неговото подразделение Група «Свободна Русия» призовават световната общественост да се изправи срещу президента Ромуалд Горшков и срещу терора и потисничеството на неговата администрация, преди да е станало късно“ — прочете на глас Шоу.

Ана направи същото, насочила вниманието си към друг раздел:

— „Администрацията на Горшков хвърля политическите си опоненти в тайни затвори, избива противниците си и провежда политика на етническо прочистване, което достига до най-високите нива на властта. Едновременно с това, въпреки съществуващите договори за разоръжаване, тя произвежда и трупа значителни количества оръжия за масово унищожение.“ — Вдигна глава към Шоу и озадачено подхвърли: — Отначало историята с Константин, после всичките онези предполагаемо избити негови сънародници, а сега и това. Чувал ли си някога за организация, наречена РНК?

Той поклати глава.

— Най-отдолу е изписан някакъв уеб сайт.

Ана измъкна лаптопа и бързо се включи в безжичния интернет на хотела. Пъргавите й пръсти затичаха по клавиатурата и на екрана се появи цветна заглавна страница.

— Съвсем нова е — отбеляза тя. — Вчера я нямаше. Мобилният й телефон иззвъня и тя го включи. Зададе някакви въпроси, послуша известно време, после прекъсна разговора.

— Е? — попита Шоу.

— От офиса ми — поясни тя. — Говорят само за статията. Горшков и неговите министри били бесни. Отричали всичко и настоявали за имената на организаторите на тази недостойна кампания.

— А имат ли представа кои са те?

— Засега не. Зад кампанията може и да не стои голяма група хора, нито пък големи пари. Новата добавка съвсем не е евтина, но всички сме свидетели как няколко добри компютърни специалисти могат да залеят света със своята пропаганда.

— А към нея се присъединиха хиляди хора — добави Шоу.

Тя се обърна към компютъра и докосна мишката.

— Навсякъде се експлоатира темата за „руското зло“. В моята служба изготвихме няколко материала по повод завръщането на Русия към авторитарната система на управление. Тази тема представлява интерес за мен както в професионално, така и в лично отношение. В момента напрежението между Москва и останалия свят е изключително високо, което със сигурност не помага за разрешаването на проблема.

— Е, навременното предупреждение е силно оръжие — отбеляза Шоу.

— Тъкмо там е проблемът — замислено промърмори тя. — Когато човек е въоръжен, той е склонен да натисне спусъка.

— Като едно време — кимна Шоу. — Втори дубъл на Студената война.

— Точно така — хвърли му странен поглед тя. — Може би някой иска завръщането на предишния световен ред.

Дъждът продължаваше да се сипе. Шоу разполагаше само с два дни за Ана. Може би завинаги.

— Майната им на руснаците — прошепна той и я взе в прегръдките си.

Стискаше я толкова силно, че тя беше принудена да протестира:

— Хей, не мога да дишам!

Той я пусна, отстъпи крачка назад и наведе глава. Тя хвана брадичката му в шепа.

— Сгодени сме, нали? Би трябвало да си щастлив.

— Никога не съм се чувствал толкова щастлив.

— Не изглеждаш така.

— Защото пак трябва да се разделим.

— Но не задълго, нали? Скоро пак ще бъдем заедно.

Той отново я прегърна, но не толкова силно.

Няма гаранции, че това ще се случи. Никакви гаранции.