Дейвид Балдачи
Цялата истина (55)

54

— Кръстихме компанията на китайската птица феникс, фънхуан — обяви Фън Хай, след като се настаниха в един кабинет на първия етаж. — В китайската митология тази птица е символ на добродетелност, власт и просперитет. Тя е олицетворение на божествената власт. Може би знаете, че фън означава мъжки феникс.

— Също като вашето фамилно име — отбеляза Шоу. За разлика от европейците фамилните имена на китайците се поставят преди собствените.

— Точно така — кимна Фън. — Изборът ми беше повлиян и от този факт.

— А каква е връзката между Финикс Груп и Китай? — обади се Ройс.

— Съвсем обикновена. Просто една от китайските компании с бизнес в Лондон.

— Но вашите служители са били убедени, че работят за някакъв богат американец от Аризона — подхвърли Шоу.

— Очевидно това са само слухове — сви рамене Фън.

— Мисля, че са били нещо повече — поклати глава Шоу. — Например умишлено прикритие.

Фън се втренчи в него, а Ройс нетърпеливо се наведе напред.

— Става въпрос за мозъчен тръст, който се занимава с глобални проблеми, така ли? — попита той. — Финансиран от вас и партньорите ви?

Фън кимна.

— Какво ви накара да го създадете?

— Желанието да получим отговори на сложни въпроси. Китайците също се интересуват от подобни проблеми и техните решения. — На лицето му се появи подобие на усмивка. — Ние не сме само безмилостни замърсители на природата и производители на детски играчки, господа!

— Имате ли някаква печалба от дейността на Финикс Груп? — попита Шоу.

— Не сме търсили печалба.

Шоу плъзна поглед по скъпото обзавеждане на кабинета.

— Тази сграда струва поне трийсет милиона паунда — отбеляза той.

— И представлява отлична инвестиция — добави Фън. — Но, както вече споменах, тук не става въпрос за пари. Аз и моите партньори сме добри бизнесмени. Печелим от други дейности, а Финикс Груп беше създадена, за да върши добри неща. Дейност, която вие наричате „полза за обществото“.

— Нямате представа кой би пожелал да атакува фирмата и да избие всичките й служители, така ли? — попита Ройс с нескрит скептицизъм.

— Никаква. Бях шокиран, когато научих за нападението. Не можех да повярвам. Тук работеха учени и интелектуалци, които се занимаваха с проблеми от общочовешко значение като изразходване на питейната вода, глобализация на икономиката, затоплянето на атмосферата вследствие употребата на гориво, произведено на основата на въглерод, енергийното потребление, международната финансова помощ за страните от Третия свят, политическата динамика… Предимно интелектуална тематика, господа.

— Ана Фишер написа книга за полицейските държави — обади се Шоу. — Тя едва ли може да се окачестви като интелектуална тематика.

— Мис Фишер беше великолепен учен.

— Познавахте ли я?

— Не лично.

— Познавахте ли изобщо някого от хората, които работеха тук? — попита бързо Шоу.

— Ние, имам предвид себе си и моите партньори, предпочитахме да се държим настрана. Но редовно получавахме доклади за дейността на компанията.

В това съм повече от сигурен, помисли си Шоу.

— Открихте ли улики, които могат да разкрият извършителите? — нервно попита Фън.

Ройс поклати глава.

— Няма отпечатъци, няма гилзи, няма никакви конкретни следи.

Пропусна да спомене за видеозаписа.

— Това звучи доста обезкуражаващо.

— Но открихме нещо друго, мистър Фън — добави Ройс. — Искате ли да го видите? Според мен е нещо, което ще ви отвори очите.