Дейвид Балдачи
Цялата истина (33)

32

Седяха една срещу друга в кафе на Виктория Стрийт Следобедът беше студен и мрачен, пръскаше ситен дъжд. Един обикновен ден, познат до втръсване на лондончани.

Кейти Джеймс механично разбъркваше кафето си, а Ана Фишер гледаше парада от чадъри, който се точеше покрай витрината. По бузата й се плъзгаше самотна сълза, а Кейти се правеше, че не я забелязва.

— Разказахте ми какво се е случило в Единбург, но не разбрах как стигнахте до мен — промълви Ана.

— Преди няколко години в Хага вие изнесохте доклад на тема как да запазим гражданските права в условията на война с тероризма. Аз бях изпратена да напиша материал за вестника си. По онова време бях командирована в Близкия изток, а темата на доклада ви беше пряко свързана с тази част на света. В Единбург открих една касова бележка, от която разбрах, че Шоу си е купил ваша книга. Спомних си, че я споменахте на онази лекция и именно тя стана причина за оживените дискусии.

— Жалко, че никой не се вслуша в тях.

— Напротив, мис Фишер, много хора се вслушаха.

— Наричайте ме Ана, моля ви — промълви Ана и вдигна очи от почти недокоснатата храна в чинията си. — Предвид това, което ми разказахте за човека, с когото съм сгодена, отдавна би трябвало да се обръщаме една към друга с малките си имена…

— А вие нямахте представа, така ли?

— Имах някакви съмнения, разбира се. И доста подозрения.

— Но не ги споделихте с него?

— Напротив. Направих го, след като поиска да се ожени за мен… — Гласът й издайнически потрепна, а хълцането й накара няколко клиенти на заведението да се обърнат.

— Искате ли да отидем на по-спокойно място? — шепнешком попита Кейти.

Ана избърса сълзите си и стана.

— В офиса ми. Той е съвсем наблизо.

Няколко минути по-късно репортерката седеше в отрупания с книги кабинет в централата на Финикс Груп. Една секретарка им донесе горещ чай и бързо се оттегли. Кейти се огледа с видим интерес.

— С какво се занимавате? — попита тя, опитвайки се да разчупи леда.

— Мислим — отвърна Ана. — Мислим за жизненоважните проблеми на света, върху които повечето хора нямат време, опит или желание да се задълбочават. После пишем бели книги, издаваме заключенията си в тиражи от по сто бройки и изнасяме лекции в полупразни зали. Но светът продължава да живее както преди, без дори да ни забелязва.

— Наистина ли е толкова зле?

— Да — кимна Ана, отпи глътка чай и направи опит да зададе въпроса си спокойно: — Преди малко споменахте, че Шоу е ранен.

— Изобщо не изглеждаше разтревожен. Каза, че куршумът не е влязъл или нещо подобно. Но те стреляха по него. Неговите хора, добрите…

— Може би го е казал само за ваше успокоение! — остро рече Ана.

Изненадана, Кейти замълча за момент.

— В крайна сметка имах само неговата дума — промълви тя. — Нямаше как да им поискам документите, за да разбера кой какъв е.

Ана стана и започна да крачи напред-назад, вземайки завоите под прав ъгъл.

— Напълно възможно е Шоу да не е човекът, за когото съм го вземала — каза сякаш на себе си тя.

— Той ми спаси живота, Ана. А после ме пусна да си вървя.

Изгубила последната капчица кураж, Ана се сви на стола, скри лице в дланите си и заплака.

Кейти стана и съчувствено я докосна по рамото.

— Има и друго, нали? — попита тя.

Ана си пое дъх, избърса сълзите си с книжна салфетка и вдигна глава.

— Помолих Шоу да посети родителите ми в Германия и да поиска ръката ми от татко… Знам, че е глупаво, но… — Лицето й поруменя.

— Искала си да провериш дали е сериозен, нали? — заряза официалния тон Кейти. Изчака я да кимне и добави: — И какво стана?

— Татко с готовност дал съгласието си.

— Какъв е проблемът тогава?

— След като Шоу си тръгнал, при тях се появил един човек и им разказал някои неща за него. Много обезпокоителни неща. А вечерта, в която ми се обади ти, друг човек посети мен. От някаква международна агенция, за която не съм чувала. Съобщи ми, че Шоу работел за тях.

— Значи е свестен! — възкликна Кейти.

— Този човек каза, че той бил принуден да работи за тях — поклати глава Ана.

— Принуден? Защо?

— За да не влезе в затвора за тежки престъпления. Шоу стрелял срещу самия него и за малко не го убил.

— Защо тогава не са го вкарали в затвора? Защо са му предложили сделка?

— Същото попитах и аз. А този човек, представи се като Франк Уелс, отговори, че Шоу бил много добър за техните цели — изключително смел и с железни нерви. Бил в състояние да се измъква от опасни ситуации като никой ДРУГ.

— Вярно е, защото го видях с очите си — кимна Кейти. — Но все пак работи за добрите, нали?

— Уелс каза, че убива хора.

— За да не бъде убит.

— Защо го защитаваш толкова много? — рязко попита Ана. — Ти изобщо не го познаваш! Сама каза, че си го видяла за пръв път!

— Вярно, но ми беше достатъчно. В такива ситуации научаваш много неща за другия. Няма начин да сбъркаш. Той ми спаси живота и ме пусна да си вървя, Ана! Задължена съм му, но в случая това няма никакво значение. Важното е какво мислиш ти.

— Аз си мислех, че го познавам — промълви Ана. — А баща ми се е отказал от съгласието си.

— Ти си голямо момиче, можеш да се омъжиш и без съгласието на баща си.

— А ти би ли се омъжила за някого при подобни обстоятелства?

— Бих разговаряла с него, преди да взема решение.

— Страх ме е — прошепна Ана.

— Ако е имал намерение да те нарани, отдавна е щял да го направи, Ана — поклати глава Кейти.

— Не се страхувам, че ще ме нарани физически. Но какво ще стане, ако онзи човек излезе прав? И Шоу ми признае, че е извършил всичките тези престъпления? Не бих могла да живея с тях. Не искам да знам!

— Все пак трябва да чуеш и неговата версия. Иначе няма да бъде честно.

— Той вече ме излъга, уверявайки ме, че работи на бюро. Ти самата си доказателство, че не е така. Увери ме, че се оттегля. Но онзи тип Франк Уелс заяви, че това е изключено. Напусне ли — отива в затвора.

— Нямам всички отговори, Ана — въздъхна Кейти. — Но имам едно предложение. Поговори с Шоу. В момента той има нужда от теб. Неговите хора се опитаха да го убият. Това вероятно е било тяхното предупреждение. Но ти трябва да говориш с него.

Ана направи върховни усилия да се овладее.

— Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — промълви тя.

— Няма защо — хладно я изгледа Кейти. — Няма да говориш с него, нали?

— Моля те, не се меси.

Вратата се отвори и някакъв мъж надникна през процепа.

— Ана, Бил иска да поговори с теб — обяви той.

— Веднага се връщам — обърна се към Кейти тя и бързо излезе.

— Май няма какво повече да си кажем, нали? — Кейти започна да облича шлифера си. После очите й се спряха на някакви документи, пръснати върху бюрото. Любопитството й надделя.

„Червената заплаха“, пишеше на разпечатката най-отгоре. Останалите документи също бяха свързани с топ новината, която обикаляше света. Сред тях се виждаха множество бележки, изписани на ръка. Имена, дати, места, уеб сайтове. Кейти ги обхвана с един-единствен поглед, разчитайки на изключително силната си памет. Възнамеряваше да си ги запише в момента, в който напуснеше сградата. Още не знаеше защо, но това просто беше по-силно от нея.

После очите й се спряха на нещо друго. Пристъпи към бюрото и вдигна снимката. Шоу и Ана, прегърнати на фона на Триумфалната арка. Изглеждаха силно влюбени.

— Ако не можете да се влюбите в Париж, значи няма смисъл да сте заедно — прошепна Кейти.

Ана отново се появи.

— Анализираш „Червената заплаха“, а? — директно попита Кейти и посочи отрупаното писалище.

— От любопитство, като всеки друг — сви рамене Ана, после видя снимката в ръцете й и чертите й се изопнаха. — Веднага я върни на мястото й!

Но Кейти направи крачка напред и пъхна фотографията в ръце й.

— Такава любов не се преживява два пъти — прошепна тя. — А повечето хора изобщо не я познават. Казвам ти го от личен опит. — Подаде й една визитка и добави: — Ако искаш пак да си поговорим, ще бъда на този адрес в Лондон.

Ана остана да гледа след нея, притиснала снимката до гърдите си.