Дейвид Балдачи
Цялата истина (78)

77

Шоу се стрелна напред със скоростта на професионален лайнбекър и едрото му тяло помете нападателите. В следващия миг дулото на пистолета му потъна почти до сливиците на единия от тях, докато другият лежеше, без да помръдва.

После в гробището нахлуха мъжете в черно.

Кейти се надигна и изтръска парченцата стъкло от косата си. Очите й нервно потърсиха Шоу. Когато той се изправи, сграбчил единият от нападателите в желязна хватка, тя изпусна въздишка на облекчение и слезе от колата.

Франк беше на пет-шест метра зад нея, приведен над тялото на стрелеца, който се беше опитал да я убие. Тя тръгна към него.

— Съжалявам, че се намесихме в последния момент — каза той. — Тоя мръсник успя да ни изпревари и натисна спусъка. Добре ли си?

След известно време се събраха в някакъв изоставен хамбар в покрайнините на Дурлах. Двамата кандидат-убийци бяха завързани гръб в гръб и стояха в центъра на покрития с изсъхнала слама под.

Франк, Шоу и Кейти бяха на няколко крачки от тях.

— Благодаря, че прие да ни прикриваш — промърмори Шоу.

— Нали знаеш, че имам много свободно време — извън онова, което отделям за опазване на световния мир и сигурност.

Вече бяха пуснали отпечатъците на пленниците за проверка по обичайните канали, но усилията им не дадоха резултат. До този момент разпитът също не доведе до нищо, ако не се брояха сочните ругатни от страна на мъжа, който беше захапал дулото на Шоу. За разлика от него партньорът му — едър мъж със стоическо изражение на лицето, не беше обелил нито дума. Май изобщо не знаеше английски. Опитаха контакт на няколко езика, но дебелият очевидно се придържаше към мъдростта, че мълчанието е злато. И двамата бяха без документи. У тях намериха единствено два пистолета и един нож с широко острие. Мъртвецът на гробището също се оказа „чист“.

— Нямат дори мобилен телефон — отбеляза Франк.

— Което вероятно означава, че е трябвало да се срещнат с някого, след като ни ликвидират — каза Кейти. — Някъде наблизо.

— А сега какво ще правим? — попита Франк, извръщайки се към Шоу.

— Продължавай да притискаш тези двамата, докато изплюят нещо. Ще поддържаме връзка.

Ръката на Франк легна върху рамото му.

— Пази си гърба, Шоу. Имам гадното предчувствие, че тук става нещо.

— Какво? — попита Кейти.

— Нещо, което ме кара да си мисля, че те винаги са една крачка пред нас.

— Бях сигурен, че ще наблюдават погребението на Ана — мрачно каза Шоу, докато колата се отдалечаваше от Дурлах. — И поисках помощ от Франк, но за съжаление това не доведе до нищо.

— Онези двамата може и да проговорят — предположи Кейти.

— Съмнявам се, че ще кажат нещо важно. Било им е платено да ни ликвидират, и толкоз. Тези хора умеят да прикриват следите си.

— Но рано или късно ще допуснат грешка, повярвай ми — тръсна глава Кейти.

— Така ли мислиш?

— Не мисля, а го знам.

Той натисна спирачките и се извърна към нея.

— Откъде тази сигурност?

— Току-що ми хрумна как можем да ги изобличим! — не скри възбудата си Кейти.