Дейвид Балдачи
Цялата истина (47)

46

Шоу бавно отвори очи. Първото нещо, което видя, беше шкафчето до насрещната стена. Погледът му се плъзна надясно и спря върху чифт дълги и добре оформени крака край вратата.

Усмихна се въпреки силната болка в лявата ръка, която сякаш бяха ампутирали. Явно действието на болкоуспокоителните започваше да намалява.

— Ана? — прошепна той и направи опит да протегне здравата си ръка към нея.

Краката се приближиха и станаха по-ясни.

— Аз съм Кейти — прозвуча нестабилен женски глас. — Кейти Джеймс, помниш ли ме?

Боже, той ме взе за Ана!

Кейти спря пред леглото. Шоу бавно вдигна глава, гласът му прозвуча замаяно:

— Какво търсиш тук?

Не бях мислила за това, вцепени се тя. Логично беше да се допусне, че е в тази болнична стая заради Ана. После мозъкът й превключи на бързи обороти.

— Набрах мобилния ти телефон, но ми отговори някаква медицинска сестра. От нея разбрах, че си ранен, и дойдох да те видя.

— Дошла си чак в Париж?

— Бях в Лондон, съвсем наблизо — излъга тя. — Пътуването беше кратко.

Придърпа един стол, остави чантичката си на шкафчето и взе голямата му ръка между дланите си. Очите й спряха върху дебелия бинт с кърваво петно, който беше увит около лявата му ръка, малко под рамото. После пробягаха по синините и драскотините, с които бяха покрити лицето и шията му.

— Господи, сякаш те е блъснал влак! Но лекарите казват, че ще се оправиш.

— Къде е Ана? — уморено попита той.

Кейти понечи да отговори, но от устата й не излезе нито звук. Просто не можеше да го каже. Новината щеше да го убие.

— Не съм сигурна — преглътна с усилие тя. — Свързали ли са се с нея?

— Казах на Франк — тежко кимна Шоу. — Той се е погрижил.

Лицето му се изкриви от болка, пръстите му неволно опипаха ранената ръка.

Кейти панически се огледа, откри бутона за повикване и бързо го натисна. Прозвуча женски глас, а минута по-късно в стаята влезе дежурната сестра. В системата на Шоу беше вкарана допълнителна доза лекарства и той започна да се унася.

 

 

Кейти изрита обувките си, хвана ръката му и се облегна на предпазния парапет на леглото. Очите й не се отделяха от широките му гърди, които бавно се вдигаха и отпускаха.

Постепенно изгуби представа за времето. Изтощена от безсънието и продължителното пътуване, тя неусетно задряма. Така изтекоха часове. Когато клепачите й най-сетне потрепнаха и се вдигнаха, очите на Шоу бяха заковани в лицето й. Тя бавно пусна ръката му и се облегна назад.

— Как се чувстваш?

— Защо дойде? — остро попита той. Гласът му я прониза като с нож. Замайването от успокоителните явно беше отминало.

— Вече ти казах. Разбрах, че си ранен, и дойдох да те видя. Не съм забравила, че ти ми спаси живота. Най-естественото нещо е да изпитвам благодарност и да се опитам да ти помогна. — Замълча, осъзнала колко глупаво прозвучаха тези думи. Пронизващият поглед на сините му очи проникваше до дъното на душата й. Място, до което самата тя рядко желаеше да се докосва. Нервността й се усили. — Гладен ли си, жаден ли си? — забързано попита тя, опитвайки се да се отърве от пронизващия поглед.

— Къде е Франк? — рязко попита Шоу. — Без негово разрешение не би могла да си тук!

— Някъде наблизо.

Шоу направи опит да се надигне, но Кейти внимателно го бутна обратно.

— Целият си окичен с маркучи — предупреди го тя. — Трябва да лежиш спокойно, за да не стане беля.

— Искам да говоря с Франк — тръсна глава той. — Искам да разбера къде е Ана.

— Ще ида да го потърся.

— Направи го!

Устата й пресъхна. Почувства се зле от обвинителния поглед, забит в лицето й. Сякаш беше извършила тежко престъпление. Този мъж умееше да усеща лъжата.

Тя скочи и почти избяга от болничната стая.

* * *

— Не му казахте, така ли? — остро попита Франк. Тонът му беше обвинителен като на Шоу. Намираха се в същата малка стаичка.

— Той е ранен, депресиран и безпомощен! — сопна се Кейти. — Времето не е подходящо!

Франк не възрази, макар че не изглеждаше убеден.

— Иска да говори с вас — добави тя.

— Знам, че иска, но аз не мога да му кажа това, което желае да чуе.

— Какво ще правим тогава?

— Ще го държим упоен, докато укрепне.

— Как е получил тези рани?

— Какво? — изгледа я с учудване Франк. — Май очаквате да ви докладвам?

— Вие прекрасно знаете, че ако продължава да работи за вас, той рано или късно ще загине — остро отвърна тя.

— Рисковете на професията — сви рамене Франк. — Правим всичко възможно да не допускаме грешки.

— Включително и като стреляте срещу него? Дори за „професия“ като вашата изглежда прекалено!

Франк рязко се завъртя и се втренчи в нея. Понечи да каже нещо, но вниманието им беше привлечено от някакъв шум в коридора. Скочиха едновременно, напуснаха стаичката и се понесоха към стаята на Шоу. Разнесоха се писъци, нещо тежко падна на пода. Започнаха да се отварят врати, по коридора отекнаха множество забързани стъпки.

Нов вик, по-силен от останалите.

— Това е Шоу! — възкликна Франк. — Какво става, по дяволите?

Кейти сведе очи към ръцете си.

— Господи!

— Какво? — рязко се обърна Франк.

— Чантичката ми! Остана в стаята му. В нея е мобилният ми телефон, който има безжичен интернет!

Лицето й побеля.

— Мамка му! — изкрещя Франк и се понесе по коридора.

Взеха завоя и се заковаха на място.

В другия край на коридора стоеше Шоу с разкъсан болничен халат. От раната на ръката му течеше кръв, маркучи и жици висяха от тялото му. Кейти видя телефона си в окървавената му длан.

После очите й се вдигнаха към лицето му и останаха там. Чертите му бяха разкривени в неописуема мъка.

— Шоу! — извика тя и се втурна към него.

Когато го стигна, той вече беше на колене. Прегърна го, от очите й рукнаха сълзи.

— Ана! — отчаяно изкрещя раненият мъж, без да усеща присъствието й. — Ана!

— Съжалявам, ужасно съжалявам! — проплака в ухото му тя. — О, господи!

Ръце се опитаха да ги разделят, гласове крещяха на френски в ушите й. Но тя се беше вкопчила в него и отказваше да го пусне.

После някой се приближи до нея и извика на английски:

— Пусни го! Не виждаш ли, че му изтича кръвта? Ще го убиеш!

Кейти стреснато се отдръпна, но остана да гледа как хората от болничния персонал отнасят Шоу на носилка.

Франк се наведе, вдигна окървавения джиесем от пода и й го подхвърли с презрително изражение на лицето.

— Благодаря за помощта, Джеймс! — процеди през зъби той. — Следващия път ела с пистолет и направо му пръсни мозъка!

Кейти го проследи с поглед, после боязливо насочи очи към телефона в скута си. На екрана с черни букви беше изписано „Лондонската касапница“. Обзета от ужас и отвращение, тя захвърли нокиата в коридора, седна на пода и горчиво се разрида.