Дейвид Балдачи
Цялата истина (100)

99

На другата сутрин, реагирайки на анонимен сигнал, местната полиция откри тялото на мисис Крийл в прясно изкопана дупка на дъното на новостроящото се сиропиталище. Броени минути по-късно Шоу беше освободен от италианския арест. Озова се на свобода с чисто нова риза и хубави шевове на ранената ръка — дело на местен лекар, който го посети в килията.

Много време щеше да бъде необходимо, за да се установят, документират и изследват събитията, свързани с „Червената заплаха“, Николас Крийл и „Пендър и сътрудници“. Но водещите държави в света, включително САЩ, Русия и Китай, единодушно решиха, че световната общественост не трябва да научи цялата истина. Всяка нова информация, свързана с гигантския заговор на Николас Крийл, биваше незабавно засекретявана и погребвана завинаги. На пръв поглед това изглеждаше абсурдно, но такива „погребения“ бяха съпътствали света столетия наред.

Кейти, Шоу и Франк бяха принудени да се закълнат, че няма да разкрият тайната, докато са живи.

— Но защо? — възропта Кейти. — За да повторим същата грешка?

Беше й обяснено, че ако светът научеше колко близо е бил до ужасния Армагедон и как е бил лъган от правителствата, хората биха загубили доверие в лидерите на своите страни.

— Може би именно това трябва да се случи! — разгорещено отвърна тя.

Но когато лично президентът на САЩ я призова да прояви патриотизъм, тя най-сетне отстъпи. С една твърда уговорка.

— Следващия път трябва да помислите за тези неща, преди да ставате съдници. Какво ще кажете за подобна стратегия?

После, както става обикновено, светът обърна гръб на това апокалиптично събитие и продължи напред. Взаимоотношенията между държавите може и да не бяха толкова сигурни и балансирани, колкото по времето на Студената война, но поне не се градяха върху представата за сигурност, изградена върху лъжи.

Шоу, Кейти и Франк заминаха за Лондон, където присъстваха на мемориална служба в памет на жертвите на „Лондонската касапница“. Там бяха и родителите на Ана, но Шоу предпочете да се държи на разстояние от тях. Никак не му се искаше споменът му за Ана да бъде свързан с нападение от Волфганг Фишер в една от най-големите лондонски катедрали.

Вече беше направил едно пътуване до Дурлах, за да посети гроба на любимата жена. На втория ден от престоя му там и без негово знание Кейти и Франк почукаха на вратата на семейство Фишер.

Отвори им Волфганг, видимо състарен и уморен.

— Аз съм Кейти Джеймс, а това е Франк Уелс — представи ги Кейти.

— Какво търсите тук? — подозрително попита Волфганг.

— Искам да си изясним нещата, мистър Фишер — нервно отвърна Франк. — Най-вече по отношение на Шоу.

— Не искам да изяснявам нищо, свързано с този човек! — отсече възрастният мъж и лицето му бавно почервеня.

— Съжалявам, но ще се наложи! — тръсна глава Кейти.

— А защо?

— Защото той го заслужава. В името на истината. А вие трябва да го направите заради паметта на Ана.

— Паметта на Ана?! Какво имате предвид?

— Вашата дъщеря беше умна, красива и напълно завършена като личност. И беше лудо влюбена в този човек. Вие сте длъжен да разберете защо.

— Пусни ги да влязат, Волфганг.

Очите на всички се насочиха към Наташа, която се беше изправила зад съпруга си.

— Нека влязат, а ние ще ги изслушаме. Тази жена има право. Трябва да го направим заради Ана.

Франк и Кейти минаха покрай Волфганг и влязоха в къщата. През следващите два часа разговаряха за това, което се беше случило, без да пропуснат и най-малката подробност.

— Мили боже! — възкликна Волфганг, когато в стаята най-сетне се възцари тишина. — Аз трябва да се срещна с Шоу! Да му кажа, че… — Очите му безпомощно се извърнаха към Наташа.

— Да му кажеш, че вече мислим по друг начин — твърдо довърши тя.

— Точно така, по друг начин — кимна Волфганг.

— В такъв случай си вземете палтата — подкани ги Кейти.