Дейвид Балдачи
Цялата истина (67)

66

Шоу мълчаливо наблюдаваше хората на Ройс, които старателно изследваха местопрестъплението с надеждата да открият несъществуващи улики. Самият агент на МИ5 излезе да говори с някого, оставяйки Шоу да се пита дали нещата могат да се влошат още повече. Ройс беше бесен от материала на Кейти, но не подозираше, че Шоу е замесен в тази работа и дори се беше виждал с Арон Лесник.

Извадиха тялото на поляка от Темза. В тила му откриха куршума, който беше сложил край на живота му. Той вече не можеше да отговаря на никакви въпроси. Дали Кейти не бе последвала съдбата му?

Франк се появи в дъното на коридора и се насочи към него.

— Не ми каза къде отиде, след като излязохме от апартамента на Ана — подхвърли той.

— Вярно е, че не ти казах.

— Някаква връзка с Кейти Джеймс и ексклузивния й материал?

— Не съм вързан за полата на тази жена, Франк.

— Ясно. Но откъде, по дяволите, е изровила историята на този поляк? И кой го уби?

— Нямам представа — мрачно отвърна Шоу, без да реагира на подозрителния му поглед.

Покрай него мина мъж от криминалния екип, когото не беше виждал досега. Някаква врата на долния етаж шумно се затръшна.

— Ще разрешите ли? — попита мъжът. — Искам да използвам тоалетната.

Шоу се огледа и осъзна, че е препречил вратата. Отмести се крачка встрани и онзи посегна към бравата.

Откъм стълбището долетя тропот на тичащи нозе, последван от крясъците на Ройс. Агентът явно беше притеснен от нещо и доколкото Шоу успя да разбере, това беше самият той.

Криминалистът разтърси бравата, но вратата не се отвори. Миг по-късно в коридора се появи униформеният сержант, който дежуреше в сградата още от самото начало.

— Трябва да си нов — обърна се към мъжа той. — Използвай тоалетната на приземния етаж, защото тази не работи.

Гласът на Ройс долетя по-ясно.

— Шоу! Къде си, да те вземат мътните?

В следващия миг се появи на площадката. Дишаше тежко, лицето му беше мораво. Втурна се към Шоу, размахвайки някакъв лист.

— Какво знаеш за това, по дяволите?

Шоу пое листа. Беше разпечатка от новинарски сайт в интернет. Информацията беше кратка, но конкретна. Финикс Груп бе собственост на китайското правителство или се издържаше от него. Веществените доказателства, открити в сградата, недвусмислено сочеха, че именно Финикс Груп бе инициатор на кампанията „Червена заплаха“. Което, естествено, означаваше, че кампанията бе организирана от Китай. Според новинарския сайт, чието име не беше посочено, именно това бе причината за нападението срещу централата на компанията, осъществено от хората на Горшков. Едно просто обяснение, което несъмнено щеше да бъде възприето от световната общественост.

— Мрежата е залята с тази гадост! — изкрещя Ройс и обвинително заби показалец в гърдите на Шоу. — Целият свят говори за нея!

Успял да хвърли едно око на новината през рамото на Шоу, Франк се намеси:

— Но защо тя трябва да е негов проблем?

— Не съм източникът на информацията — спокойно каза Шоу. — С никого не съм споделил видяното тук.

От изражението на Ройс личеше, че не му вярва.

— Дори с твоята приятелка Джеймс? — изръмжа той. — Пак ли са я прецакали?

— Не знам за какво говориш! — раздразнено извика Шоу.

— Ще отречеш ли, че я познаваш?

Шоу се поколеба.

— Вече знам отговора, не се опитвай да ме лъжеш! — мрачно добави Ройс.

— А откъде знаеш? — любопитно попита Шоу, хвърляйки кос поглед към сержанта, който продължаваше да стои на няколко крачки от тях.

— Знам, защото това ми е работата! Забрави ли, че съм разузнавач?

— Напоследък не съм я виждал и нямам представа къде…

Шоу млъкна, изчаквайки цивилният криминалист да мине покрай него и да слезе по стълбите.

Франк направи крачка напред.

— Виж какво, Ройс! — заплашително рече той. — Ако имаш проблем с изтичането на информация, защо не го обсъдиш със своите хора? Изключено е Шоу да е предоставил важни сведения на когото и да било!

— Изключено е и да го е направил някой от моите хора! — отсече възмутено Ройс.

Възползвайки се от този спор, Шоу докосна ръкава на униформения, който беше предупредил цивилния криминалист.

— От колко време не работи тоалетната? — тихо попита той.

— Така я заварихме, сър — отвърна с уморена усмивка сержантът. — Беше заключена поради спукана тръба или нещо подобно. Видях го със собствените си очи, когато най-сетне успях да я отворя. Сградата е стара, а горките хора така и не са успели да я поправят. По тази причина отново я заключих, сър. Хората слизат чак в мазето, за да се облекчат, защото тоалетната на първия етаж е за жени. Разбира се, част от тях използват и нея, тъй като жени вече няма…

— Къде точно се намира дамската тоалетна на първия етаж?

— В дъното на коридора, срещу стълбите.

Шоу тръгна в указаната посока и спря пред една от вратите. На нея имаше табелка с името Уилям Харис. Стаята с копирната машина се намираше между кабинета на Харис и заключената тоалетна.

— Шоу! — извика Ройс и се втурна подире му. — Искам истината, Шоу!

Без да му обръща внимание, Шоу погледна към стълбите, опитвайки се да подреди мислите в главата си. Дори Лесник да беше сбъркал в обясненията си и да беше използвал тоалетната в приземието или дамската тоалетна на първия етаж вместо заключената на втория, нещата пак не се връзваха. По думите на Кейти той бе чул изстрелите долу в момента, в който излизал от тоалетната. По същото време нападателите вече са контролирали целият първи етаж. Ако Лесник се е връщал от приземието или от тоалетната на първия етаж, той със сигурност би попаднал на тях. И със сигурност щеше да бъде ликвидиран. Изобщо не се е крил в копирната машина. И вероятно изобщо не е бил в сградата.

В крайна сметка нещата опират до мястото, е което си се облекчил. Или не си се облекчил.

Той се обърна и хукна по стълбите, без да обръща внимание на виковете и ругатните на Ройс. Извади телефона си и забързано набра номера, който му беше оставила Кейти.

— Хайде, вдигни! — задъхано се помоли той. — Вдигни шибания телефон!

Сигналът прозвуча три пъти. После четвърти, пети. Мамка му! Шоу беше сигурен, че всеки момент ще се включи гласовата поща.

— Ало?

Заля го огромна вълна на облекчение.

— Лесник те е излъгал!

— Какво?

— В деня на нападението тоалетната на втория етаж е била повредена и заключена. Той е могъл да използва само тази на приземния етаж или дамската, която е на първия етаж, близо до задния вход. Което би означавало да налети право на убийците. И щеше да бъде мъртъв. Цялата работа е скалъпена, Кейти. Устроили са ти капан.

Отвърна му мълчание. Може би беше затворила.

— Сигурен ли си? — долетя колебливият й глас.

— Инструктирали са го много добре. Пропуснали са единствено повредената тоалетна. Вероятно не са проверили вратата, приемайки, че работи. Благодарение на този пропуск успях да разгадая измамата. И на малко късмет, разбира се…

— Значи целият ми материал е лъжа? — ахна тя.

— Къде си?

— Не мога да повярвам! — сякаш не го чуваше тя. — Предупредих онзи идиот Галахър, че не разполагам с потвърждения от независим източник.

— Къде си, Кейти? — настоя той.

— Защо питаш?

— Защото материалът ти вече е публикуван и ставаш излишна.

— Аз съм на сигурно място.

— Не си! Положително знаят къде се намираш! А сега кажи и на мен!

Тя му продиктува адреса.

— Не отваряй на никого и се приготви да бягаш!

Изскочи на улицата и се изпречи пред преминаващо такси. Отвори вратата, измъкна изненадания пътник навън и скочи на мястото му. Смаяният шофьор изслуша указанията, погледна едрия мъж със заплашително лице на задната седалка и покорно включи на скорост.