Дейвид Балдачи
Цялата истина (3)

2

Николас Крийл бавно довърши джина си „Бомбайски сапфир“ с тоник и облече сакото си. Отиваше на разходка. Всъщност само обикновените хора се разхождат. А корпоративните лидери с милиарди в сметките си пътуваха високо над обикновената гмеж. По време на краткия полет над река Хъдсън към Ню Джързи небостъргачите под хеликоптера му напомниха докъде бе стигнал. Беше роден в Западен Тексас — една безкрайна пуста и равна земя, която според някои шегобийци можеше да се нарича роден край единствено от хора, лишени от възможността да отидат другаде.

Крийл беше живял в Тексас, щата „Самотна звезда“, точно една година, след което беше заминал за Филипините с баща си, сержант в американската армия. Оттам бяха обиколили още седем страни, след което баща му получи назначение в Корея и малко по-късно хвръкна във въздуха вследствие на инцидент, описан в армейския рапорт като „нещастен логистичен гаф“. Овдовялата му майка си намери нов съпруг, а няколко години по-късно Крийл постъпи в колеж и завърши инженерство. После успя да събере достатъчно средства за магистърска степен, но след шест месеца се отказа и предпочете практическия опит на всекидневния живот.

От бащата боец беше научил нещо много ценно: Пентагонът не само бе най-големият купувач на оръжие в света, но и най-щедрият. За всяка единица бойно оръжие той плащаше най-малко два пъти над реалната му цена. А когато човек се стреми към максимална печалба, той просто трябва да си я поиска. В крайна сметка парите не бяха техни, нали? Няма нищо по-лесно от пилеенето на чужди пари, особено в Америка. Крийл бързо откри, че това бе най-изгодният бизнес на света. Човек спокойно можеше да продаде на армията тоалетни за 12 000 долара и чукове за 9000, а после да се измъкне чрез юридически трикове и след безкрайни изслушвания в Конгреса.

През следващите няколко десетилетия Крийл изгради най-големия военнопромишлен конгломерат в света, известен като Арес Корпорейшън. Според списание „Форбс“ той беше на 14-о място в класацията на най-богатите хора на планетата с капитал от над двайсет милиарда долара.

Покойната му майка беше гъркиня с избухлив нрав и страхотна амбиция — качества, които той беше наследил заедно с привлекателната мургава външност. След „логистичния гаф“ с баща му в Корея тя се омъжи за човек с по-висок социален статут, който побърза да се отърве от Крийл, изпращайки го в различни пансиони, и то съвсем не най-добрите. И докато богаташките синчета получаваха всичко наготово, той се принуди не само да търпи подигравките им, но и да се бори със зъби и нокти за всеки цент. Това обаче му помогна да изгради дебелата броня, благодарение на която беше оцелял и до днес.

Нарече компанията си на името на древногръцкия бог на войната в памет на майка си, която обичаше повече от всичко. И се гордееше с онова, което произвеждаше компанията. Сто и двайсет метровата му яхта носеше името „Шайло“ — мястото на най-кръвопролитната битка през Гражданската война.

Макар и роден в САЩ, Крийл никога не се бе възприемал само като американски гражданин. Седалището на Арес Корпорейшън бе в Щатите, но самият той отдавна бе захвърлил американския си паспорт и се бе обявил за гражданин на света. Бе много удобно за бизнеса му, тъй като никоя страна в света не притежаваше монопол върху войната. И все пак Крийл прекарваше в САЩ толкова дълго, колкото желаеше, тъй като разполагаше с внушителна армия от адвокати и счетоводители, които познаваха всяка вратичка в тресавището, наречено американски „Данъчен кодекс“.

Крийл отдавна беше разбрал, че за да защити бизнеса си, трябва да разпределя богатството между много участници. Всеки договор за нова оръжейна система на Арес Корпорейшън достигаше до всичките петдесет щата на страната. Скъпите и лъскави реклами на компанията не спираха да тръбят за това.

„Хиляда доставчици в цяла Америка се грижат за вашата сигурност“, обявяваше плътният холивудски глас, от който кожата настръхва, а сърцето ускорява ритъма си. Много патриотично! Но целта бе съвсем друга — ако някой бюрократ дръзнеше да резне от печеното, всичките 535 членове на Конгреса щяха да скочат като един и да го разкъсат на парчета, защото бе имал нахалството да посегне на прехраната на техните хора. Крийл успешно бе приложил същата стратегия в още десетина чужди държави. И тук, както при войната, американците нямаха монопол върху политиците с егоистични цели.

Произведени от „Арес“ бойни самолети летяха в небето над всяко голямо спортно събитие — Световните серии, Суперкупата и Световното първенство по футбол. Как да не настръхне човек при вида на формацията летателни машини от космическо поколение, всяка от които струваше 150 милиона долара и разполагаше с достатъчно огнева мощ, за да унищожи с един удар хилядите мъже, жени и деца, присъстващи на съответното събитие? В страховитото им величие наистина имаше нещо поетично.

Глобалният бюджет на „Арес“ за маркетинг и лобизъм бе три милиарда долара годишно. За тази гигантска сума нямаше страна по света, разполагаща с някакви долари за отбрана, до която да не достигне посланието: Ние сме силни. Ние ви подкрепяме. Ние се грижим за вашата сигурност и осигуряваме вашата свобода. Ние сме единственото нещо, което стои между вас и тях. Образите, придружаващи този текст, бяха не по-малко убедителни: барбекюта и шествия, развети знамена, деца, приветстващи паради на танкове и самолети, войници с решителни, намазани със защитна боя лица, напредващи през вражески територии.

Крийл беше открил, че никоя държава не може да устои на това могъщо послание. Е, може би с изключение само на Франция.

Сценариите на рекламните клипове бяха направени така, сякаш Арес Корпорейшън раздаваше оръжия по патриотични подбуди, а не защото те са произведени прекалено скъпо и със значително забавяне. Или пък убеждаваше военните министерства на различните държави да купуват скъпи играчки за война, които никога нямаше да бъдат използвани, вместо да се снабдяват с не толкова скъпи продукти като средствата за лична защита и приборите за нощно виждане, които действително бяха животоспасяващи. Тази тактика бе действала безотказно в продължение на десетилетия.

Но въпреки всичко нещата започваха да се променят. Хората започваха да се уморяват от войните. Броят на посетителите на огромните търговски изложения, организирани от „Арес“, регистрираше спад вече пет години поред. И в момента бюджетът за маркетинг на компанията надвишаваше чистите й приходи. Изводът беше само един: хората не купуваха това, което им предлагаше Крийл.

И така, той седеше в луксозен кабинет в сграда, която беше собственост на компанията му. Едрият мъж насреща му беше облечен в джинси и военни ботуши и приличаше на мечка гризли без козина. Лицето му беше почерняло и обветрено, а на едната му буза личеше голяма дупка, която, ако не беше причинена от куршум, положително беше предизвикана от най-страшната дребна шарка. Раменете му бяха невероятно широки, а ръцете му — огромни и заплашителни.

Крийл пропусна да се ръкува с него.

— Започна се — каза той.

— Видях другаря Константин — подхвърли с крива усмивка другият. — Мисля, че напълно заслужава един „Оскар“.

— През уикенда той ще бъде тема на предаването „Шейсет минути“, да не говорим за всички съществуващи списания. Онзи кретен Горшков доста ни улеснява.

— А какво стана с инцидента?

— Ти си инцидентът — отвърна Крийл.

— Досега се получаваше без пряка намеса.

— Не ме интересуват войни, които приключват за сто дни или се израждат в гангстерски битки по улиците. Те не покриват дори сметката за тока, Сизър.

— Дайте ми плана, и аз ще го реализирам, мистър Крийл. Както винаги досега.

— Просто бъди в готовност.

— Парите са ваши — сви рамене Сизър.

— Така е.

По обратния път към Арес Билдинг Крийл отново насочи поглед към бетонната джунгла със стоманени кули под себе си. Вече не си в западен Тексас, Ник, напомни си той.

Разбира се, не ставаше въпрос само за пари. Нито пък за спасяването на компанията. Крийл разполагаше с достатъчно пари, което означаваше, че Арес Корпорейшън щеше да оцелее независимо от онова, което той щеше или нямаше да направи. Не, тук ставаше въпрос светът да се върне към стария традиционен ред. Бъркотията бе продължила достатъчно дълго. На Крийл му беше омръзнало да наблюдава как диваците диктуват на силните и цивилизованите. Лудостта беше властвала достатъчно дълго и той възнамеряваше да оправи нещата. Някои биха казали, че се прави на господ. Всъщност беше такъв поне в известен смисъл. Но и най-благонамереният бог прибягва до насилие и разруха, за да наложи волята си. Крийл възнамеряваше стриктно да се придържа към този „модел“.

В началото щеше да има болка.

И тежки загуби.

Винаги ги е имало. Собственият му баща беше станал жертва на усилията за поддържане на световния ред. Затова Крийл знаеше високата цена на саможертвата. В крайна сметка тя си заслужаваше.

Той се облегна на седалката.

Създателят на Константин знаеше някои неща.

Сизър знаеше други.

Но само Николас Крийл знаеше всичко.

Както се полага на боговете.