Дейвид Балдачи
Цялата истина (66)

65

Корпорацията фантом, собственост на Николас Крийл, притежаваше имение от над 400 хектара в окръг Албъмарл, щата Вирджиния, само на няколко минути път с кола от любимия на Томас Джеферсън Университет на Вирджиния. Имението беше действаща ферма, в която се отглеждаха състезателни коне, имаше стадо крави и известно количество обработваеми площи, плюс огромна резиденция. Крийл вече беше пристигнал, а един от хеликоптерите му всеки момент щеше да докара Дик Пендър, с когото предстоеше да обсъдят следващата стъпка на операцията.

Настаниха се край малката заседателна маса в звукоизолирано помещение.

— Съпругата ви върна ли се от чужбина заедно с вас? — попита Пендър.

— Не. Взаимоотношенията ни приключиха.

Мис Секси все още беше в Южна Франция, където по изчисленията на Крийл вече би трябвало да са й връчили документите за развода. Той беше готов да се обзаложи, че и в този момент съпругата му е била гола. Как ли ще харчи петте милиона долара годишна „стипендия“, която й се полагаше за десет години напред според клаузите на предбрачния договор? — запита се Крийл. Е, страстта към голотата със сигурност щеше да й спести някой и друг долар за дрехи. Това беше последната му мисъл за мис Секси, която изчезна от съзнанието му завинаги.

— Ясно — кимна Пендър, погледна към архитектурните планове на масата и попита: — Поредният палат някъде по света?

— Не. Сиропиталище в Италия.

— Продължавам да се учудвам на разностранните ви интереси, мистър Крийл.

— Радвам се да го чуя — хладно отвърна милиардерът.

— Единственият материал на Джеймс вече надхвърли всичко, което сме направили досега — добави Пендър. — Никога не съм виждал подобна медийна активност. Никога!

— Чакай да видиш какво ще стане, когато довършим историята вместо нея.

Пендър насочи вниманието си към документите пред себе си.

— Което ще включва китайската собственост на Финикс Груп, плюс файловете, доказващи, че кампанията „Червена заплаха“ е организирана именно от Финикс Груп. Същите, които английските власти са скрили, за да предотвратят международна криза. — Говореше за тези неща така, сякаш четеше списък за пазаруване. На лицето му изплува усмивка. — Признавам, че е върховно шоу. Вие за пръв път достигате до такъв връх. Правя ви този комплимент с ясното съзнание за всичко, което сте постигнали досега.

— Ситуацията го изисква, Дик — остро отвърна Крийл. — Колко време ще ти трябва за разпространението?

— Дайте заповед, и моментално ще наводня интернет. Пет минути по-късно новината ще достигне до алчните нокти на всички големи медии.

— Сигурен ли си, че няма да тръгнат да я проверяват?

— Да я проверяват ли? — изсмя се Пендър. — При създалата се ситуация? На кого му пука? Сега най-важното за тях е бързината. Който стигне пръв, той ще определи истината. И вие прекрасно го знаете.

— В такъв случай действай. Веднага!

Пендър извади своето блекбери и изписа на яркия екран една-единствена дума: Изстрелвай! — изричайки я и на глас.

— Намирам я подходяща за всички, които се занимават с производство на оръжие — обясни той.

— Много вдъхновяващо — равнодушно рече Крийл.

Работиха още няколко часа, след което Пендър започна да си събира багажа.

— Какво друго ни предстои? — обърна се към милиардера той.

— Поредната акция „ботуши по земята“ — отвърна Крийл. — Приятен път до Вашингтон. О, и още нещо, Дик… Мисля, че ще получиш доста внушителен бонус в момента, в който подпишем официалните договори с Русия и Китай.

— Гледам да си върша работата — скромно отвърна Пендър, но не успя да сдържи доволната си усмивка.

— Това означава ли, че се отказваш от бонуса?

Засмяха се и двамата, но смехът на Пендър беше доста по-нервен.

— Благодаря ви, мистър Крийл.

Една врата в дъното се отвори, след като Пендър се оттегли. Сизър се насочи към масата и спокойно седна срещу господаря си.

— Разбира се, ти знаеш къде се намира Джеймс — подхвърли Крийл. В интонацията му липсваше въпрос.

— Крие се в Лондон — кимна Сизър. — Държим я на къса каишка, особено след като се погрижихме за Лесник.

— Арон Лесник. Никога не се доверявам на хора, които действат от алтруистични подбуди. Човек не знае кога ще пожелаят отново да постъпят правилно и да прецакат всичко.

— Със сигурност мога да кажа, че мразеше руснаците, защото са видели сметката на стареца му. Искате ли да отстраним и онзи Шоу?

— Все още не. Ако бях хазартен тип, а понякога съм такъв, бих се хванал на бас, че съвсем скоро отговорът на този въпрос ще бъде положителен.

— А Джеймс?

— Тя изигра своята роля. Не виждам причина да я държим за повторна употреба. В материала й присъстват разкритията по отношение на Русия, така че решението е очевидно… — В очите му се появи въпрос.

— Само да не е полоний–210 — изръмжа Сизър. — Да се борави с тази гадост е опасно, а и ще ми трябва време, за да го набавя.

— Би било глупаво да го правим по толкова очевиден начин — кимна Крийл, наведе се над масата и впи поглед в очите на Сизър. — Преди години имаше един български дисидент на име Георги Марков, който по ирония на съдбата беше убит в Лондон с помощта на чадър. Надявам се, че помниш тази случка.

— И още как! — ухили се Сизър.

— В такъв случай действай.

Крийл махна с ръка и Сизър изчезна с бързината, с която се беше появил.