Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Евтим_Евтимов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Евтим Евтимов
български поет
Роден
Евтим Михалушев Евтимов
Починал
8 юни 2016 г. (82 г.)
Националност България
Работилучител, редактор, директор на издателство
Литература
Жанровестихотворение, роман, мемоари
Темародния край, партизанското движение, светлото комунистическо бъдеще, любовта
НаправлениеАприлско поколение[1][2][3]
Дебютни творби1951
Известни творби„Ако ти си отидеш за миг“
„Горчиво вино“
„Обич за обич“
Награди„Никола Фурнаджиев“ (2009)
„Ламар“ (2015)
Семейство
СъпругаСнежана Илиева
Романьола Мирославова[4]
ДецаВенко Евтимов[4]

Евтим Михалушев Евтимов е български поет и текстописец, автор на текстове на много български песни от поп музиката.

Биография

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 година завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 година във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 година сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 1958 и 1960 – 1962 година. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 година. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 година). Едновременно с това до 1975 година е заместник главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 година е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.[5][6]

Творчество

Евтим Евтимов е сред популярните български поети от края на XX - началото на XXI век, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Приятелство“ (Нончо Воденичаров), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).[7]

Химн на МВР

През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[8][9][10] „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики.[11] Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. [12] В интервю от 2010 година на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява:

„ В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.[13] “

Награди

Памет

Паметна плоча на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова на дома им на ул. „Дукатска планина“ № 21А в София
  • През 2019 година в памет на Евтим Евтимов и съпругата му Романьола Мирославова издателство „Персей“ отпечатва сборника „Заедно“, събрал 120 техни стихотворения.[19]
  • През 2020 година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“.[20][21]
  • На 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.[22][23]

Библиография

Сред известните му творби са:

  • Будни клепачи. Стихове. 1959.
  • Люлка под върховете. Лирика. 1962.
  • Пирински балади. Стихове. 1964 (1970, 1984).
  • Обич за обич. Стихове. 1966 (1974, 1979, 1983, 1984).
  • Клас стани! Стихове за деца. 1967.
  • Книга за една обич. Лирически поеми. 1967.
  • Лирика. 1967.
  • Балада за едно момче. Стихове. 1968.
  • Поема за България. 1968 (1980).
  • Пирински орел. Поема. 1969.
  • Нощи. Интимна лирика. 1971 (1980).
  • Човекът. Лирика. 1972.
  • Българска земя. Лирика. 1972.
  • Цвят от кестен. Лирика. 1972.
  • Щъркели на юг летяха. Стихове за деца. 1973.
  • Горчиво вино. Любовна лирика. 1975 (1978, 1981, 1987).
  • Училище на върха. Стихове за деца. 1976.
  • Първият партизанин. Исторически разказ за деца. 1976.
  • Орлови кръгове. Стихове. 1977.
  • Застава, в оръжие. Записки от границата. 1977.
  • Пирине мой. Дневник на поета. 1977 (1979, 1984).
  • Обредни песни. Стихове. 1979.
  • Нощи. Горчиво вино. Любовна лирика. 1981 (1982).
  • Планина. Сонети. 1984.
  • Любовна лирика. 1984.
  • Съновник. Любовни сонети. 1985.
  • Сватбата на Антон. Документален роман. 1987.
  • Продадени билети. Стихове. 1987.
  • Причастие. Стихове. 1990.
  • Ако и ти си отидеш. 1991.
  • Виното на мрака. Стихове. 1992.
  • Причастие за влюбени. София: Захарий Стоянов, 2002, 210 с.
  • Вино и любов. София: Захарий Стоянов, 2003, 174 с.
  • Вечерна наздравица. София: Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2003, 84 с.
  • Ти си любовта (+ CD). София: Персей, 2007, 192 с.
  • Две жени, две чаши с огън. Любовна лирика. Пловдив: Хермес, 2008, 232 с.
  • За това ли беше всичко. Роман. София: Персей, 2008, 160 с. ISBN 978-954-9420-97-5
  • Жена на балкона. Любовни стихове. София: Millenium, 2010, 64 с.
  • Отец Паисий обикаля още…. Нелюбовни стихотворения. София: Персей, 2011, 96 с.
  • Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов. София: Персей, 2013, 136 с.
  • Разрушаване на паметника. Мемоари. София: Персей, 2013, 192 с.
  • Съчинения. София: Захарий Стоянов.
    • кн. 1: Жени, целунати от Бога. 1. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 2: Жени, целунати от Бога. 2. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 3: Между огън и вода. София: Захарий Стоянов, 2005, 278 с.
    • кн. 4: Искам обич за обич. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 222 с.
    • кн. 5: Шапка на тояга. Опашати епиграми. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, 214 с.
    • кн. 6: Църква за вино. София: Захарий Стоянов, 2008, 175 с.
    • кн. 7: Шапка ти свалям, любов! Нови любовни стихове. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с.
    • кн. 8: Небето идва от земята. София: Захарий Стоянов, 2013, 354 с.

Бележки

  1. ↑ Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. ↑ Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009 Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine., с.19.
  3. ↑ Росен Тахов, „Априлски поети възпяха Тодор Живков“, в. „24 часа“, 18 април 2015 г.
  4. ↑ а б в Пенчо Ковачев, „Три жени – Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов“, в. „24 часа“, 10 юни 2016 г.
  5. ↑ „Последно сбогом на Евтим Евтимов“, Afish.bg, 8 юни 2016 г.
  6. ↑ Виктория Ташкова, „Почина големият български поет Евтим Евтимов“, Дарикнюз, 8 юни 2016 г.
  7. ↑ „Почина поетът Евтим Евтимов“, dnevnik.bg, 8 юни 2016 г.
  8. ↑ Веско Маринов подари попфолк химн на МВР // News.bg, 2010. Посетен на 8 юли 2010.
  9. ↑ Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР, архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222122302/http://tekstove.info/browse.php?id=32060, посетен на 5 ноември 2015 
  10. ↑ „Веселин Маринов направи химн на МВР“[неработеща препратка], vesti.bg, 5 юли 2010 г.
  11. ↑ Екатерина Терзиева, „Калуди: Химн на МВР? Пълна простотия, Веско (Интервю с Калуди Калудов)“, в. „24 часа“, 7 юли 2010 г.
  12. ↑ „Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция“, БГестрада, интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф“, 7 август 2010 г.
  13. ↑ „Евтим Евтимов в интервю за „Труд“ от 2010 година: „В живота си за нищо не съм съжалявал“, в. „Труд“, интервю на Валентина Петкова, 8 юни 2016 г.
  14. ↑ Указ № 220 Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.
  15. ↑ Президентът връчи 20 ордена за 24 май // Darik News, 23 май 2006.
  16. ↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
  17. ↑ Даниела Балабанова, „Патриарх Неофит благослови троянци по случай празника на града и 180-годишнината на храма му“, БТА, 14 октомври 2015 г.
  18. ↑ Руслана Попсавова, „В памет на Ламар“, Троян Експрес, 25 август 2020 г.
  19. ↑ „Заедно“ – лирика на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова, БНР, пр. „Хоризонт“, 23 септември 2019 г.
  20. ↑ Маргарита Петкова е първият носител на наградата „Евтим Евтимов“, impressio.dir.bg, 8 септември 2020.
  21. ↑ Маргарита Петкова е първият носител на новоучредената награда „Евтим Евтимов“, БНТ, 16 септември 2020.
  22. ↑ В Петрич бе открит паметник на поета Евтим Евтимов, focus-news.net, 24 май 2021.
  23. ↑ В Петрич откриха красив паметник на поета Евтим Евтимов, pirinnews.com, 25 май 2021.

Източници

  • Трайкова, Е. „Евтим Евтимов“. В: Речник по нова българска литература. „Хемус“. С., 1994, стр. 123

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни