Евтим Евтимов
Затваряне

При свободен стих

аз свобода ти давам,

но свободна в него не оставаш,

че за себе си е той свободен,

а за тебе

просто е ключар.

При класическия стих те слагам,

там, в килиите от древна жар,

но класически

не си свободна,

а затворена в един олтар.

 

Тази вечер ще опия

всички стихове-килии,

ще изгоня даже

аз римуваните стражи,

тежките врати ще ти отворя,

ще ти кажа:

— Свърши се за теб затвора!

Излезни, иди си,

пак при птиците върни се,

при гората,

при реката родна.

Отсега нататък си свободна.

 

А пък аз ще вляза

сам в затвора,

пак насън за тебе да говоря.