Евтим Евтимов
Крепост

Моя силна, непокорна крепост,

непредадена до тоя час!

Някога не те превърнах в пепел —

само себе си изгарях аз

и със своя огън неспокоен,

и със неговата тъмна мощ

покорявах сънищата твои.

Станах твоята безсънна нощ.

 

Ставах твоята звезда незнайна,

твоя дъжд, под клепките валял,

твоята човешка малка тайна,

твоя лъч, на устните изгрял,

твоя вятър, който отдалече

предвещава ясен, хубав ден.

Исках нещо да очакваш вече.

Исках да си мислиш ти за мен.

 

Покорявах думите ти скрити,

без дори да ме усетиш ти.

И когато станах победител

на очи, на мисли, на мечти,

на безсънни нощи и тревоги,

аз разбрах в един изстрадан ден,

че без тебе повече не мога.

Победителят бе победен.