Евтим Евтимов
Сняг

Затрупан от дълбоки снегове,

света за нашите крила е тесен.

Напразно непознатото зове

с една позната от дедите песен.

 

Прогонени са птиците на юг,

отнесли най-молитвените тайни.

Останахме самотни ние тук,

а бяхме като птици всеотдайни.

 

Отвъд снега какво към нас върви,

какво през непрогледното поглежда?…

Пристигат бавно новите треви

като зелено ехо от надежда.